Среща на българската група след Урок 13. От разбиване към поправяне

... в света реално няма повече от една душа... И тази душа присъства във всеки – изцяло, както при Адам Ришон. Защото духовното не се раздробява и не се разделя, което е характерно само за материалното. А това, че се казва, че има шестстотин хиляди души и искри от души, очевидно е, че това разделение се случва заради тялото на всеки [човек].

– Баал Сулам, „600 000 души“

... трябва да знаете, че всички души произлизат от душата на Адам Ришон, защото,  след като той е извършил греха на Дървото на Познанието, душата му се е разделила на 600 000 души, тоест това, което е било за Адам Ришон една светлина, наречена на езика на книгата Зоар “висше сияние”, което е било в Райската градина едновременно, се разделя на много части.

– Рабаш, статия 10, 1984 г. „Каква степен трябва да достигне човек, за да не се прероди?“

...във всеки отделен човек се съдържа цялото общество, защото в края на поправянето всички души накрая ще се обединят в едно цяло, наречено "завръщане към духовните им корени".

Баал Сулам. "Шестстотин хиляди души."

Обяснение от Михаел Лайтман (или клип 1)

Твореца, който създал Адам Ришон, трябвало да му даде възможността да опознае собствената си природа. Какво направил Той? Точно това желание, което създал под формата на Ейн Соф (Безкрайност), едно желание абсолютно напълнено със Светлина, съществуващи като едно цяло, но това желаие било разбито, за да му се даде възможността да отдава и да достигне подобие по форма. Той разделил това единствено желание на много, много части. Тоест имаме същото желание, само че сега разделено на много части - да кажем седем милиарда; няма значение колко са. Могат да бъдат повече, ако се разделят, или по-малко, ако се обединяват; няма значение. Тези части се наричат души. Всяка една част се отъждествява с човек в този свят. Тези души са егоистично желание за себе си - разбити части. Те някога са били едно желание с една Светлина, а после стават хиляди отделни части, всяка с малка искра Светлина в нея. Това е спускането през 125 степени. Сега ни е дадена възможността да се издигнем обратно до същото състояние, както преди, където се намира Светът на Безкрайността, едно желание и една Светлина, и да го достигнем със собствените си сили, сами. Като че ли получаваме от Създателя суров материал, прах от земята и от него изграждаме Твореца в нас. Затова се наричаме „Адам“, което означава подобен на Твореца. Ние правим това чрез връзката помежду си. Чрез нашето свързване постигаме всичко и имаме всичко необходимо за това: липсата, Светлината, която поправя—Обкръжаващата Светлина. Като свързваме всички части, всички души, през 125-те степени ние се връщаме към съвършенството, към нашето съвършенство.

Коя е степента на Адам Ришон?

„Всички светове, висши и нисши, и всичко в тях, са създадени само за човека. [...] В началото те били ограничени и се спуснали стъпало по стъпало, свят след свят, чак до нашия материален свят, за да бъде доведена душата в тяло на този свят, който е изцяло за получаване, а не за отдаване [...] В това състояние човек се счита за напълно противоположен на Него, и няма по-голяма отдалеченост от тази...

След това чрез душата, която се пробужда, човек се започва да се занимава с Тора и заповедите. Постепенно и бавно от долу нагоре, той постига същата форма на отдаване, като на Твореца, чрез всички онези свойства, които са се спуснали от горе надолу, които не са нищо друго освен степени и величина на формата на желанието за отдаване. [...] В края на краищата човек се удостоява да бъде изцяло отдаващ и да не получава нищо за себе си. Тогава се удостоява с истински двекут с Него, защото човекът е създаден именно за това.“

– Баал Сулам. „Въведение към предговор на науката кабала”, Точка 9

Обяснение от Михаел Лайтман (или клип 2)

Има разлика между творението (в 4-те стадия) и Адам Ришон; това са две напълно различни неща. Тук за творението говорим в понятията на желанието - желанието, което реагира на Светлината, сурово желание. Или може да се каже така: тук говорим за желание, което започва да се развива от съществуващо от нищо, от една единствена точка. От една точка, желанието се развива под влиянието на Светлината върху него и продължава да се развива, развива, развива, докато достигне формата на Неживо (или минерал - една и съща дума на иврит), после Растително, после Животно, а Адам Ришон вече е степента на „говорещото“. Първата „говореща“степен е Адам Ришон. Също така, когато говорим за неживо, растително и животинско, не говорим за този материален свят; говорим за формата на желанието.

Нашата роля като част от системата на Адам Ришон
 

„Този, който иска да вкуси добрия вкус на живота, трябва да обърне внимание на своята точка в сърцето. Всеки човек има точка в сърцето, само че тя не свети. Тя е като черна точка. Точката в сърцето е усещането на нефеш [душа] на кдуша [святост], чиято природа е съсъд на отдаване. Но тя е в състояние на Шхина [Божественост] в праха, т.е. човек я смята за нищо. За него тя е толкова важна, колкото прах.“

– Рабаш, Статия №34, ТАНТА [Таамим, Некунот, Тагин, Отиот]

Обяснение от Михаел Лайтман (или клип 3)

Да кажем, че имаме машина и в тази машина има хиляди зъбни колела. Това е по същество като нашето тяло, няма особено значение, нали? От това можем да изведем няколко принципа. Първо, всеки един от нас е само малка част, не цялата машина. И както в нашето тяло, всички системи са взаимозависими. Ако нещо се обърка дори в една част, всички останали части на тялото го усещат; всички системи вече го усещат също. Не може да има нито едно движение без всички части да се движат. Наистина, колкото повече разкриваме природата, толкова повече виждаме, че е така. Оттук нещата се проявяват или положително, или отрицателно.

Тоест ако някой действа според свободния си избо - т.е. ако тук има някой, който е просто обикновен човек от улицата - тогава той е като зъбно колело, накъдето го завъртиш, натам се върти. Не може да се каже за него, че е за добро или за зло, или че прави нещо по собствена воля. Но ако тук има някой, който е получил точка в сърцето, и вече има, както го нарисувахме, от едната страна егото, а от другата страна точката в сърцето, тогава е много важно накъде ще се тръгне сега, какъв ще е изборът му. В какво е неговият избор? Или иска... защото този избор го задължава да участва в нещо. Дадена му е известна свобода. Накъде искаш да завъртиш зъбното колело - с нея заедно или срещу нея? А какво ако не правя нищо - но не можеш да не правиш нищо. Даден ти е избор. До степента, в която ти е даден избор, вече си задължен да участваш в този избор, или заедно с машината. ... 

Тоест трябва да разбереш, до такава степен и как работи машината. Вече трябва да се свържеш с нея. Трябва да участваш с нея. Трябва да издигнеш недостиг: „Искам да участвам с машината. Искам да бъда заедно с нея. Искам да работя за ползата на всички. Помогни ми, дай ми възможност в ума, в сърцето, в сила.“ Тоест изборът е много задължаващ. Вече започват да изискват от теб. Това е подобно малко дете, което прави каквото си иска и никой не му държи сметка, всичко му е простено. И изведнъж порасваш - уви. Сега съм пораснал, сега съм отговорен; всички започват да изискват от мен, да ме притискат; аз трябва да се грижа за всичко.

И колкото повече растем, трябва да започнем да въртим. Този без точка в сърцето се върти свободно, нали? Той се върти. Природата го върти, Създателят. Аз трябва, бавно, чрез своя избор, да поема върху себе си да въртя тази машина сам. Трябва да взема - да кажем това съм „аз“ - цялата останала машина освен мен самия, цялата останала машина освен мен. Това се нарича „чужди“. Ето, трябва да ги приема като „ближния си“, като части от себе си. И аз, подобно на Твореца към тях, трябва да започна да ги въртя. Разбира се, получавам сила отгоре, от Твореца. Но аз съм сякаш съм Негов представител за останалите. Това е много задължаващо.

И всеки път, когато напредваме, когато растем от този свят чак до Света на безкрайността - да- тогава от нулев избор постоянно се издигам, докато получа от Твореца пълен контрол върху цялата машина. Това се нарича да станеш Малхут на Ейн Соф. Това се нарича да станеш напълно подобен на Него. Представи си, че трябва да постигнеш цялата реалност, да разбереш как се върти, защо и как всичко е такова, каквото е. Затова казваме, че човек трябва да знае за всички души, за всички детайли - какво им се е случило в миналото, настоящето и бъдещето, за всичко, над всички времена. Той трябва да знае как Твореца се отнася към тях и как те се отнасят, всичко. Трябва да постигнеш всичко. Това не е проста работа.

Затова именно ни се дава изборът. Избор означава, че трябва да започнеш да работиш на мястото на Твореца. Готово - на Неговото място. Ще получиш сили. Оттам нататък всичко е възложено на теб: да управляваш всичко сам.

Семинар

В какво се състои нашата роля като част от душата на Адам Ришон? В какво се състои поправянето?

Въпроси и отговори