Курс за десетките - Урок № 28

Отваряне на сърцето за урока: Работа с автентични кабалистични текстове 

Избрани откъси от първоизточниците

1. РАБАШ, Статия № 2 (1986), „Внимавайте, небеса“

" Ако човек бъде удостоен и му бъде дадена мисълта да се занимава с тайните на Тора, въпреки че не разбира нито една дума, написана там, все пак е голяма привилегия, че сега се е посветил на изучаването на вътрешната част на Тора.

С други думи, той вярва, че те говорят само за Шхина и има място да се задълбочи в мислите си, тъй като „всичко, което научавам, е от светите имена, така че трябва да съм много щастлив. Следователно, всичко, което трябва да направя, е да благодаря и да възхвалявам Твореца.„

2. Баал Сулам, “Въведение в Учение за Десетте Сфирот„, Писмо 156.

“Има строго условие по време на заниманията с тази мъдрост да не се материализират нещата с въображаеми и материални понятия. Това е така, защото по този начин те нарушават заповедта: „Не си правете идоли и никакъв образ“.

В такъв случай човек по-скоро си вреди, отколкото да получава полза.“

3. Зоар за всички. Толдот [Поколения] Той каза – „Не знам деня на смъртта си“ #125

„Човек трябва да се занимава с Тора заради името на Твореца. Шхина се нарича „Име“, защото всеки, който се занимава с Тора и не се стреми към нейното име, по-добре да не е бил създаван.

[...] човек трябва да се занимава с Тора с цел да възвеличи Твореца и да го направи уважаван и важен в света.

Той ни разкрива значението на Тора Лишма [заради нейното име], което е посоката в сърцата им: да насочи сърцето си, така че заниманието му с Тора да донесе изобилие от знание за него и за целия свят. По този начин името на Твореца ще се разпространи по света, както е написано: „И земята ще се изпълни със знанието за Твореца. ”Тогава думите „И Твореца ще бъде цар над цялата земя” ще се сбъднат.

4. Волята на РАБАШ и праведното ръководство

„Когато учи, човек трябва да се смири пред Този, от когото учи, защото понякога в ученето си той се отдалечава от Твореца. По тази причина той трябва да се смирява всеки миг и всеки час.“

5. Баал Сулам, Въведение в Учение за Десетте Сфирот, т. 18

„Твореца, който го е създал и е дал сила на злото начало, очевидно е знаел как да създаде лек и подправка, способни да отслабят силата на злото и да го изкоренят напълно.

И ако човек се занимава Тора и не успее да премахне злото начало от себе си, то или е проявявал небрежност в полагането на необходимите усилия и труд в заниманията с Тора, както е написано: „Положил усилия и не намерил - не вярвай“, или може би е положил необходимите усилия, но е проявявал небрежност в качеството.

Това означава, че докато са се занимавали с Тора, те не са насочили ума и сърцето си към привличането на светлината в Тора, която носи вяра в сърцето. По-скоро са били небрежни по отношение на основното изискване на Тора, а именно светлината, която създава вяра. И макар че в началото са се стремили към това, умовете им са се отклонили по време на изучаването.

6. Баал Сулам, Шамати 68, Връзката на човека със Сфирот

„Човек не може да поправи мислите си, а трябва само да насочи сърцето си – то да бъде  направо към Твореца. Тогава всичките му мисли и действия естествено ще бъдат насочени към това да донесат радост на неговия Създател. Когато поправи сърцето си, за да бъде сърце и желание в святост, сърцето ще стане кли, в което да се разкрие висшата светлина. И когато тя свети в сърцето, сърцето ще стане по-силно и той ще добавя и допълва непрекъснато.

Сега можем да тълкуваме думите на нашите мъдреци: „Велико е учението, което води до действие.“ Това означава, че чрез светлината на Тора той е воден към действие, тъй като светлината в нея го променя. Това се нарича „действие“. Това означава, че светлината на Тора изгражда нова структура в сърцето му.“

7. Рабаш, Лишма и Ло Лишма

„Човек трябва да се опитва да помни целта, докато изучава Тора, така че винаги да има пред очите си това, което иска да получи от изучаването, изучаването да му даде величието и важността на Твореца.“

8. РАБАШ, Статия № 22 (1985), „Цялата Тора е едно свято име“

„По време на изучаването трябва винаги да обръщаме внимание на целта на изучаването на Тора, тоест на това, което трябва да изискваме от изучаването на Тора. Тогава ни се казва, че първо трябва да искаме келим, тоест да имаме съсъди за отдаване, наречени „подобие по форма“, чрез които се премахват ограниченията и скриването, наложени върху творенията. Дотолкова, доколкото това е така, той започва да чувства светостта и започва да изпитва вкус в работата на Твореца. Тогава той може да бъде щастлив, защото кдуша [светостта] носи радост, защото светлината от даването на добро на Неговитет творения свети там.”

9. РАБАШ, статия № 12 (1988), „Какво са Тора и работата по пътя на Твореца?”

„Докато изучава Тора заради изучаването на Тора, той все пак трябва да разграничава с каква цел я изучава. Дали е, за да спазва заповедите на Твореца, както е написано: „И ще мислиш за Него ден и нощ“, или изучава, за да получи светлината на Тора, защото се нуждае от нейната светлина, за да отмени злото в себе си, както са казали нашите мъдреци: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка“? Оказва се, че той учи, за да получи подправката, както са казвали нашите мъдреци: „Светлината в нея връща към източника“.

10. Баал Сулам, Въведение в Учение за Десетте Сефирот, точка 17

„Следователно, преди да започне да учи, човек трябва да укрепи вярата си в Твореца и в Неговото управление с награда и наказание, както са казали нашите мъдреци: „Този, за когото работиш е длъжен да ти даде награда за твоята работа.“ Човек трябва да насочи усилията си към заповедите на Тора и по този начин ще бъде възнаграден с наслаждение от светлината в нея, а вярата му ще се укрепи и ще расте чрез силата на тази светлина, както е написано: „Това ще бъде здраве за тялото ти и мозък за костите ти“ (Притчи 3:8).

Тогава човек може да бъде сигурен, че от ло лишма ще стигне до лишма, по такъв начин, че дори този, който знае за себе си, че не е бил удостоен с вяра, все още има надежда чрез заниманията с Тора, защото ако насочи сърцето и ума си към постигане на вярата в Твореца, няма по-голяма заповед от тази. Както са казали нашите мъдреци: „Хавакук дойде и подчерта само това: „Праведният ще живее чрез вярата си“ (Mакот 24).“

11. РАБАШ, Статия № 12 (1988), „Какво са Тора и работата по пътя на Твореца“

„Ако в началото на своето учение, когато човек започне да учи, няма желание да постигне пълна вяра, която може да постигне чрез светлината в Тора, като иска да се прилепи към Този, който я носи, който е облечен в Тора и дава светлината на Тора и към никой друг, следва, че той учи Тора, в която е облечен Твореца. Чрез нея той иска да постигне пълна вяра, да се придържа към Този, който я носи, който е дарил Тора.

Тук се различават три аспекта в едно: 1) Тора, която е обличането на Твореца, 2) Твореца, който е облечен в Тора, и 3) Исраел, човекът, който изучава Тора с горепосоченото намерение. Това се нарича „обединение”, наричано „Тора, Твореца и Исраел са едно”.

12. Баал Сулам, Шамати, статия № 99, „Не е казано „грешник” или „праведник”

„Човек има избор да отиде на място, където има праведници. Човек може да приеме тяхната власт и тогава ще получи всички сили, които му липсват от природата на собствените му свойства. Той ще ги получи от праведниците. Това е ползата от „сложил ги във всяко поколение“, така че всяко поколение да има към кого да се обърне, да се придържа и от кого да получи силата, необходима, за да се издигне до степента на праведника. По този начин и те впоследствие стават праведни.