Душа (Нешама):

Светлината, която се облича в съсъда на Бина вътре в Парцуфа, се нарича Нешама.

Това е така, защото десетте Сфирот на светлините се наричат НаРаН'ХаЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Ехида), а десетте Сфирот на съсъдите се наричат Ка'ХаБ ЗОН (Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Нуква).

Това определение от Баал Сулам, обяснено на езика на Сфирот, както е написано в книгата "Дървото на живота" на Ари, е добро напомняне, че когато кабалистът говори за „душа“ или Нешама, те имат много прецизно определение и много често това определение е далеч от обичайното.

Тук можем да прочетем в определението:

Светлината, която се облича в съсъда на Бина в Парцуфа, се нарича Нешама

Тоест, когато говорим за душа, всъщност говорим само за степента на светлини, получени в духовните съсъди, т.е. в поправените желания.

Това само по себе си изяснява много неща, защото сега можем да видим, че се връщаме към нещо познато: Светлина и Кли, желанието и това, което то получава. 

Има специфично поправено желание, наречено Бина и това, което се получава в това кли, в това поправено желание, се усеща по начин, наречен Нешама – душа. 

А всички други степени, Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Ехида, са различни степени на светлината в зависимост от поправеното желание за получаване.

Шестстотин хиляди души

Казано е [от мъдреците], че има шестстотин хиляди души и всяка душа се разделя на множество искри. И трябва да се разбере как е възможно духовното да се разделя на части, нали в началото е била създадена само една душа – душата на Адам Ришон.

И по мое скромно мнение, в света наистина няма повече от една душа, както е казано: „И вдъхна в ноздрите му душата на живота”. И тази душа присъства във всеки – изцяло, както при Адам Ришон. Защото духовното не се раздробява и не се разделя, което е характерно само за материалните [обекти]. А това, че се казва, че има шестстотин хиляди души и искри от души, очевидно е, че това разделение се случва заради тялото на всеки [човек]. С други думи, първо тялото поставя преграда и напълно отнема от него сиянието на душата, но благодарение на Тора и заповедите тялото се очиства и до степента, до която се е очистило, общата душа му свети.

…

Ето защо, когато всички души „нефеш” се поправят, те ще привлекат към себе си цялото свойство на висшата душа „нешама” на Ацилут – във всяка от душите, защото духовното не се разделя. И тогава: „И Твореца ще бъде цар над цялата земя”.

Наистина, във всяка една част се намира цялото, защото накрая всички души ще се обединят в една степен, до техния духовен корен.

Баал Сулам – Статия „Шестстотин хиляди души“

Така че 600 000 е състояние на съвършенство, при което цялата светлина (защото душата е получената светлина, а не нещо съществуващо без да бъде получено) – всички имаме потенциала да получим тази съвършена светлина, но това зависи от „пречистването на тялото“, тоест поправянето на желанието за получаване.

Сега нека видим как всъщност можем да достигнем тази пълна степен.

До каква степен трябва да достигне човек, за да не се преражда отново?

1984 – Статия 10 – Рабаш

Въпрос: До какво ниво трябва да достигне човек, за да не се налага да се ражда отново?

На „Вратите на кръгооборотите“ е написано, „че всички синове на Исраел трябва да се раждат отново, докато не стигнат до съвършенството на всички НРНХЙ“. „Но повечето хора нямат всички пет части, наречени НРНХЙ, а имат само Нефеш, отнасяща се към (света) Асия“

От тук следва, че всеки трябва да поправи само своята част и корен на душата си, и не повече. С това завършва частта, която трябва да поправи. 

Въпросът е, че трябва да се знае, че всички души произлизат от душата на Адам Ришон, защото след като извършил греха на Дървото на познанието, душата му се разделила на 600 000 души, т. е. това, което за Адам Ришон било една светлина, наречена на езика на книгата Зоар „висше светене“, която се намирала в Еденската градина едновременно, тя се разпаднала на много части. 

И виж в книгата Паним Масбирот (стр. 56), и там се казва: „И това е така, защото след като доброто и злото са се смесили (т. е. след греха), в клипот възникнало голямо здание, тъй като те имат силата да задържат святостта и за да се предпази от тях светлината от седемте дни на сътворението, е била разделена на много малки части, от които Клипот не могат да се хранят поради своята малочисленост. 

Това прилича на притчата за царя, който иска да изпрати голяма сума златни динари на сина си в чужбина. Всички жители на страната му обаче са крадци и измамници, а той няма надежден пратеник. И така, какво е направил? Взел и разменил динарите за жълтици и ги изпратил чрез множество пратеници, така че да им стане неизгодно да изпитват удоволствие от грабежа, така че заради него да оскърбяват честта на държавата.“ 

По същия начин, според реда на времената в множеството на душите, е възможно чрез светенето на дните да се изяснят всички свети искри, ограбени от Клипот заради греха на Дървото на познанието, както е казано по-горе. 

И смисълът на множеството души е разделението на вътрешните светлини, а многото дни са разделението на външните светлини и монета по монета се събират в сметката на великата светлина, в която е съгрешил Адам Ришон, и тогава ще настъпи Краят на поправянето. 

От това следва, че всеки, който се ражда, се е родил само с малка част от дела на душата на Адам Ришон и когато поправи своята част , вече не се налага да се преражда. Следователно човек може да поправи само това, което се отнася до неговата част, и това е посочено в „Дървото на живота“ на Ари: „Няма ден подобен на друг, и няма миг подобен на друг, и няма човек подобен на друг, и ще поправи „халбана“ това, което няма да поправи левона „тамян“. Защото всеки трябва да поправи онова, което се отнася до неговия дял.“ 

Все пак трябва да се знае, че всеки човек, който се ражда, има задачата да направи избор, защото човек не се ражда праведен, както са казали нашите мъдреци: „Защото Рав Ханина бар Папа обяснява: онзи ангел, който отговаря за бременността и чието име е „Нощ“, взема една капка и я носи на Твореца, като казва пред Него: „Владетел на света! Тази капка, какво ще стане с нея? Силен или слаб? Умен или глупав? Богат или беден? „Но дали тя ще бъде грешник или праведник, не се пита“. 

Оттук следва, че човек не се ражда праведен, защото „грешник или праведен не се пита“, а на човека е дадено да избира. Всеки, в зависимост от усилията си в Тора и заповедите, е удостоен с честта да пречисти сърцето си и да поправи свойството си, което му е дадено от корена на душата му, и тогава той достига съвършенство. 

ПЪРВОТО НИВО, С КОЕТО ЧОВЕК СЕ РАЖДА. 

В книгата „Зоар“, гл. Мишпатим, се казва: „Виж, когато човек се ражда, му дават душа „нефеш“ от свойството „животно“, от страната на чистотата, от страната на онези, които се наричат „свети офаним“, т. е. от света Асия. Този, който се е удостоил с повече - на него му дават душата „руах“ от страната на светите създания, т. е. от (света ) Ецира. Който се е удостоил с повече - му дават душата „нешама“ от страната на трона, т. е. от света Брия„. „Който се е удостоил с повече - дават му душата „нефеш“ по пътя на Ацилут... Който се е удостоил с повече - дават му душата „руах“ (от света) Ацилут от страната на средния стълб и той се нарича син на Твореца, както е казано: „Вие сте синове на вашия Творец Всемогъщия“,... за които е казано: „Всяка душа „нешама“ ще възхвалява Твореца“ юд-хеи“. И името на Авая ще се попълни в тях. 

Защото съвършенството на душата „нешама“ е, когато тя има Наран от БЕА и Наран от Ацилут. И това съвършенство е било на Адам Ришон преди греха, а едва след греха той е паднал от стъпалото си и душата му „нешама“ се е разделила на 600 000 души, както е посочено по-горе. 

И затова душевността на човека се нарича с името „нешама“ дори когато той има само нефеш де нефеш, тъй като има правило, че когато се говори за качество, винаги се говори за (неговото) най-висше свойство. И тъй като най-висшето свойство на човека е нивото „нешама“, духовността на човека като цяло винаги се нарича с името „нешама“. 

Макар че всеки човек се ражда на най-малкото стъпало, заедно с това се казва: „Защото всеки човек може да бъде като Моше, нашия учител, ако иска да пречисти делата си, защото може да приеме друг дух „руах“, по-висш, от висотата (на света) Ецира, а също и душа „нешама“ от висотата (на света) Брия. Разбери това и добре известното от думите на нашите мъдреци: че духът „руах“ на праведните или тяхната душа „нешама“ се поражда в човека в явление, наречено „зараждане“ „ибур“, което му помага в работата за Твореца“. 

И също, в коментарите на Сулам се казва: „И това явление, наречено „водач на магарета“, е помощта за душите на праведните, изпратена свише, за да ги издигне от стъпало на стъпало. Защото без тази помощ, която Твореца изпраща на праведните, те не биха могли да се откъснат от стъпалото и да се издигнат по-високо. Затова на всеки праведник Твореца изпраща висока душа свише, на всеки според нивото и стъпалото му, която да му помага по пътя„. И това се нарича зараждане “ибур“ на душата на праведника, а това се нарича разкриване на душата на Праведниците. 

Оттук следва, това което казват, че няма поколение, в което да не е имало подобни на Авраам, Ицхак и Яков, не означава, че те са се родили такива и нямат избор, а че хората, които се опитват да вървят по пътя на истината и полагат необходимите усилия, винаги получават помощ отгоре чрез раждането на душите на праведните, т. е. получават силата да се издигнат на по-високи стъпала. 

Оказва се, че всичко, което се дава отгоре, е като помощ, но не без известен труд и избор. И светът съществува благодарение на тези праведници, които привличат доброто свише, и благодарение на това светът съществува.

Семинар

Статията описва как можем да достигнем най-високата степен на душата, но казва, че това зависи от работата и избора. Как мислите, в какво са работата и избора?

Въпроси и отговори