Среща на групата след урок 9. Няма никой освен Него
Среща на групата след Урок 9.
"Няма никой освен Него"
Статията "Няма никой, освен Него" е особена статия. По определен начин тя съдържа цялата мъдрост на кабала, но от гледна точка на вътрешната работа.
Тази мъдрост не е нищо повече или по-малко от последователност от корени, които се спускат по пътя на причината и следствието, следвайки определени, установени закони, които се преплитат в една единствена, възвишена цел, описана като “разкриването на Неговата Божественост на Неговите създания в този свят.”
Баал Сулам
Тоест това разкритие или постижение ни води към откритието, че цялата реалност е една сила - че "Няма никой, освен Него", което означава, че няма друга сила в света, която да има способността да направи нещо срещу тази сила на отдаване.
Засега не виждаме тази реалност, но затова се нарича духовна работа - тъй като ни е дадено пространство за наше собствено независимо развитие.
Вътрешна работа
Тази вътрешна работа е точно това, което е описано подробно в статиите на Шамати, където Баал Сулам описва многото състояния, през които преминаваме при нашето напредване от долу нагоре.
Да прочетем статията и да видим как можем да я разберем. Няма да прочетем всичко, но голяма част от статиите - и ще спираме на места, за да се уверим, че разбираме правилно някои от концепциите, които Баал Сулам използва.Баал Сулам, Шамати, статия № 1 - "Няма никой, освен Него"
Написано е: „Няма никой, освен Него“, което означава, че няма никаква друга сила в света, която да има възможност да направи нещо против Твореца. А това, което човек вижда, че в света съществуват неща и сили, отричащи съществуването на Висшите сили, причината е, че такова е желанието на Твореца.
И това е начин на поправяне, който се нарича „лявата ръка отблъсква, а дясната приближава“ - и това, че лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето. Тоест в света съществуват неща, които от самото начало са дошли с намерението да отклонят човек от правилния път и чрез тях той се отблъсква от светостта.
А ползата от тези отблъсквания е, че с тяхна помощ човек получава потребност и пълно желание Твореца да му помогне, тъй като в противен случай той вижда, че пропада. И не само че не напредва в работата, но вижда, как върви назад.
И винаги при него разрушеното е повече от устоялото, паденията са много повече от подемите. И той не вижда края на тези състояния, мислейки, че ще остане завинаги извън светостта, понеже вижда, че му е трудно да изпълни дори най-малкото духовно действие само с преодоляване чрез вяра над знанието. Но не винаги е способен да се пребори. И как ще завърши всичко това?
Тогава стига до решението, че няма кой да му помогне, освен самият Творец. И това го кара да поиска истински в сърцето си, Твореца да му отвори очите и сърцето, и да го приближи наистина към сливане завинаги с Него.
Който казва, че в света има друга сила, т.е. клипот, се намира в състояние на служещ на други богове. И не с неверието си в Твореца прегрешава, а с това, че мисли, че има друга власт и сила, освен Твореца. Именно в това е неговото престъпление.
Тук ни се дава в няколко изречения цялата духовна работа.
Написано е: „Няма никой, освен Него“, което означава, че няма никаква друга сила в света, която да има възможност да направи нещо против Твореца.
Тук Баал Сулам описва състояние, до което самият той и други кабалисти са достигнали - сега не чувстваме това състояние, не виждаме или не усещаме, че всичко идва от тази сила.
Чувстваме, че действаме и се движим независимо и че сме повлияни от всевъзможни сили - точно както учихме в статията "Свобода на волята".
Как всъщност разкриваме тази единствена сила?
Баал Сулам продължава:
А това, което човек вижда, че в света съществуват неща и сили, отричащи съществуването на Висшите сили, причината е, че такова е желанието на Твореца.
Означава, че както изучавахме принципа "Предимството на светлината е от тъмнината" - разбираме нещо от неговия контраст с противоположността му и затова точно когато виждаме, че има неща в света, които отричат висшата сила, тогава можем да влезем в процеса на поправяне.
Лявата линия
Баал Сулам нарича това поправяне, действие на "лявата линия":
И това е начин на поправяне, който се нарича „лявата ръка отблъсква, а дясната приближава“ - и това, че лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето. Тоест в света съществуват неща, които от самото начало са дошли с намерението да отклонят човек от правилния път и чрез тях той се отблъсква от светостта.А ползата от тези отблъсквания е, че с тяхна помощ човек получава потребност и пълно желание Твореца да му помогне, тъй като в противен случай той вижда, че пропада. И не само че не напредва в работата, но вижда, как върви назад.
Означава, че преди това не сме имали недостиг от Твореца и сега тази нужда се е увеличила, и понеже вече разбираме, че всичко зависи от нашето желание, тогава можем да видим по-ясно защо увеличаването на недостига е нещо добро.
И винаги при него разрушеното е повече от устоялото, паденията са много повече от подемите. И той не вижда края на тези състояния, мислейки, че ще остане завинаги извън светостта, понеже вижда, че му е трудно да изпълни дори най-малкото духовно действие само с преодоляване чрез вяра над знанието. Но не винаги е способен да се пребори. И как ще завърши всичко това?
Тогава стига до решението, че няма кой да му помогне, освен самият Творец. И това го кара да поиска истински в сърцето си, Твореца да му отвори очите и сърцето, и да го приближи наистина към сливане завинаги с Него. Следователно всички отблъсквания, които е имал, са били от Твореца.
И тогава Баал Сулам продължава:
Това означава, че не понеже е бил лош и е нямал сили да се пребори. И само на този, който наистина желе да се приближи до Твореца, дават помощ свише, като не му позволяват да се удовлетвори с малко и да остане на нивото на малкото, неразумно дете. За да няма възможност да каже, че слава на Бога има Тора и Заповедите, и добрите дела, така че какво още му липсва?
Означава може би дори и ако се уча от автентични книги, и имам среда и сякаш всичко необходимо, именно заради това, че имам всичко, мога да се изправям пред нови състояния, нови ситуации, за да мога по-добре да използвам средата си и не просто да се потупвам по гърба, че сега мога да си отдъхна.
И само ако наистина човек има истинско желание, той получава помощ свише и винаги му показват колко е лош в сегашното си състояние, т.е. изпращат му мисли и разсъждения, насочени срещу духовната работа. И всичко това се прави, за да може да види, че не е съвършено слят с Твореца.
И колкото и да се преборва, винаги вижда, как се намира в състояние далечно от светостта в сравнение с другите работещи, които усещат себе си слети в съвършенство с Твореца. Той винаги има жалби и претенции и не може да оправдае поведението на Твореца спрямо него. И това му причинява болка - защо той не е в съгласие с Твореца? И така продължава, докато не усети, че в него няма никаква святост. И въпреки че понякога получава някакво пробуждане отгоре, което го оживява за известно време, но веднага пада в състояние на низост. Обаче, това е причината, която го принуждава да осъзнае, че само Твореца може да му помогне и да го приближи истински.
Човек трябва да се старае да върви винаги по пътя, като е слят с Твореца. Тоест, всичките му мисли да са насочени към Него. Дори ако се намира в най-ужасното състояние, когато не може да има по-голямо падение от това, не трябва да излиза от управлението на Твореца, като казва, че съществува друго управление, което не му дава да влезе в светостта и то е способно да твори добро или зло. Което означава, че не трябва да мисли, че има власт на нечистите сили и че те не дават на човека да върши добри дела и да върви по пътищата на Твореца, а че всичко се извършва от Твореца.
Та какво да правим с това знание?
Баал Сулам продължава и обяснява, че трябва да се научим да се наслаждаваме на тези състояния, защото те идват отгоре - а именно сега, когато съм загубил вкус в работата, то не е защото съм лош, а защото Твореца ни дава повече възможности да растем. Означава, че трябва да сме щастливи, че висшата сила се опитва да ме приближи.
В друга статия той пише:
"той вижда, че има много хора в света, които не са получили силата да извършват светата работа, дори по най-простия начин, дори без намерението и в Ло Лишма [не за Нейната полза], дори в Ло Лишма на Ло Лишма, и дори в подготовката за подготовката на обличането на кдуша [светостта], а на него му е дадено желанието и мисълта поне понякога да извърши някаква духовна работа, дори по най-простия възможен начин, ако човек може да оцени важността на това, според важността, която дава на духовната работа, в тази степен трябва да издигне възхвала и благодарност за нея."
Означава, че всички тези ситуации са подарък и можем да се научим да ги използваме максимално.
Въпрос & Отговор
Семинар:
Как можем да продължим да търсим действието на тази висшата сила, за да достигнем "Няма никой, освен Него"?