Урок 8. Свобода на волята - част 2

Подбрани откъси от статията на Баал Сулам “Свобода на волята”

Влияние на обкръжението

Фактор втори – това е пряката последователност от причини и следствия, отнасящи се към собствените качества на основата, която не се променя. Това може да се поясни с описания по-горе пример със зърното пшеница, което се разлага, намирайки се в земята. Обкръжаващата среда, в която се намира основата са земята, солите, дъждът, въздухът и слънцето. Тя дълго време, бавно и стъпаловидно въздейства на зърното, в съответствие с последователността от причини и следствия, изменяйки сътояние след състояние, докато то не стигне до определен стадий. И тогава, основата се връща към своята първоначална форма, тоест към формата на зърно на пшеницата, но с изменения в количеството и качеството. Основата изобщо не се променя – така че от пшеницата няма да израсне овес или друго растение, макар че някоя нейна част се променя както количествено (например, от едно зърно могат да излязат 10 или 20 зърна), така и качествено (качеството може да бъде по-добро или по-лошо, отколкото в предишната пшеница).

По същия начин човекът, като основа, се намира в обкръжаващата среда, тоест в обществото. И той задължително е подложен на неговото влияние, както пшеницата е подложена на влиянието на обкръжаващата я среда. Защото основата – това е единствено и само суровина, която контактувайки непрекъснато с външната среда и обществото, претърпява стъпаловидни изменения, преминавайки от състояние към състояние, в съответствие със закона за причината и следствието.

В същото време се променят и наклонностите, съдържащи се в неговата основа, придобивайки формата на знание. Например, ако е получил по наследство склонност към скъперничество, то когато порасне ще създаде за себе си разумни оправдания, позволяващи му да стигне до правилния извод, че за човека е добре да бъде стиснат. И вече е известно, че макар неговият баща да е бил щедър, той може да наследи от него противоположното качество – скъперничество, защото противоположното – това е същото наследство, както и съществуващото.

Или онзи, който е наследил от прадедите си склонност към свободомислие, изгражда за себе си обосновка, позволяваща му да стигне до заключението, че за човека е добре да бъде свободен. Но откъде взема тези съждения, аналогии и заключения? Всичко това, той неосъзнато взема от обкръжението, влияещо на неговото мнение и вкус чрез постепенни преходи от причината към следствието.

Така човекът мисли, че това са негови собствени открития, до които е стигнал по пътя на свободното изучаване, но и тук, както и в случая със зърното пшеница, има една неизменна обща част, наречена основа, тоест в края на краищата в него остават наследените наклонности, които се проявяват така, както са се проявявали и в прадедите му. Ето това и се нарича втори фактор.

Навикът става втора природа

Третият фактор е онова, което според закона за причината и следствието непосредствено въздейства на основата и я променя. Така, наследените наклонности на човека под въздействие на обкръжаващата среда стават натура и затова действат в посоките, които се определят от нейното осъзнаване. Например, в стиснатия по природа, склонността към скъперничество става осъзната под въздействие на обкръжаващата среда.

И тогава, той защитава себе си като се отказва в определена степен от скъперничеството, за да не съществува в страх от попадане в зависимост от обкръжаващите. По този начин, много от онова, което е наследил от прадедите се променя към по-добро и понякога му се удава да се избави съвсем от лошата склонност. И всичко това, благодарение на навика, положителното въздействие на който става негова втора природа.

В това е преимуществото на силата на човека над силата на растителното ниво, тъй като пшеницата не може да се промени напълно, а както беше казано по-горе - само частично, докато човекът има възможност да се промени под въздействие на обкръжаващите фактори на причината и следствието, дори в най-общите черти, тоест напълно да промени наклонностите и да ги изкорени, превръщайки ги в положителни.

Външни фактори

Четвъртият фактор – това са «не напълно странични фактори” по закона за причината и следствието, въздействащи на основата отвън. Тоест онези фактори, които нямат никакво отношение към развитието на основата и й влияят не по пряк, а по косвен начин. Например, материалното положение, тревожната или спокойната атмосфера наоколо и други подобни - тоест онова, което има свой последователен и бавен ред на причинно-следствените състояния, предизвикващи изменения в съзнанието на човека към по-добрата или към по-лошата страна.

По този начин аз описах четирите естествени факторa и целият наш разум, всяка наша мисъл не са нищо друго, освен само тяхна производна. И дори ако човек прекара денонощието в изследвания, все едно, нищо няма да може да промени или добави към онова, което му е предоставено от тези четири фактора.

И всяко добавяне, което може да намери, ще бъде единствено количествено, определено повече или по-малко от степента на разума, като в същото време качествено тук абсолютно нищо няма да се добави. Защото те принудително определят нашия характер и форма на мислене и изводи, без изобщо да се съобразяват с нашето мнение. Така че, ние се намираме във властта на тези четири фактора - точно както глината в ръцете на грънчаря.

Свобода на избора

Но когато разглеждаме тези четири фактора виждаме, че макар нашите сили да са слаби, за да устоят пред първия фактор, който се нарича основа, имаме възможност за свободен избор да се защитим от останалите три фактора, под въздействието на които частично се променя основата, понякога дори в по-общата част. И всичко това е по силата на навика, станал втора природа.

Обкръжението като фактор

И тази защита се заключава в това, че винаги можем да добавим нещо при избора на нашето обкръжение, което се явяват приятелите, книгите, учителят и други подобни. Подобно на това, когато човек наследява от бащата нива с пшеница, на която може от неголямо количество зърно да израстне много пшеница само за сметка на избора на обкръжението за нейната основа, тоест плодородна почва, в която има всички соли и необходими вещества, снабдяващи в изобилие пшеницата с всичко необходимо, а така също средства за подобряване на условията на средата, за да я направи по-подходяща за израстването на растението. Умният ще поразмисли, ще избере най-добрите условия и ще получи благословия. А глупакът ще вземе онова, което му попадне под ръка и затова неговият посев ще се превърне в провал, а не в благословия.

Защото всяка полза и качество зависят от избора на средата за засяване на пшеницата. А след засяването на избраното място, окончателната форма на пшеницата вече се определя от онова, което е способна да даде средата.

Така е и в обсъжданото от нас. Честно казано, в желанието няма друга свобода, освен да усвои въздействието на споменатите четири фактора, постъпвайки и мислейки така, както му предлагат те, нямайки сила да възрази и промени каквото и да е - както в примера с пшеницата, която вече са посяли в определената среда.

Но от самото начало, съществува свобода на желанието да избере среда от такива книги и учители, които ще извикат в него добри мисли. И ако не направи това, а бъде готов да влезе във всяка случайна среда и да чете която и да е случайна книга, то, разбира се, ще попадне в лошо обкръжение или ще прекарва времето в четене на безполезни книги, които ще му бъдат много по-приятни, в резултат на което образованието му задължително ще стане ужасно и лошо, което ще го доведе до грях и злодеяние.

И разбира се, ще понесе наказание не за лошите мисли и дела, за които той няма избор, а за това, че не е избрал добро обкръжение, тъй като в това безусловно има възможност за избор.

Затова, полагащият усилия в своя живот и всеки път избиращ по-добра среда, е достоен за похвали и награди. Но и тук, не заради добрите му мисли и дела, принудително възникващи в него без всякакъв избор от негова страна, а за старанието да избере всеки път по-добро обкръжение, довеждащо до появяване на такива мисли и дела в него. Както е казал рав Йошуа бен Пархия:  «Направи си рав и си купи другар».