Тема: „Ханука: от историческата битка към вътрешната духовна победа“

Избрани откъси от трудовете на кабалистите

1. Рав Елияу Ки Тов, „Книга на нашето наследство“, „Гърците“
„В началото гърците мислели да привлекат сърцето на народа към своята наука само с хитрост, без война. Какво направили? Купили сърцата на хората със слаб дух от народа, като им дали власт в страната и в Храма, и назначили управители и министри, първосвещеник и администрация, старейшини на племената и стража. Всички те се обединили в каста, наречена „елинисти“, тоест не самите гърци управлявали царството, а елинисти по тяхна воля. И те излезли и насаждали, и разпространявали сред народа гръцката наука. Подстрекавали народа, съблазнявали го да изостави служенето на Твореца и да възприеме гръцкия начин на живот. Организирали разкошни балове, народни танци, издигнали постаменти с гръцки богове, внесли своята култура, превърнали целия живот в пиянство и празник, омаяли с великолепието си и с нажежените удоволствия.“

2. Рабаш. Статия 9 (1986) „За ханукалната свещ“
„Ханука […] е работа по поправянето на творението, насочена към това да се придобият отдаващи келим, с които след това може да се достигне целта на творението. Това може да се нарече с думата „духовно“, защото човек не иска да извършва никакви действия заради себе си, а [иска да прави] всичко единствено заради Твореца.“

3. Рабаш. Писмо 68
„Какво изобщо е чудо? […] Това, което е в рамките на природата, не се счита за чудо, а това, което е над природата, се нарича чудо. Природата е това, което човек може да направи сам, и това се нарича естествено. А когато не е по силите на човека да го направи – това вече се нарича над природата.“

4. Рабаш. Писмо 68
„Ханука е било духовно чудо, а в духовното трябва да се попита „какво“, иначе чудото не се усеща. Затова те попитали: „Какво е Ханука?“ – за да попита всеки за духовното чудо. Тоест първо човек трябва да узнае какво е духовното изгнание, а след това може да се удостои с духовно избавление. И затова това трябва да се разпространява публично, за да се пробуди интерес у всеки, иначе не може да се усети нито изгнанието, нито избавлението.“

5. Рабаш. Статия 7 (1987) „Ханукалното чудо“
„…Принципът на гърците е, че трябва да се върви само в рамките на разума – както в моха (главата), така и в либа (сърцето). И е ясно, че когато народът на Израел е искал да върви над знанието, без да се съобразява с изискванията на външния разум, той не е могъл да го направи.
И това се нарича война с гърците, и тук започва истинската работа, която се състои в това, че народът на Израел все повече желае да застане на пътя, водещ към сливане с Твореца. А този път се нарича „вяра над знанието“. А гърците искат да властват над тялото, без да отстъпват в нищо без съгласието на разума.“

6. Рабаш. Статия 12 (1991) „Тези свещи са святи“
„Ние казваме (в песента „Крепост, опора на моето спасение“): „Гърците ни нападнаха в дните на Хашмонеите и пробиха стената на кулата“. И „гърците“ са онези, които вървят в рамките на знанието. Тоест те нямат възможност да направят нещо против знанието. И тогава е имало властта на гърците, тоест тази власт е управлявала народа на Израел. А тази власт, наречена гръцкото злодейско царство, се състои в това да принуди народа „да забрави Твоята Тора и да се отклони от Твоите закони“, тоест властта е в това да се върви именно в рамките на знанието, а това води до пробиване на стената, която пази кулата.“

7. Рабаш. 897. „Какво е Ханука“
„„Гърците“ – тоест философията, която иска да разбере всичко с външния разум. „Тогава, в дните на Хашмонеите“ – именно когато има Хашмонеи, тоест работници на Твореца, става видимо, че съществува властта на гърците.“

8. Рабаш. 897. „Какво е Ханука“
„Думата „стени“ (хомот) е съставена от същите букви като думата „предел“ (тхум) (както се обяснява в трудовете на Ари), тоест човек поставя предел на мисълта си, за да иска да разбере работата не с външния разум, а с вяра. А вярата е стената, която противостои на външните.
„Моят дворец“ – тоест дворец, изпълнен с всички блага.“

9. Рабаш. 895. „По повод Ханука“
„„И пробиха стените на моя дворец“. Смисълът на „стената“ е, че тя служи за охрана, за да не влезе чуждият вътре в двореца. А значението на „двореца“ е святостта, наречена „дворец, изпълнен с всички блага“. Докато у Ситра Ахра няма нищо освен пустота. Стената се нарича „област и отпечатък между святостта и Ситра Ахра“, и това е вярата. И тя се нарича област, тоест граница на мисълта и на външния разум, и това се нарича „отпечатък на знака на светия съюз“.“