УРОК №13

Молитвата

“...молбата е това, което човек чувства, че не му достига. И това е точно в сърцето. Тоест, няма значение какво казва с устата си, защото молбата означава, както беше казано по-горе, че това, което липсва на човек, е това, което той иска. И всички нужди на човека не са в устата му, а в сърцето. И затова няма значение какво казва човек с устата си, защото Творецът знае мислите на човека. И затова Висшия чува само това, което иска сърцето, а не това, което иска устата, поради казаното по-горе. Защото устата няма нужда, която трябва да бъде удовлетворена.”

Рабаш, статия №27, 1991

“Затова е нужна подготовка за молитвата. Човек трябва да приучи себе си на такава молитва, че сърцето и неговите думи да бъдат единни, а сърцето може да се съгласи, ако свикне с разбирането, чe получаването – това е отделяне от Твореца, а главното – животът – това е сливане с Него, отдаване.”

Баал Сулам, Шамати #122

“Затова, когато човек реши да се моли, той трябва да се подготви за молитвата. Каква е тази подготовка?”

Трябва да се обясни така, че всеки прави подготовка, за да знае какво да поиска, тъй като човек трябва да знае какво да поиска. Тоест човек трябва да знае какво му трябва.” 

Рабаш, статия 27, 1991

Единственият начин да се постигне желание да се отдава всичко на Твореца е молитвата, която се счита за междинна степен между човек и усещането му за недостиг. Тоест човек трябва да се моли на Твореца да му даде това, от което няма нужда, но така, че да започне да се нуждае. 

Да дадем определение, желанието е усещането на човек за това, което му липсва, но в момента не го усеща. И затова човек се моли Творецът да му даде светлина-наслаждение, което е удовлетворение на неговата нужда, тоест това, което липсва на човека. И човек няма друго средство, освен да се моли на Твореца да му даде усещането за недостиг. И това е връзката между желанието и наслаждението.

Рабаш, статья 22, 1986

“...грехът на човека е в това, че той не е помолил Твореца за помощ. В крайна сметка, ако поиска помощ, със сигурност ще получи помощ от Създателя. Но ако човек каже, че е поискал помощ и Творецът не му я е дал, отговорът е, че човекът трябва да вярва, че Творецът чува молитвите. Както се казва: „Чуваш молитвата на всички уста“. И ако той наистина е вярвал, молитвата му щеше да бъде съвършена. А Творецът чува съвършената молитва, т.е. когато човек копнее с цялото си сърце Създателят да му помогне. Но ако молитвата му не излиза постоянно от устата му, това означава, че той няма истинска вяра, че Творецът може да му помогне и че Творецът чува всеки, който Го моли, и че за Него и малкото, и голямото са равни, т.е. че Той отговаря на всички. Оказва се, че такава молитвата не е съвършена…”

Рабаш, статия 4, 1988

“Но молитвата трябва да бъде пълна, тоест от дълбините на сърцето, когато човекът е напълно уверен, че в света няма никой, който би могъл да му помогне, освен самият Творец. Но как да разбере човекът, че никой в света не може да му помогне, освен самият Творец лично? Това знание той може да получи само, ако е положил всички всевъзможни усилия, на които е способен и се е убедил, че вече нищо няма да му помогне. Затова човекът е длъжен да изпълнява всевъзможни действия, за да се удостои със свойството отдаване на Твореца. Само тогава ще стане способен да отправи молитва за помощ от дълбините на своето сърце. И тогава Творецът ще чуе неговата молитва.”

Баал Сулам, Шамати, 5

“Но не казвай, че щом „лишма” е подарък свише, тогава всички усилия на човек и всички извършвани от него поправяния в опитите му да постигне отдаване са безполезни, ако всичко зависи само от Твореца. Защото именно затова мъдреците са казали: „Човек няма право да освободи себе си от тази работа, а е длъжен да постигне такова собствено искане и стремеж към „лишма”, което да стане молитва, защото това е невъзможно да се постигне без молитва”.

Но в него не може да се роди истинска молитва, докато не разбере, че без нея е невъзможно да постигне „лишма”.

Баал Сулам, Шамати, 20

"…И чак след всички негови действия, той може да стигне до истинска молитва, защото вижда, че всички усилия, които полага, изобщо не могат да му помогнат. Само тогава, от дълбините на неговото сърце, в него се ражда истинската молитва, а Творецът чува тази молитва и му дава като подарък свойството отдаване – „лишма”."

Баал Сулам, Шамати, 20

“...човек не е способен със собствените си усилия да избяга от силата на получаването за себе си, защото това е природата, с която Творецът е създал човека и само самият Създател е в състояние да я промени. С други думи, точно както Той е дал на творенията желанието да получават, така Той може след това да им даде желанието да отдават.

Въпреки това, според правилото „няма светлина без кли, няма напълване без Хисарон“, човек трябва първо да придобие Хисарон. Тоест той трябва да чувства, че му липсва това кли, наречено желание за отдаване.” …

Рабаш, статия 29, 1987

"А усещането означава, че е невъзможно да почувства Хисарон, ако не знае какво губи той от факта, че няма кли, наречено желание за отдаване. И затова човек е длъжен да си направи самоотчет, който го води до това, че няма желание да отдава.

И каквато е степента на загубата, такава е и степента на болката и страданието, което изпитва. И когато има истински Хисарон, тоест той вече може да се моли на Твореца от дълбините на сърцето си, че няма сили да работи за Твореца, тогава когато има това кли, тоест истински Хисарон, това е истинският момент, когато молитвата му се приема. И той получава помощ свисше, както са казали нашите мъдреци: „Който идва да се очисти, му помагат“."

Рабаш, статия 29, 1987

Има три условия за молитва:

1. Да вярва, че Творецът може да спаси човека, въпреки че той има най-лошите свойства, привички и обстоятелства, в сравнение с всеки от неговото поколение; в крайна сметка «Нима ръката на Твореца е къса, за да го спаси?» и нима не спасява господарят своя предан слуга?

2. Всичко, което може да направи, е направил, а спасението така и не е дошло.

3. Ако Творецът не го спаси, по-добре смърт, отколкото такъв живот.

Молитвата излиза от усещане за загуба в сърцето: колкото е по-голямо усещането за отсъствие на желаемото, толкова е по-силна неговата молитва. Тъй като копнеещият за излишество се различава от осъдения на смърт, очакващ изпълнението на присъдата, вече окован с верига и чийто всеки миг е молитва за спасение. И не ще заспи той и не ще задреме, а неуморно ще моли за спасение на своята душа.

Баал Сулам, Шамати 209 "Три условия за молитва"