Курс за десетките - Урок 23

Тема: "Работа с вяра над разума"

Избрани откъси от първоизточниците

12. Баал Сулам. Шамати. 16. „Ден на Твореца и нощ на Твореца”

Казано е: „Горко на вас, жадуващи деня на Твореца! Защо ви е той? Защото за вас той е мрак, а не светлина!“. Ако човек наистина очаква деня на Твореца, той очаква възможността да върви „с вяра над знанието“, за да бъде вярата му толкова силна, сякаш вижда и разбира с пълна яснота и очевидност, че Творецът управлява света с добро и с цел добро. Но човек не желае да види ясно как Творецът управлява света с доброта и с цел добро, защото да види означава да спре да вярва, тъй като вярата може да съществува само там, където не съвпада с разума, а човекът постъпва против разума – това се нарича вяра над знанието. По този начин човек вярва, че управлението на Твореца над света е добро и с добра цел. И макар че явно не го усеща, той не моли Твореца да му даде да види с разума си това добро управление, а иска да остане с вяра над знанието. И той моли Твореца да му даде такава голяма сила на вярата, сякаш вижда с очите си, с разума си доброто управление на Твореца, така че да няма разлика между вярата и знанието. Такова състояние се нарича при желаещите сливане с Твореца – „ден на Твореца”.

10. Рабаш. Статия 12 (1991) “ Тези свещи са свети ”

Главното – това е молитвата. Тоест, човек трябва да се моли на Твореца, за да му помогне да  върви над знанието. Тоест, работата  трябва да е в радост, сякаш вече се е удостоил с духовно знание. И в каквато радост би била неговата работа тогава - до такава степен той би трябвало да моли Твореца  да му даде тази сила, за да може да върви над знанията на тялото.

 С други думи, въпреки факта, че тялото не се съгласява  с тази работа заради  отдаването, само той моли Твореца, за да може да работи в радост, както се полага на онзи, който служи на великия Цар. И той не моли Твореца, за да му покаже Своето величие и тогава той ще работи в радост.

А той иска Творецът да му даде радост в работата над знанието, за да е важно това за човека, като че ли той вече има знание.

18. Рабаш. Статия 24 (1991), “Какво Означава, че Човек Трябва да Роди Син и Дъщеря, в Работата?”

Работата над разума трябва да бъде безусловна преданост. Тоест човек трябва да приеме върху себе си товара на небесната малхут над разума. Човек трябва да каже, “Искам да бъда слуга на Твореца, въпреки че нямам представа за работата и не чувствам никакъв вкус в работата. Въпреки това, съм готов да работя с всичките си сили, сякаш имам постижение и усещане, и вкус в работата, и съм готов да работя безусловно.” В това време, човек може да върви напред и тогава той не може да падне от своето състояние, тъй като приема върху себе си да работи дори когато е поставен точно на земята, тъй като е невъзможно да бъде по-ниско от земята.

Това е, както е написано (Еклисиаст 1), “Поколение идва и поколение си отива, а земята остава завинаги.