Урок 13. От разбиване към поправяне

Урок 13. От разбиване към поправяне

Душата на Адам Ришон, нейното разбиване и нейното поправяне. Как нашата духовна работа се отнася към душата на Адам Ришон.

Съдържание на урока
Материали
Плейлист

Урок 13. От разбиване към поправяне


Слайд 2

МОДЕЛЪТ НА ТРИТЕ ОСИ


Слайд 3

МОДЕЛЪТ НА ТРИТЕ ОСИ


Слайд 4


Слайд 5

... трябва да знаете, че всички души произлизат от душата на Адам Ришон, защото,  след като той е извършил греха на Дървото на Познанието, душата му се е разделила на 600 000 души, тоест това, което е било за Адам Ришон една светлина, наречена на езика на книгата Зоар “висше сияние”, което е било в Райската градина едновременно, се разделя на много части.

– Рабаш, статия 10, 1984 г. „Каква степен трябва да достигне човек, за да не се прероди?


Слайдове 6-7 

… заради греха на Дървото на Познанието [в Адам] изчезнала душата на вечния живот, която Твореца вдъхнал в ноздрите му само за необходимостите на един, само Адам Ришон.

И той получил нова форма, наречена “потта на живота”. С други думи, общото се разделило на голямо множество елементи, на много капки, които били поделени между Адам Ришон и цялото му потомство чак до крайния срок.

Така че в действията на Твореца няма абсолютно никаква промяна, а тук се е появила допълнителна форма, състояща се в това, че онази обща светлина на живота, която се е съдържала в ноздрите на Адам Ришон, се е разпространила във вид на дълга верига, въртяща се на колелото на промяна на формата в много тела и в едно тяло, сменящо друго, чак до предопределеното Крайно Поправяне.

 

Предговор към книгата “Паним Меирот у-Масбирот”


Слайд 8

Това прилича на притчата за царя, който иска да изпрати голяма сума златни динари на сина си в чужбина. Всички жители на страната му обаче са крадци и измамници, а той няма надежден пратеник. И така, какво е направил? Взел и разменил динарите за жълтици и ги изпратил чрез множество пратеници, така че да им стане неизгодно да изпитват удоволствие от грабежа, така че заради него да оскърбяват честта на държавата.“

– РАБАШ, статия № 10 (1984) До какво ниво трябва да достигне човек, за да не се налага да се ражда отново (1984)


Слайд 9

........ в света реално няма повече от една душа...... И тази душа присъства във всеки – изцяло, както при Адам Ришон. Защото духовното не се раздробява и не се разделя, което е характерно само за материалното. А това, че се казва, че има шестстотин хиляди души и искри от души, очевидно е, че това разделение се случва заради тялото на всеки [човек].

– Баал Сулам, „600 000 души“


Слайд 10

...във всеки отделен човек се съдържа цялото общество, защото в края на поправянето всички души накрая ще се обединят в едно цяло, наречено "завръщане към духовните им корени".

Баал Сулам. "Шестстотин хиляди души."


Слайд 11

„Много действия произлизат от всяко творение и в крайна сметка те се обединяват едно с друго, докато буквално се превърнат в едно действие. Това обединение се случва във всяко творение и в неговите действия. …Следователно, след като всички действия на творенията се обединят в едно действие, […], след това всички души в света трябва да се съединят и слеят в една душа, наистина една, която възниква от всички души, и те наистина стават едно — както в началото на сътворението, когато е бил създаден само един човек [Адам].“

— Баал Сулам, „ Действията на човека и начина на неговите действия“

 


Слайдове 12-13

В началото на творението са се образували степените на петте свята от Твореца и до нашия материален свят, за да бъде поставена душата в материалното тяло на нашия свят. Материално тяло на нашия свят се нарича желанието за получаване, не отдавайки нищо в замяна. […]  Това е и окончателната форма на желанието за самонаслаждение. Затова, човекът, намиращ се в нашия свят, по своите свойства е абсолютно противоположен на Твореца.

Занимавайки се с кабала, човекът започва постепенно да придобива свойството отдаване и в съответствие с това постепенно се издига от долу нагоре, получавайки свойствата на степените, слизащи от горе надолу, характеризиращи се със свойството отдаване, включително до отдаването без каквото и да е получаване за себе си в замяна. В резултат на това, човекът напълно се слива с Твореца, тоест постига такова състояние, за каквото е и бил създаден. Затова и всички светове са били сътворени заради човека.

– Баал Сулам, „Въведение в науката кабала“, т. 9


Слайд 14

„Който иска да има вкус на живота, трябва да обърне внимание на своята точка в сърцето. Всеки човек има точка в сърцето, само че тя не свети. По-скоро е като черна точка. Точката в сърцето е усещането на Нефеш [душата] на Кдуша [светостта], чиято природа е съсъд за отдаване. Но тя се намира в състояние на Шхина в праха, тоест човек я възприема като нищо. Т.е. за него тя е толкова важна, колкото праха.“

– РАБАШ, статия № 34, ТАНТА [Таамим, Некудот, Тагин, Отйот]