Урок 9. „Няма никой освен Него“ - Изучаване на кабалистичен текст
Навлизаме в автентичния кабалистичен текст на Баал Сулам, изследвайки дълбоката концепция, че всичко произлиза от Твореца и как всеки аспект от реалността е управляван от този принцип. Разберете по-дълбокото значение зад единството с Твореца и как това разбиране може да трансформира нашето възприятие за живота и духовното израстване.
Едно вълнуващо четене на автентичен кабалистичен текст: „Няма никой освен Него,“ от книгата Шамати, от рав Йехуда Лейб аЛеви Ашлаг (Баал Сулам).
Въпроси:
- Какви са принципите на вътрешната работа според автентичната кабала?
- Как да се справяме с предизвикателствата и сложните ситуации в живота и как човек изгражда правилна връзка между себе си и духовната реалност според мъдростта на автентичната кабала?
Ключови точки
- Твореца не може да бъде разбран без да бъде усетен.
- Ацмуто (Неговата Същност) е първоизточника и не може да бъде постигнат.
- Ние усещаме Твореца като добра и истинска връзка между нас, защото думата „Творец“ идва от „ела и виж.“
- Твореца е сила на отдаване. Според закона за подобие на формата, за да го усетим, трябва да придобием Неговите качества. Как можем да изразим и изследваме способността си за отдаване? Само чрез обществото.
- При никакви обстоятелства не създаваме никакъв образ. Това е най-голямата грешка. Моментът, в който формираме външен образ, веднага слизаме до нивото на идолопоклонство.
Няма никой освен Него - ред на действията
- Свържи всичко с Него.
- Добър и творящ добро: само добро идва от Него - намерението „за да получа“ скрива Неговото добро от мен.
- Проверка: къде съм по отношение на ситуацията, към която Твореца иска да ме доведе. Мисълта, че няма никой освен Него, извежда човека от несъзнателно състояние в съзнателно и му позволява да провери своето състояние по отношение на целта на творението и да издигне молитва за поправяне на намерението.
Урок 9. “Няма никой освен Него”
Изучаване на кабалистичен текст
Слайдове 2-3
Предговор от Рав Д-р Михаел Лайтман
Сред книгите и ръкописите на моят учител Рав Барух Шалом аЛеви Ашлаг (Рабаш), най-големият син на Баал Сулам, който продължи да учи по неговите стъпки, имаше специална тетрадка, на която беше написано с почерка на моя учител: "Чуто". Той никога не оставяше тази тетрадка и където и да отидеше, я носеше със себе си и я преглеждаше отново и отново.
В леглото си, късно през нощта, той ми даде тетрадката и ми каза: "Вземи я и се учи по нея." Рано на следващата сутрин, докато бях близо до леглото му, той вече не беше сред нас.
Тетрадката съдържа текстове на Баал Сулам, които Рабаш е записал от устата на баща си, веднага след като ги е произнесъл. Поради тяхната уникалност сме запазили стила на говоримия език, използван в статиите, от който Рабаш жадно пиеше и върху който изгради основите на своето обучение.
Слайд 4
Оригинална страница от тетрадката "Шамати" на Рабаш

Слайдове 5-10
Баал Сулам, Шамати, статия № 1 - "Няма никой освен Него"
Написано е: „Няма никой, освен Него“, което означава, че няма никаква друга сила в света, която да има възможност да направи нещо против Твореца. А това, което човек вижда, че в света съществуват неща и сили, отричащи съществуването на Висшите сили, причината е, че такова е желанието на Твореца.
И това е начин на поправяне, който се нарича „лявата ръка отблъсква, а дясната приближава“ - и това, че лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето. Тоест в света съществуват неща, които от самото начало са дошли с намерението да отклонят човек от правилния път и чрез тях той се отблъсква от светостта.
А ползата от тези отблъсквания е, че с тяхна помощ човек получава потребност и пълно желание Твореца да му помогне, тъй като в противен случай той вижда, че пропада. И не само че не напредва в работата, но вижда, как върви назад.
И винаги при него разрушеното е повече от устоялото, паденията са много повече от подемите. И той не вижда края на тези състояния, мислейки, че ще остане завинаги извън светостта, понеже вижда, че му е трудно да изпълни дори най-малкото духовно действие само с преодоляване чрез вяра над знанието. Но не винаги е способен да се пребори. И как ще завърши всичко това?
Тогава стига до решението, че няма кой да му помогне, освен самият Творец. И това го кара да поиска истински в сърцето си, Твореца да му отвори очите и сърцето, и да го приближи наистина към сливане завинаги с Него.
Който казва, че в света има друга сила, т.е. клипот, се намира в състояние на служещ на други богове. И не с неверието си в Твореца прегрешава, а с това, че мисли, че има друга власт и сила, освен Твореца. Именно в това е неговото престъпление.
Слайд 11
Човек трябва да вярва, че „няма никой освен Него“, че Създателят прави всичко. Тоест, както казва моят баща и учител, човек трябва да каже преди всяко действие, че му е даден избор, защото „ако не аз за себе си, то кой за мен“. Тоест всичко зависи от избора на човека. Но след действието човекът трябва да каже, че всичко това е от висшето ръководство и че самият човек не прави нищо.
- Рабаш "Защо Тора се нарича “Средна Линия” в духовната работа? - 2"
Слайд 12
И въпреки че виждаме, че в Тора има две части: първата са заповедите [определящи работата] между човека и Твореца, втората са заповедите [определящи работата] между човека и неговия ближен, и двете са едно и същото. С други думи, тяхното практическо изражение и целта, която постигат и която произтича от тях, са едно – Лишма. И за творението няма значение дали работи за ближния си или за Твореца. Тъй като това е заложено в творението от раждането, че всичко, произлизащо от ближния, е сякаш празно и нереално.
- Баал Сулам "Любовта на Твореца и Любовта на Човека"
Слайд 13
Обобщение:
- Твореца не може да бъде разбран, без да Го почувстваме.
- Ацмуто [Неговата същност] – е основният източник и не може да бъде постигнат
- Чувстваме Твореца, като добра и истинска връзка помежду си, защото „Бо-Ре” е от думите „Ела и Виж”.
- Твореца е силата на отдаване и според закона за равенството на формите, за да го усетя - трябва да придобия Неговите качества.
- Как мога да изразя и тествам способността си за отдаване? Само чрез обществото.
- При никакви обстоятелства не създаваме никакъв образ! Това е най-голямата грешка. Създавайки външен образ, ние веднага слизаме до нивото на "идолопоклонничество".