Локална среща #47 - Продължаваме с курса за десетките и "Статия за завършване на книгата Зоар"

Локална среща #47 - Продължаваме с курса за десетките и "Статия за завършване на книгата Зоар"

Тази седмица продължаваме изучаването на автентични кабалистични текстове в голяма група, и по-специално "Статия за завършване на книгата Зоар" от Раби Йехуда Лейб а-Леви Ашлаг (Баал Сулам). Както и ще разгледаме и темите, обсъждани в курс за десетките.

Съдържание на урока
Материали
Плейлист

В първата част на lokalnata среща ще се върнем към:

"Статия за завършване на книгата Зоар"

 Заедно с нови видео клиповете от уроците на Рав Д-р Михаел Лайтман.

Във втората част ще продължим с централна тема от курса за десетките в сряда:

Важност на духовните рамки

Локална среща

"Статия за завършване на книгата Зоар"


Тази седмица продължаваме с "Курс за Десетките" и четене от разясненията на Баал а-Сулам в статията "Статия за завършване на книгата Зоар".

Както вече знаем, Баал Сулам пише обширно, за да помогне на учениците да постигнат целта на творението - достигане на подобие по форма с качествата на Твореца (любов и отдаване). Тази седмица продължаваме с статията "Статия за завършване на книгата Зоар".

На локалната среща ще прочетем някои откъси от статията и след това ще се опитаме да разберем какво се случва в текста, следва още четене и дискусии по темите заедно.

Имаме също и допълнителни видеоклипове с Рав Д-р Михаел Лайтман като важни разяснения на статията.

Освен това ще направим семинар по темата на курс за десетките.


"Статия за завършване на книгата Зоар"

Рав Йехуда Ашлаг, Баал Сулам

Сега можеш да разбереш взискателността при работата в Тора и Митцвот Лишма. Ако намерението в Тора и Митцвот не е да облагодетелстват Твореца, а себе се, не само че същността на желанието да получа не ще се промени, а още повече, желанието да получа ще бъде много по-голямо отколкото това което беше дадено.

Но какви са добродетелите на този, който е бил възнаграден с Двекут с Твореца? Те не са описани никъде, освен чрез намеци. Но за да изясня нещата в това свое есе, аз трябва да разкрия малко, колкото е необходимо.

Ще обясня нещата с една алегория. Тялото и неговите органи са едно цяло.  Тялото в своята цялост обменя мисли и усещания с всеки от органите си. Например, ако цялото тяло смята, че определен орган трябва да му служи и да го удовлетворява, даденият орган моментално ще узнае тази мисъл и ще достави очакваното удоволствие. Също, ако даден орган мисли и чувства, че мястото не му е достатъчно, останалите части от тялото моментално ще разберат това негово усещане и ще го преместят на по-удобно място.


Клипове


Обаче ако някой орган бъде отрязан от тялото, те стават два отделни обекта; останалата част от тялото няма повече да знае нуждите на отделения орган, а отделения орган няма да знае нуждите на тялото, за да може да му бъде от полза и да му служи. Но ако някой лекар отново съедини този орган с тялото, то той отново ще знае мислите и нуждите на останалата част от тялото, а останалата част на тялото отново ще знае нуждите на органа.

Чрез тази алегория можем да разберем качествата на възнаградения с Двекут с Твореца. Както вече показах в книгата си „Въведение към книгата Зоар" глава 9та, душата е светлина, произтичаща от Неговата Същност. Тази светлина е била отделена от Твореца, когато  Творецът я е обвил в желанието за получаване. Това е така, защото Замисълът на Творението да прави добро на създанията си, създава във всяка душа желание да получава наслада. По този начин, тази форма на желание за получаване е отделила тази светлина от Неговата Същност и я превърнала в отделна от Него част.

Оттук следва, че всяка душа е била включена в Неговата Същност преди сътворението си. Но чрез сътворението, т.е. успоредно с желанието за получаване на наслада насадено в нея, тя добила и различие на форма и се отделила от Твореца, чието единствено желание е да отдава. Това е така, защото, както обяснихме по-горе, различието на форма разделя в духовното така, както брадвата разделя в материалния свят.

Така сега душата напълно се оприличава на алегорията за органа отрязан и отделен от тялото. Въпреки че преди отделянето си, органа и цялото тяло са били едно и са разменяли мисли и усещания помежду си, след като органът е бил отрязан от тялото те са станали два отделни обекта.

Сега наистина можем да разберем качествата на този, който е бил възнаграден с това отново да се слее с Него. Това означава, че той е бил възнаграден с подобие на свойствата с Твореца, като е преобърнал вграденото в себе си желание за получаване чрез силата на Тора и Мицвот. Това е било самото нещо, отделящо го от Неговата Същност. Той го е преобърнал в желание за отдаване и всичките му действия са предназначени единствено да отдава и да е от полза на другите, тъй като е уподобил формата си с тази на Създателя. Оттук следва, че човек е точно като органа, който някога е бил отрязан от тялото, но сега отново е съединен с него: отново знае мислите на останалата част на тялото, както преди да бъде отделен от него.

С душата също е така: след като е добила подобие с Него, отново знае Неговите Мисли, както ги е знаела преди да бъде отделена от Него, чрез  различието на форма на желанието за получаване. Тогава стихът „Познавай Бога на баща си" живее в него, тъй като тогава човек е възнаграден с пълно познание, което е Божествено познание. Възнаграден е също и с тайните на Тора, тъй като това са Неговите Мисли.


Клипове


Наистина, цялата Тора, и скритата, и разкритата, е Мислите на Твореца, без никаква разлика. Също е като човек, давещ се в реката, чийто приятел му хвърля въже за да го спаси. Ако давещият се хване за близката част на въжето, приятелят му може да го спаси и да го издърпа от реката.

Същото е и с Тора. Тъй като представлява изцяло Мислите на Твореца, тя е като въже, което Творецът мята на хората, за да ги спаси и да ги издърпа от Клипот (черупките; нечистите сили). Краят на въжето, който е близо до всички хора е разкритата Тора, която не изисква намерение и мисъл. Дори когато в извършването на Мицвот има неправилна умисъл, то се приема от Твореца, както е писано, „Човек трябва винаги да се занимава с Тора и Мицвот Ло Лишма (не заради името и), тъй като от Ло Лишма той ще стигне до Лишма."

Следователно, Тора и Мицвот са края на въжето и няма човек на света, който да не може да се хване за него. Ако някой се хване здраво за него, т.е. ако е възнаграден със занимания с Тора и Мицвот Лишма, за да достави удовлетворение на Твореца, а не на себе си, тогава Тора и Мицвот довеждат до подобие на форма с Твореца. Това е значението на „да се слееш с Него".

Тогава човек бива възнаграден с постигане на всичките мисли на Твореца, наречени „тайните на Тора" и „вкусовете на Тора" и това е останалата част на въжето. Това, обаче, не се дава на хората докато не постигнат пълен Двекут.


Отворена дискусия

Със свои собствени думи кажете какво е подобие на формата?

Има ли някакви концепции, които бихте искали да разберете по-дълбоко - например ло лишма и лишма?

Как се чувствате относно фокуса върху вътрешните усилия в нашето обучение и работа заедно?


Клипове


Курс за десетките - Урок #15

Значението на Духовните Рамки


Въпроси за семинар

1) Как бихте повишили важността на спазването на график?

2) Как намирате баланс за вашия график?

3) Какво е вашето отношение към постепенното изграждане на нашето духовно развитие?


До следващата седмица!