Kурс за десетките - Урок #12, 13

Тема: Отмяна

Избрани откъси от първоизточниците

Отмяна пред свойството отдаване – Твореца

1. Баал Сулам, Шамати 42 "Елул (Аз към своя Любим, а Любимият към мен) "

Оттук става ясен смисълът на казаното: „Преклони своето желание пред Неговото желание...“ - анулирай своето желание за наслаждение пред желанието за отдаване, желанието на Твореца. Тоест, замени любовта към себе си с любов към Твореца, което означава анулиране на себе си спрямо Твореца и достигане до сливане с Твореца. А после Твореца може да напълни със светлина твоето желание да се насладиш, защото то вече е поправено на намерение „заради отдаване“.

И за това е казано: „...за да преклони Той Своето желание пред твоето“ - Твореца анулира своето желание, т.е. скриването (Цимцум), което е било в следствие на различията в свойствата на Твореца и творението. А доколкото сега творението става подобно на Твореца, светлината се разпространява към творението, и то получава поправяне на своето намерение да бъде за отдаване, тъй като замисълът на творението е бил да се насладят сътворените, и този замисъл сега може да се осъществи.

Оттук може да се разбере смисълът на казаното в Песен на Песните: „Аз към своя Любим...“ - т.е. аз анулирам своето намерение да се насладя заради себе си и го поправям изцяло за отдаване. И тогава се удостоявам „...и Моят любим към мен“ - когато Любимият, т.е. Твореца, ме напълва с висши наслаждения, заключени в Неговия замисъл да наслади творението. И така всичко, което по-рано е било скрито и ограничено, сега става разкрито, и по този начин се разкрива, че замисълът на творението се състои в наслаждаване на създанията.

2. Баал Сулам, Шамати 5 "ЛИШМА - ТОВА Е ПРОБУЖДАНЕ СВИШЕ, И ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ПРОБУЖДАНЕ ОТДОЛУ"

...когато човек работи с вяра над разума и принуждава себе си, неговият егоизъм привиква към тази работа против егоистичното желание да се наслади и в човека възниква възможност да премине към такъв вид работа, където негова цел ще стане доставянето на удоволствие на Твореца. Защото основното, което се иска от човека, е вследствие на своите усилия да постигне сливане с Твореца, тоест да постигне съвпадане на свойствата и всички негови действия също да бъдат за отдаване.

За такова състояние е казано: „Ето тогава ще се насладиш от Твореца!“, където „ето тогава“ означава, че в началото на работата човекът не може да усети никакви наслаждения, а напротив, цялата негова работа се извършва в усилия, въпреки желанията на тялото. Но след като е приучил себе си на работата за отдаване, без каквато и да е връзка с възнаграждението, а вярва, че Твореца получава наслаждение от неговите усилия - именно тогава в човека възниква усещането за Твореца. Той трябва да вярва, че Твореца приема всички негови усилия, независимо от това, как човекът ги оценява. Твореца вижда само намеренията на човека и от това Той получава наслаждение, вследствие на което човекът се удостоява с висшите наслаждения.

И затова, още в началото на своята работа, човек трябва да усеща наслаждение, от това, че работи за Твореца, тъй като усилията, положени насила, подготвят човека за истинската духовна работа заради Твореца. И човек има възможност да се наслаждава на своите усилия заради Твореца също и в периода на скриване.

3. Баал Сулам, Шамати 4, "ПРИЧИНАТА ЗА ТРУДНОСТТА
ДА АНУЛИРАШ СЕБЕ СИ ЗАРАДИ ТВОРЕЦА"

Необходимо е да се знае, че причината за трудността, която изпитва човек, в желанието си да анулира себе си заради Твореца, за да не се грижи изобщо за себе си, се състои в това, че човек усеща сякаш целият свят е останал на мястото си, а той изчезва от този свят и оставя своето семейство и приятелите в името на анулирането на себе си заради Твореца. Причината за трудността е проста и се нарича „отсъствие на вяра“. Тоест, той не вижда пред кого и заради кого трябва да анулира себе си, защото не усеща съществуването на Твореца. Именно това предизвиква трудност.

Но щом усети Твореца, душата му веднага ще пожелае да се съедини с корена, да се включи в него и да анулира себе си, като свещ пред факела, без да разсъждава ни най-малко, защото в него това ще се случи естествено.

Затова главното, което човек трябва да постигне, е усещането за Твореца, за да почувства, че светът е изпълнен с Неговото величие. И в постигането на това усещане трябва да се прояви цялото усилие на човека в духовната му работа. Тоест, в осъзнаването, че единственото, което му липсва, е вярата в Твореца. И нека не мисли за нищо друго, освен за най-важната награда, която би искал да получи за своята работа - да се удостои с вяра в Твореца.

Отмяна пред учителя

4. РАБАШ, Записки, №680. "Отмяна - пътят на Баал Шем Тов"

Начинът да се анулира тялото е чрез въздържание. Но има и друг начин, който е отмяна пред Рав [велик, учител]. Това е значението на “Направи си Рав.” “Правене” се извършва с принуда, без никакъв разум.

Както въздържанието анулира тялото само чрез действие, а не чрез разума. По същия начин, анулирането пред Рав е с принуда, а не чрез разум. Това се прави, дори там, където човек не разбира възгледа на своя Рав, но той се анулира пред Тора и работата и идва при своя Рав, за да го направлява той.

Има направление с помощта на обществото, наречено Ор Макиф [обкръжаваща светлина], това е светлина, която свети само отвън, и е без думи, а само чрез присъствието до Рав и стоенето пред него, сядане на неговата маса по време на хранене или по време на учене. Но има и друг път, който е вътрешен, и това се нарича “от уста в уста.”

5. Баал Сулам "Статия за завършване на книгата Зоар"

И поради големите трудности тук нашите учители ни съветват: "Намери си Рав и си купи приятел". Това означава, че човек трябва да избере за себе си важна и уважавана личност, чрез която той ще постигне Тора и Мицвот, за да донесе наслада на Твореца. Това е така, защото:

 а) Тъй като той е важен човек, ученикът може да му отдаде, на основата на висотата на своя рав, и в този случай даването става равно на получаването. Това е естествено гориво, така че човек винаги може да увеличи своя акт на отдаване. Веднъж свикнал да отдава на своя Рав, ученикът се научава да отдава според Тора и Мицвот Лишма на Твореца, понеже навикът става втора природа.

 б) Подобието на форма с Твореца не помага, освен ако не е завинаги или докато Той не узнае, че всички тайни гарантират това, че той няма да се върне в изходно положение към безрасъдието си. Това не е така по отношение на подобие на форма с рава. Тъй като рава е този свят, с времето, подобиети на форма с него помага, дори и това да е само временно и по-късно се огорчава отново.

Следователно, всеки път ученикът постига формата си с тази на рава си, той е прилепен до него за определено време. Следователно, той получава мислите и знанието от рава в зависимост от неговия Двекут, както казахме в алегорията за органа, който е бил отрязан  от тялото и след това присъединен отново.

Поради тази причина, ученика може да използва постиженията на своя рав, който превръща даването в получаване и осигурява достатъчно гориво за сърцето и душата. По това време, студента също би могъл да постигне Тора и Мицвот Лишма с цялото си сърце и душа, което е лекарството, което води до вътрешен Двекут със Създателя.

<...>

Още повече мъдростта казва, „Направи си рав и си купи другар". Това означава, че човек може сам да си създаде обкръжение. Това обкръжение ще му помогне да получи величието на своя рав чрез любовта на другарите му, които ценят рава. Чрез другарското превръщане на величието на рава, всеки един получава усещането за величие. По този начин, отдаването в името на рав ще се превърне в получаване и достатъчна мотивация за продължение, което ще доведе човек до включване в Тора и Мицвот Лишма.

Казано е относно това, „Тора изисква 48 добродетели, чрез служене на другарите и чрез добросъвестност на другарите". Това е така, доколкото освен служенето на рав, човек има нужда от добросъвестността на другарите си, а също и влиянието на другарите, така че те да приложат върху него получаването на величието на неговият рав. Това е така, защото получаването на величието зависи изцяло от обкръжението и сам човек не може да направи каквото и да било.

Отмяна пред първоизточниците

6. От: Рав Д-р Михаел Лайтман, 10.8.2006

"Когато четем написаното, трябва да се прилепим, образно казано, към книгата и автора. Да се свържем с това, което той казва: това е, към което се прилепям аз, това е, което искам да открия в себе си - какво искам да се случи в мен, за да го почувствам вътре в себе си. И колкото по-малко  преминава през интелекта ми, през преценка на 'правилно или грешно,' 'така или по друг начин,' толкова по-добре. Критиката е необходима, но само в смисъла на търсенето: къде точно е това вътре в мен и какво всъщност се случва с мен спрямо него?

Това е далеч по-важна работа по време на ученето. Ето защо текста не винаги е подреден и прецизен, защото търси именно такива ученици. Затова няма да намерим мъдрост тук в непрекъснат, систематичен ред. В рамките на мъдростта на кабала остават много празни пространства, дори сред всичките обяснения."

Отмяна пред другарите

7. РАБАШ, Статия 7 (1984), СПОРЕД ИЗЯСНЕНОТО ЗА ПРАВИЛОТО

„ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ“ 

И ето съвет за това, който позволява на човек да увеличи силата си в (следването) на правилото „Обичай ближния си“. И това става чрез любовта към другарите. Ако всеки бъде включен в другаря и отменен пред него, тогава възниква едно цяло, където всички негови малки части, желаещи любов към ближния, се обединяват в силата на обществото, което се състои от много части. И когато има голяма сила, тогава той е в състояние да приложи на практика любовта към ближния си. 

И тогава той може да стигне до любов към Твореца. Това обаче е при условие, че всеки се отменя пред другия. Ако той е отделен от другаря, тогава няма да може да получи от него своя дял, който трябва да получи. Защото всеки трябва да каже, че той е нищо (нула) в сравнение с другаря си.

И това е подобно на това как се пишат числата. Когато първо напишат 1 и после 0, това е десет пъти повече - 10. А когато напишат първо две нули, това е сто пъти повече - 100. Тоест другарят е единица, а той е нулата след него. Тогава се счита, че получава десет пъти повече от другаря си. И ако каже, че е две нули по отношение на другаря си, той получава сто пъти повече от другаря си. 

Когато е обратното, тоест той казва, че другарят е нула, а той е единица, тогава той е десет пъти по-малко от другаря - 0,1. И ако той може да каже, че е единица, и има двама другари, които са две нули спрямо него, тогава се счита, че той е една стотна спрямо тях, тоест, че той е 0,01. Оказва се, че колкото и нули да има от другарите, толкова нивото му пада.