Курс за Десетката - Урок №10

Подготовка за Свързване в Десетката

Избрани Откъси от Източниците

1. Тания, Игрот аКодеш, Глава 23

"Където има десет човека, там вече има място за разкриване на Шхина. Мъдреците на Мишна са казали в своето учение (Авот) “Десет, които седят заедно и изучават Тора, Шхина пребивава сред тях”.

2. Рабаш, статия 28 (1986) "Събрание, което не е по-малко от десет"

"Както са казали нашите мъдреци (Санедрин, 39), “Във всяка десетка присъства Шхина.” Известно е, че Малхут се нарича “десета”. Известно е също, че получаващото кли се нарича сфира малхут, която е десетата сефира, получаваща висшето изобилие. Тя се нарича желание за получаване и всички създания произлизат само от нея. Поради тази причина, събранието не е по-малко от десет, тъй като всички материални клони произлизат от висшите корени. Следователно, според правилото: “Няма светлина, която да няма десет сфирот,” в материалното нещо не се смята за събрание и не може да се разглежда като важно, освен ако там няма десет човека, като по подобие на висшите корени."

3. Баал Сулам, Въведение към Изучаването на Десетте Сефирот, Точка 4

… Защото е истина и е много вярно това, че Твореца Сам полага ръката на човека върху добрата съдба с това, че му дава удоволствие и сладост в материалния живот, изпълнен със страдания и мъки и лишен от всякакво съдържание, така че задължително срива човека и той бяга от него в момента, в който му покажат (дори през малък процеп) някое по-спокойно място. Той иска да се изплъзне там от този живот, който е по-тежък от смъртта. И няма за човека по-голямо указание от страна на Твореца от това.

Изборът на човека се състои само в укрепването, тъй като се изисква, разбира се, огромна работа и многобройни усилия, докато не изчисти своето тяло и не успее да изпълнява Тора и заповедите както е определено. Тоест не заради самонаслаждаване, а за да доставя удоволствие на Твореца, което се нарича «лишма». И само по този начин се удостоява с щастлив и сладък живот, съпътстващ изпълняването на Тора.

Но преди човекът да постигне такова изчистване, той разбира се, прави избор, за да се укрепи на добрия път с помощта на всевъзможни средства и хитрини. И ще направи всичко, което е по неговите сили, докато не завърши работата по изчистването. И няма да падне под тежеста на своя товар по средата на пътя.

4. Баал Сулам, Писмо 47
Затова се освободете от всички [ваши] илюзорни занимания и отдайте сърцето си да мислите правилните мисли и да измисляте правилните уловки, за да обедините сърцата си в наистина едно сърце и казаното „Обичай ближния” ще ви напомня още веднъж за ефективността на любовта към другарите - поне в този момент - защото от нея зависи правото ни на съществуване и по нея се измерва успехът ни, към който сме близо.

“Обичай бижния, като себе си“ в простота ще се изпълни във вас. [...] И ще бъдете чисти в мисълта за любовта, която ще покрие всички прегрешения, и ще ме изпитате в това, и ще започнете да се обединявате в любовта в истинска степен, и тогава ще видите, „и небцето ще усети вкус“. 

5. РАБАШ, Статия №7 (1984), "Според това, което е обяснено относно “Обичай другаря си като себе си”"

...човек, който иска да изпълни правилото: „Обичай ближния  като себе си“ и цялото му намерение е да излезе от егоистичната любов, и да приеме друга природа, т.е. любов към ближния. Въпреки това, макар че това е заповед, която трябва да се изпълни и човек може да се застави [да я изпълни] със сила, но любовта е нещо, което е под контрола на сърцето, а сърцето по природа не е съгласно с нея. В такъв случай какво може да направи човек, за да накара любовта към ближния да докосне сърцето му?

6. РАБАШ, Писмо 40

Всеки подарък, който той дава на другаря [...] е като куршум, който пробива кухина в камъка, и макар че първият куршум оставя само невидима драскотина върху камъка, вторият куршум, който удря на същото място, вече е направил вдлъбнатина, а третият куршум пробива дупка. 

И с помощта на куршумите, които изпраща в целта, отворът се увеличава и в каменното сърце на другаря се образува кухина, в която се събират всички дарове, а всеки дар дава искрици любов, докато всички искрици любов се съберат в кухината на каменното сърце и от тях се образува пламък. 

А разликата между искрата и пламъка е, че на мястото, където има любов, тя избухва, т.е. разкрива на всички народи, че в нея гори огънят на любовта. А огънят на любовта изгаря всички прегрешения, които се срещат на пътя.

7. РАБАШ, Писмо 40

Благодарение на триенето на сърцата, дори и да са сърца на богатири, всеки излъчва топлина от стените на сърцето си и топлината създава искри на любов, докато от тях се образува дрехата на любовта, а след това и двамата се покриват с едно покривало, т.е. една любов ще обгърне и покрие и двамата, защото е известно, че сливането съединява два предмета в един. 

А когато човек започне да усеща любовта на другаря, в него веднага се събуждат радост и наслада.

Защото това, че другарят го обича, е нещо ново за него, тъй като винаги е знаел, че само той се грижи за своето здраве и благополучие. Но в момента, в който открие, че другарят се грижи за него, това събужда в него неописуема радост и той вече не е в състояние да се грижи само за себе си, защото човек може да прилага усилия само там, където изпитва удоволствие. И тъй като започва да изпитва удоволствие от грижата за другаря си, той не е в състояние да мисли за себе си.