Локална среща #37 - Продължаваме с курса за десетките и статията "Свобода на волята"
Тази седмица продължаваме изучаването от автентични кабалистични текстове в голяма група, като по-специално се фокусираме върху десетата и последна част на "Свобода на волята" от Раби Йехуда Лейб Алеви Ашлаг (Баал Сулам). Също така ще разгледаме и проведем семинар по темите, обсъдени в Курса за десетките.
Критиката като средство за духовен напредъкВ първата част на локалната среща отново ще се върнем към:
Заключение на статията "Свобода на волята".
Заедно с нови видео клипове от уроците на Рав Д-р Михаел Лайтман.
Във втората част ще продължим централна тема в Курса за десетките от сряда:
Критиката като средство за духовно развитие
Локална среща
"Свобода на волята"
Тази седмица продължаваме както с курса са десетките, така и с четене от разясненията на Баал Сулам относно свободата на избора в статията "Свобода на волята".
Както споменахме по-рано, Баал Сулам е писал обширно, за да помогне на учениците да постигнат целта на творението - достигане на равенство по форма с качествата на Твореца (любов и отдаване). Тази седмица ще завършим уроците върху статията "Свобода на волята".
На локалната среща ще прочетем някои откъси от статията и след това ще се опитаме да разберем какво се случва в текста, последвано от още четене и дискусии по темите заедно.
Разполагаме и с допълнителни клипове с Рав Д-р Михаел Лайтман като важни разяснения на статията.
Освен това ще проведем семинар по темата на курса за десесетките.
"Свобода на волята"
Рав Йехуда Ашлаг, Баал Сулам
Пътят на кабала и пътят на страданието
Същевременно, това още не разяснява затрудненията по повод на регреса, произтичащ от този закон.
И това ни безпокои, подтиквайки ни към търсене на уловки, чието предназначение е да поправят ситуацията. Но Висшето Управление не губи нищо от това, тъй като вече е «обходило» човечеството по два пътя: «пътят на Кабала» и «пътят на страданието» по такъв начин, че е несъмнена увереността в развитието на човечеството и постоянното прогресивно движение към целта. И няма нищо по-високо от това (както е казано в статията «Мир», в главата «Всичко е дадено под залог»). Но изпълнението на този закон се явява естествено и задължително.
Правото на мнозинството да потиска свободата на индивида
И трябва все пак да зададем още един въпрос, тъй като всичко казано е оправдано само в това, което се отнася до отношенията между хората. В този случай, ние приемаме закона «да се следва мнозинството», изхождайки от задължението, възложено ни от Управлението – винаги да се грижим за съществуването и благополучието на другарите.
Но този закон, «да се следва мнозинството», Кабала ни задължава да изпълняваме също и при възникване на разногласия по темите, касаещи отношенията на човека с Твореца, което на пръв поглед няма никакъв допир и отношение към съществуващото общество.
По този начин, отново възниква въпросът: как да оправдаем този закон, задължаващ ни да приемем мнението на мнозинството, което както бе казано е неразвито, и да отхвърлим и не приемем под внимание мнението на развитите, които навсякъде съставляват малобройно малцинство.
Но съгласно с това, което вече доказахме (в статията «Същност на религията и нейната цел», в главата «Съзнтелно и несъзнателно развитие»), методиката на Кабала е била дадена само за да обедини стремящите се към Твореца. И смисълът е в това, да се развие в нас чувството за осъзнаване на злото, заложено в нас от раждането, и най-общо определяно от нас като нашата любов към самия себе си, и да стигнем до абсолютното добро, което се нарича любов към ближния. И това е единственият и особен преход към любовта към Твореца.
Съгласно това се определят и заповедите, отнасящи се до отношенията между човека и Твореца, като чудодейни инструменти, отдалечаващи човека от любовта към самия себе си, вредяща на обществото.
От това следва, че и разногласията по повод заповедите за отношенията между човека и Твореца се отнасят до проблемите на правото на обществото на съществуване. По този начин, те също влизат в рамките на закона «да се следва мнозинството».
И тогава става разбираем смисълът на традицията да се направи разлика между Галаха (сборник от закони) и Агада (Сказанието). Защото само в Галаха е приет законът: «индивидът и мнозинството – в съответствие с мнозинството». В Агада е иначе. Тъй като казаното в Агада се отнася към това, което се намира над съществуването на живота в обществото. Защото те говорят именно за нещата, определящи отношенията на човека и Твореца в тази част, която няма никакво отношение към физическото благополучие на обществото.
И затова мнозинството няма никакво право и оправдание да вземе и отмени мнението на индивида и нека всеки направи така, както смята за правилно. В същото време, законите, отнасящи се към съществуването на обществото, трябва напълно да се съблюдават от човека, и тук не може да има друг ред, освен законът «да се следва мнозинството».
В живота на обществото действа законът «подчиняване на малцинството на мнозинството»
В резултат на изследването, стигнахме до разбирането на определението «свобода на личността», тъй като всъщност съществува големият въпрос: откъде, на какво основание мнозинството е получило правото да потиска свободата на личността и да я лишава от най-скъпото, което има в нейния живот - нейната свобода така, че на пръв поглед, тук няма нищо освен насилие?
Но ние вече обяснихме, че този закон на природата е заповядан свише: тъй като Управлението ни е задължило да живеем в общество, то от само себе си се разбира, че на всеки член от обществото се вменява задължението да служи на обществото, да се грижи за неговото съществуване и да способства за неговото процъфтяване. А това не може да бъде осъществено иначе, освен чрез изпълнение на закона «подчиняване на малцинството на мнозинството», когато не се вслушват в мнението на една личност, и не и се подчиняват.
От по-горе изложеното следва, че това е и източник на правото и на оправданието за това, че мнозинството принудително лишава личността от свобода, поробвайки я. И затова е съвършено ясно, че във всички тези случаи, когато не са засегнати интересите на материалния живот на обществото, мнозинството няма никакво право и оправдание да ограничава и накърнява, в каквото и да било свободата на индивида. И онези, които правят това, са престъпници и разбойници, които предпочитат силата пред което и да е право и справедливост. Защото в дадения случай, Управлението не задължава личността да се подчинява на желанието на мнозинството.
Критиката – средство за постигане на успех. Отсъствието на критика е причина за спиране на развитието
Към казаното е необходимо да се добави, че реалността ни демонстрира крайната противоположност между онова, което виждаме на материално ниво, и това, което се обсъжда в дадената статия. Единството на обществото е призвано да бъде източник на целия успех и щастие. Но това действа само в материалното.
Разединението между хората се явява източник на всички нещастия и беди. Но нашето знание и наука говорят за точно обратното. Единството на възгледите и отсъствието на критика се явява източник на всички несполуки и пречи на прогреса и плодотворното творчество. Защото стигането до правилните изводи зависи именно от количеството на споровете и разногласията, разкриващи се в мненията.
Колкото повече са разногласията и противоречията, колкото по-силна е критиката, толква повече са знанието и разумът, и проблемите стават възможни за разясняване и разрешване. А всички несполуки и израждането на разума произлизат само от недостатъчното количество критика и от разногласията.
По този начин е очевидно, че основата на успеха на материално ниво се явява колкото се може по-голямото обединяване на обществото. А основата на успешното придвижване в областта на разума и идеите – в спора и разногласията между тях.
Оттук произтича законът, съгласно който само когато човечеството постигне своята цел на телесно, материално ниво, тоест издигне се на съвършеното стъпало на любов към ближния, когато всички хора по света се сплотят като единно тяло, единно сърце (както е казано за това в статията «Свят») – само тогава ще се разкрие в цялата своя пълнота щастието, очакващо човечеството. И в такъв случай, трябва да бъде проявена предпазливост, за да не се сближат мненията на хората толкова, че да изчезнат разногласията и критиката между мислителите и учените. Защото близостта на материално ниво влече след себе си естественото сближаване на възгледите. А ако изчезнат критиката и разногласията, то ще изчезне и развитието на идеите и разума, и ще пресъхне източникът на знания в света.
По такъв начин, тук напълно е доказана необходимостта от предпазливо отношение към свободата на личността в това, което се отнася до идеите и разума, тъй като всяко развитие на знанията и мъдростта е основано на личната свобода на индивида. Затова, ние трябва да я пазим с голяма отговорност. Тоест всяко качество вътре в нас, което наричаме индивидуално, е онова, което се явява лична сила на всеки индивид, наречен най-общо «желание за получаване».
Наследството от бащите
А така също всички частности, които включват в себе си желанието за получаване, наричано основа или първи фактор, съдържащо всички онези склонности и особености на поведението, които човек е наследил от своите прадеди, онази дълга верига от хиляди хора, съществуващи в своето време, където всеки представлява по себе си капка-екстракт от своите родители. Именно в тази капка на всеки се предава всичко духовно, което е придобито от неговите родители. Така че, в подсъзнанието на личността присъстват хиляди духовни наследства от всички индивиди, представени от династията на неговите прадеди.
Затова, както лицата на хората се отличават едно от друго, така се разделят и техните мнения. И няма двама души в света, чиито мнения да бъдат еднакви. Всеки има под свое разпореждане огромни придбивки, които са му оставили в наследство хилядите прадеди. И по тази причина, всичко това се смята за собственост на личността, а на обществото се предписва да пази тази особеност и дух, за да не бъде засенчена от обкръжнието.
Всеки трябва да остане със своето наследство. И тогава контрастът и противоречията между тях ще останат вечно, за да ни осигурят завинаги критически подход и развиване на знанията, което съставлява цялото приемущество на човечеството и се явява негово истинско и изконно очакване.
И след като в определена степен стигнахме до осъзнаването на егоизма, свойствен на човека, от гледна точка на силата, заключена в него и «желанието за наслаждение», явяващо се самата същност на живия организъм в неговия неприкрит вид, също ни стана ясна, във всички свои граници, степента на изходния багаж на всеки индивид, която определихме като «наследство на бащите», смисълът на което е в това, че цялата тази сила на склонности и свойства, които преминават към човека по наследство в неговата „основа”, се явява първичен материал на всеки човек - тоест капката семе на неговите родители. Сега ще изясним двете степени в желанието за наслаждение.
Свобода от ангела на смъртта
И сега, след всичко обяснено по-горе, могат да бъдат разбрани думите на мъдреците, както те са и искали: „Изсечено е на скрижалите – чети не „изсечено”, а „свобода”, което означава – освободиха се от ангела на смъртта”. До получаването на методиката на Кабала са били приели върху себе си задължението да се откажат от цялото лично имущество в степента, изразена в думите „царство на Коените”, и да следват целите на творението, тоест да се слеят с Твореца в единение на свойствата – както Той, Творецът дава наслаждение и не получава, така и те ще отдават и няма да получават, което се явява висша степен на сливане, изразена в думите „свят народ”, както е казано в края на статията „Поръчителство”.
Ние вече осъзнахме, че основата на същността на човека, тоест неговият егоизъм, определян като желание за получаване, представлява само половината на цялото. Той не може да съществува, ако не се въплати в материален образ или в надеждата за неговото придобиване, защото само тогава той става цял, и само тогава може да бъде наречен „същност на човека” и не иначе.
По такъв начин, когато са се удостоили с пълно сливане с Твореца, тяхното кли за получаване било напълно опустошено. Те нямали никаква собственост, която има само в света, и били слети с Твореца по тъждественост на свойствата. А това означава, че в тях нямало никакво желание да придобият каквото и да е за самите себе си, а само в тази степен, в която да доставят с това удоволствие на Твореца, за да се наслади Той от тях.
И тъй като тяхното желание за получаване се облякло във формата на това придобиване, то, обличайки се, се съединило с нея в единна същност. По такъв начин, те станали свободни от ангела на смъртта, тъй като смъртта - е винаги отсъствие на съществуване и лишаване от нещо, а това е възможно само в този случай, когато има някаква искра на желание да се съществува заради самото напълване. Защото такова желание не може да съществува, то умира и изчезва.
А ако в човека няма такава искра, и всички искри на неговата същност се обличат в отдаването на Твореца, то това не умира и не изчезва. Защото дори когато тялото се анулира – това се случва само от гледна точка на получаването заради самия себе си, в което е облечено желанието за получаване, тъй като иначе не може да съществува.
А когато получава намерението на творението, и Творецът получава от него наслаждение, тъй като се изпълнява Неговото желание, намираме, че същността на човека се облича в желанието да достави наслаждение на Твореца, и да се удостоява с абсолютната вечност, вече като Негова същност. И по този начин се удостоява със свобода от ангела на смъртта. И затова в Мидраш е казано: „свобода от ангела на смъртта” - а в Мишна: „Изсечено е на скрижалите – чети не „изсечено”, а „свобода”, защото свободен е само онзи, който се занимава с изучаване на кабала.
Отворена дискусия
Дайте пример(и), които обясняват пътя на страданието и пътя на Тора?
От това, което разбрахте, как сега се отнасяте към принципа "следване на колектива"? И принципа "следване на индивида"?
Защо е важен индивидът според текста?
Клипове
Курс за десетки - Урок №9
Критиката като средство за духовен напредък
Въпроси за семинар
1) От това, което научихме, какво можем да направим с критиката, която може да имаме към другите или към самите себе си?
2) Как можем да поддържаме нашето общество като сплотено и свързано, без да го увреждаме и когато почувствам, че връзката може да бъде подобрена, как мога правилно да предложа начини за напредък на обществото и десетката?
До следващата седмица!