Десетката - Урок № 6-8, 11 Принципи за връзка в десетката
Курс за Десетките - Урок #6-8, 11
Тема: Принципи за вързка в десетката
1. РАБАШ, Цел на групата - 1
Събрали сме се тук, за да положим основите на група за всички онези, които се интересуват да следват пътя и метода на Баал аСулам, пътят [показващ] как да се изкачим по стъпалата на човека и да не останем в състояние на животно, както са казали нашите мъдреци в стиха: „И Вие сте овци Мои, овците на Моето пасбище, и ти си човек“ „Ти се наричаш човек, но идолопок- лонниците не се наричат човек“, както е казано от Рашби.
2. РАБАШ, Цел на групата - 1
Събрали сме се тук, за да основем група, в която всеки от нас ще върви в този дух на „отдаване на Твореца“. А за да достигнем до отдаване на Твореца, първо трябва да започнем да отдаваме на човека, което се нарича любов към ближния.
А любовта към ближния е възможна само чрез отмяната на себе си. Ние всички трябва да сме в принизение, от една страна. А от друга страна трябва да се гордеем, че Творецът ни е дал възможност да влезем в група, в която всеки от нас има само една цел - „да се разкрие Шхина между нас“.
Принцип №1:
Трябва постоянно, изкуствено да повишаваме значението на срещите (рамката), разбирайки, че всяка цел може да се постигне само заедно.
3. РАБАШ, Цел на групата - 2
Затова групата трябва да се състои от отделни хора, които са на същото мнение, че това трябва да се постигне. И тогава от всички тези отделни хора възниква една единствена велика сила, която ни позволява да се борим със себе си, защото всеки се включва във всеки. Получава се, че всеки разчита на голяма необходимост, която е, че иска да постигне целта.
А за да има взаимно включване на един в друг, всеки трябва да се отмени пред другия. И това се случва поради това, че всеки вижда достойнствата на своя другар, а не неговите недостатъци. Но всеки, който мисли, че е малко повече от своите другари, не може вече да се обедини с тях.
4. РАБАШ, "Цел на Събранието - 2”
Има едно нещо, върху което трябва да работим, и това е важността духовното.
5. РАБАШ, "Главното, което не ни достига”
Основното, което ни липсва и поради тази причина нямаме енергия за работа, е важността на целта. Това означава, че не знаем как да оценим усилията си, че знаем на кого отдаваме. И също така ни липсва знание за величието на Твореца, за да знаем колко сме щастливи, че сме удостоени да служим на Царя, защото нямаме нищо, с което да можем да оценим Неговото величие.
Принцип №2:
Да се работи върху изграждането на равенство в рамките на десетката.
6. Баал Сулам, „Мъдростта на кабала и философията“
„Законът на любовта не може да се реализира между голямото и малкото, тъй като двама, които истински се обичат, трябва да се чувстват равни“.
7. РАБАШ, Писмо № 42
Написано е: „И хората се разположиха на стан като един човек с едно сърце.“ Това означава, че всички те са имали една цел, да отдават на Твореца. Следва…
И ние трябва да разберем как е възможно да бъдат като един човек с едно сърце, след като мъдреците са казали: "Както лицата им не си приличат едно на друго, така и мненията им не си приличат" - и как могат да бъдат "като един човек в едно сърце"? Отговор: ако кажем, че всеки се грижи за нуждите си, се оказва, че е невъзможно да бъдеш "като един човек", защото "те не си приличат". Но ако всеки отмени собствената си власт и всички те се грижат само за ползата на Твореца - тогава те вече нямат частни мнения, всяко отделно мнение е премахнато и всички те са влезли във властта на Един.
Принцип №3:
Трябва да внимаваме да запазим характера на всеки другар, за да не загуби своята индивидуалност.
8. Баал Сулам, "Свобода на волята"
Не може да има в света двама души с еднакви свойства. И това е, защото във всеки е заложена особена, характерна само за него основа.
И знай, че това се явява истинска, действителна собственост на всеки индивид, която е забранено да бъде променяна или да ѝ се нанасят повреди, тъй като в края на краищата, всички тези склонности, съдържащи се в основата, трябва да се проявят и да получат формата на знание, когато този индивид израсне и придобие съзнание, както бе разяснено по-горе. И силата на закона за развитие, властващ в цялата верига, винаги я тласка напред, както е казано в статията „Свят”. Излиза, че завършването на всяка наклонност е в това, да се превърне в много високи и важни знания.
Принцип №4:
Личният пример е най-добрия начин да се свържете с другарите си.
9. РАБАШ, статия 2, (1984) "За любовта към другарите"
Той трябва да разкрие любовта, която е в сърцето му на своите другари, защото с това разкриване той води до пробуждане на сърцето на другар по отношение на (другите) приятели, така че другарите също да почувстват, че всеки се занимава с любов към своите другари. И ползата от това е, че по този начин той получава по-голяма сила да действа с любов към своите другари, с повече енергия и мощ, защото силата на любовта на всички е включена в неговия другар.
Видеоклип >> Как да разбера, че съм добър личен пример?
Текст:
Въпрос: Как да разбера дали съм добър личен пример за другарите си, а не лош? И правилно ли е да се представяш външно като някой велик в очите на другаря си?
Рав Михаел Лайтман: Не се представяй като някой велик, а като стремящ се към целта, някой, който желае разкриването и се влага в него. Показваш, че си на същото ниво като него, но трябва да демонстрираш колко е важно за теб да напредваш – повече от всичко друго.
Не се страхувай от „лошо око“; прави го умишлено заради тях.
Понякога в живота ни хората си мислят: „Трябва да се скрием“, но това не е правилно.
Въпрос: Кои са признаците, че човек напредва правилно в любовта към другарите?
Рав Михаел Лайтман: Че показва на всички колко е отговорен за пристигането си навреме, в подготовката, във фокусирането на намерението, в задаването и отговарянето на въпроси, във воденето на бележки и организирането на материала, в начина, по който присъства на урока и как участва в различните задължения. Как се изразява, как пробужда другите – всичко това е само с цел да се изгради пламенно желание в групата, от което всеки може да се запали и по този начин да постигне целта.
Принцип №5:
„Купи си другар“ – всеки член на групата трябва да се стреми да си купи другарите.
10. Рабаш. статия 30 (1988) „Какво да търсим от събранието на другарите“
По въпроса за „купи си другар“ трябва да обясним понятието „купи“, което означава, че трябва да му платим и с това плащане той го купува. А какво му плаща? Можем да кажем, че плащането се получава за труд. Тоест понякога човек иска да си купи например красив шкаф, който струва, да речем, две хиляди долара. И той казва на продавача, че няма пари да плати, но е чул, че той търси работник за половин месец. И така, вместо плащане в брой за шкафа, аз ще работя за вас за тази сума пари, която трябва да ви платя. И разбира се, продавачът ще се съгласи. Виждаме, че плащането може да се извърши чрез замяна.
Така е и по отношение на любовта към другарите. В момента, в който човек трябва да оправдае другаря, това е голямо усилие и не всеки се съгласява с него. А понякога има и по-трудна ситуация, т.е. понякога човек вижда, че другарят го пренебрегва. А още повече, когато научи за злословие, т.е. когато чуе от един другар какво е казал друг за него и че този другар е казал такива неща, които не е хубаво другарите да говорят един за друг. И той трябва да се преклони и да го оправдае, а това е огромно усилие. Оказва се, че с помощте на усилието той си плаща, а това е по-важно, отколкото да се плаща с пари.
Но ако някой говори лошо за него, откъде другарят ще вземе сили да го обича, защото е очевидно, че онзи го мрази, иначе не би говорил лоши неща за него. И ако това е така, какъв е смисълът да го оправдава? Отговорът е, че любовта на другарите, която се гради върху любовта към ближния, чрез която можем да постигнем любовта към Твореца, е противоположна на това, което е прието между другарите. Това означава, че въпросът за любовта към ближния не е в това, че другарите ще го обичат. А че аз трябва да обичам другарите. И ако това е така, тогава за мен няма значение, че другарят говори лошо за мен и несъмнено ме мрази. И ако човек иска да си купи любовта на другарите от любов към ближния, той трябва да се претърпи поправяне, за да обикне другия.
Ето защо, когато човек полага усилия и ги оправдава, това е удивително средство, когато чрез положените усилия, които се наричат пробуждане отдолу, той получава сила отгоре, за да може да обича всеки другар без изключение. И това се нарича „купи си другар“, когато човек трябва да положи усилие, за да постигне любовта на ближния. И това се нарича „усилие“, когато той трябва да работи над разума.
11. РАБАШ, “Направи си Рав и купи си другар - 1”
Истинското приятелство, е когато всеки e готов направи необходимото заплащане, за да се купи приятел, възниква точно когато и двамата имат едно и също ниво, тогава и двамата плащат еднакво. Подобно на материалния бизнес, когато и двамата дават всичко по равно. Иначе не може да има истинско партньорство. Затова: „И купете си другар“. Тоест съюз, в който всеки си купува другар, може да се случи само когато и двамата са равни.
Принцип №6:
Всеки човек съди другите според мярката на собствените си недостатъци („Който осъжда другите, го прави със собствения си недостатък“).
12. РАБАШ, “Защо Тора се нарича „средна линия“ в работата? - 2”
Човек трябва да вярва, както е посочено по-горе, че „няма друг освен Него“. Тоест Творецът го задължава да извършва добри действия. Но тъй като човек все още не е достоен да знае, че Творецът е този, който го задължава, Създателят се облича в хората (буквално: в плът и кръв) и чрез тях извършва тези действия, тоест Творецът действа въз основа на „обратната страна” на „ахораим”.
Това означава, че човек вижда лица на хора, но трябва да вярва, че Творецът стои зад лицата им и извършва тези действия. Тоест Създателят стои зад човека, принуждавайки го да върши действията, които Творецът желае. Оказва се, че Творецът прави всичко, но човекът отдава значение на това, което вижда, а не на това, в което трябва да вярва.
13. Баал Сулам, Шамати 67, „Отдели се от злото”
Всеки, който мисли, че мами другар, всъщност мами Твореца, защото само Твореца е извън човешкото тяло. В края на краищата от същността на творението [следва], че човекът се нарича творение само по отношение на себе си. Защото Творецът иска човекът да се чувства отделна от Него реалност. Отвъд това обаче всичко се смята че „земята е пълна с Неговата слава“.
Следователно, когато измами приятел, той мами Твореца. И когато наскърби другар, той наскърбява Твореца.
14. РАБАШ, “Защо Тора се нарича „средна линия“ в работата? - 2”
И трябва да обясним това, както пише великият Ари: „Че съществува понятието „коси“ (сеарот), покриващи светлината, така че те да не се наслаждават на светлината, докато още не са достойни за нея, защото тя може да навреди.” Но въпросът е, че трябва да вярваме, че Твореца ни дава потребност и желание да вършим добри дела.
И докато човек все още не е достоен за това, той не може да почувства, че Твореца го задължава да върши добри дела. Следователно Твореца се облича и това облекло се нарича „ло лишма“. Тоест Твореца понякога се крие обличайки се в другарите ни.
Принцип №7
Не изразявайте публично критика към другар – нито в общ форум, нито по директен/личен начин.
15. Баал Сулам, Шамати 62. Спуска се и подбужда, издига се и подстрекава
„И все пак, този, който работи в чистота, не може да се оплаква от другите и винаги се оплаква от себе си, и вижда другите на по-висока степен, отколкото се чувства сам.“
16. РАБАШ, Статия № 8 (1984), „Кое спазване на Тора и Мицвот пречиства сърцето?“
Много пъти човек упреква другия само с цел господство, а не за да „упреква другаря си“.
Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, 13.07.2022 г.
„Няма нищо по-лошо от това всеки човек да се опитва да наложи на друг онова, което смята за правилно. Това не трябва да се прави. Трябва да се проявява само любов и склонност към връзка – не дай боже, нещо повече от това.
Никой от вас все още не разбира къде се намира; все още сте напълно извън истината.
По-добре е да изучавате уроците заедно, да се задълбочавате в стиховете – не за да спорите, а само за да разберете написаното.
Ако някой има желание да убеди друг, това е най-лошата възможна форма на злото желание.
Оставете приятеля си да расте със собствено темпо, по свой собствен начин и не се намесвайте – само го събудете за повече учене, за повече участие. Единствено това.“
Принцип №8
Като общо правило е най-добре да се определят границите на разговора предварително – тоест да се избягва повдигането на теми, за които вече знаем, че могат да доведат до конфликт.
17. РАБАШ, статия 1, част 2 „Цел на групата - 2“
„Следователно е добре да има равенство между другарите, които се обединяват, така че всеки да може да се анулира пред другия. И в групата трябва да бъдем внимателни да не се допуска лекомислие, тъй като лекомислието унищожава всичко.“
Въпрос: Какво е „лекомислие“ във вътрешната работа?
Рав Михаел Лайтман: Лекомислието е много широко понятие – от пълно изоставяне на работата и безделие до замяна на по-полезно занимание с такова, което е по-малко полезно, но по-приятно, удобно и лесно.
Лекомислието може да се прояви в занимания с неща, които са напълно противоположни на пътя, чак до малки глупави неща или дори просто в това да си позволиш малко „свобода“ в мисълта, в разясненията и в желанията.
Откъде идва терминът лекомислие [буквално от еврейската дума „калут рош“ – „лекомислие“]? – „Тежка глава“ означава, че човек постоянно се самоосъжда, изследва нещата и е пълен с мисли. А „лекомислие“ означава, че отвръща главата си от правилното занимание и след това я изпълват всякакви чужди и маловажни мисли.
Може дори в това да няма нищо специално против Твореца, а просто човекът позволява на ума си да бъде изпълнен с мисли за този материален свят.
(От урок по статия на Рабаш, 12.02.2012 г.)
18. РАБАШ, статия 30, „Какво се изисква от събранието на другарите“, 1988 г.
„Какво трябва да направи човек, ако се нуждае от помощта на другарите си?
Както казахме, по време на събранието на другарите не трябва да се говори за тъжни или негативни неща, които могат да доведат до униние.
Отговорът е, че човекът трябва да говори с другар, който е по-близо до сърцето му. И този другар трябва да говори с групата — но не по време на редовното събрание на приятелите.
Което означава, че той може да говори с цялата група заедно, но не по време на планираната среща на другарите. Вместо това може да се организира специално събиране, за да се помогне на другаря, който е в нужда.“
Принцип №9
Всички се стремим да укрепим духа на групата.
19. РАБАШ, Статия 4, 1984, Човек да помогне на ближния
Трябва да се разбере, с какво човек може да помогне на другаря си. Този въпрос именно там ли се решава, където има бедни и богати, умни и глупави, силни и слаби и тем подобни? Но ако всички са богати, или всички са умни, или всички са силни и тем подобни, с какво човек може да помогне на другия?
Ние виждаме, обаче, че има едно нещо, което е присъщо на всички - състоянието на духа. Казано е: „Тревогата в сърцето на човека - нека разкаже за нея на другите“. Защото да бъде в приповдигнато състояние на духа, на човек не ще му помогнат нито богатството, нито мъдростта, нищо от подобните на тях.
Човек може да помогне на другия именно когато вижда, че той е изпаднал в униние. Казано е: „Не може човек сам себе си да извади от затвора“, а именно другарят може да му създаде приповдигнато настроение.
Казано другояче, другарят го издига от състоянието, в което се намира до състоянието на дух на живота. И той отново започва да придобива силата на увереността в живота и богатството. И започва да усеща, сякаш целта вече му е близка.
И излиза, че всеки трябва да обръща внимание и да мисли с какво може да помогне на своя другар, да повдигне неговото настроение. Защото в това, което се отнася до разположението на духа, всеки може да намери в другаря място на недостиг, което е способен да напълни.
20. Рабаш. Статия 30 (1988) Какво да очакваме от събранието на другарите
Всеки трябва да се опита да внесе в групата дух на живот и надежда и да влее енергия в обществото. Така всеки от другарите ще може да си каже: „Сега започвам като чисто бял лист в работата.“ С други думи, преди да дойде в групата, той е бил разочарован от напредъка в работата на Твореца, но сега групата го е изпълнила с живот и надежда. Така чрез групата той е получил увереност и сила за преодоляване, защото сега чувства, че може да постигне съвършенство. И всичките му мисли – че е изправен пред висока планина, която не може да бъде преодоляна, и че това са наистина огромни препятствия – сега той чувства, че те са нищо. И той е получил всичко това от силата на групата, защото всеки един се опитва да внесе дух на увереност и нова атмосфера в групата.
Принцип №10
Нужно е да развием чувство за взаимна отговорност (Арвут) към групата.
21. Баал Сулам, Арвут (Поръчителство), пункт 18
Затова мъдреците образно са сравнявали поръчителството с двама души плуващи в една лодка, когато единият започнал да пробива дупка в дъното на лодката под себе си и на въпроса на другия, защо прави това, отговорил: „Какво ти влиза в работата? Аз пробивам дупка под себе си, а не под теб." За което вторият казал: „Глупак! Та нали, намирайки се в една лодка, ние ще потънем заедно."
22. Баал Сулам, Даряването на Тора, пункт 16
Ако 600 000 човека престанат да се занимават с удовлетворяването на собствените си потребности и няма да имат друга цел в живота си, освен да стоят на стража за интересите на техните ближни, за да не се нуждаят те от нищо. Но и това още не е всичко. Те ще се занимават с това с огромна любов, с цялото си сърце и душа, в пълно съответствие със заповедта „възлюби ближния свой като самия себе си“. И тогава без всякакво съмнение е ясно, че у всеки от народа няма никаква необходимост да се грижи за собственото си съществуване.
И затова, след като целият народ се съгласил с това, веднага им била дарена Тора, тъй като сега станали способни да я изпълняват.