Локална среща

"Свобода на волята"

Тази седмица продължаваме както с Курсът за десетките, така и с четенето на разясненията на Баал Сулам относно свободата на избора в статията "Свобода на волята".

Както споменахме по-рано, Баал Сулам пише обширно, за да помогне на учениците да достигнат целта на творението - постигане на подобие по форма с качествата на Твореца (любов и отдаване). Тази седмица се фокусираме върху нашата свобода в избора на среда.

На локалната среща ще прочетем някои извадки от статията и след това ще се опитаме да разберем какво се случва в текста, следва още четене и обсъждания на темите заедно.

Имаме и допълнителни клипове от Рав Д-р Михаел Лайтман като важни разяснения на статията.

Освен това ще проведем една или два семинара по темата от Курса за десетките.

"Свобода на волята"

Рав Йехуда Ашлаг, Баал Сулам

Необходимостта от избор на добро обкръжение

И трябва да бъде разбрано казаното от раби Йоси Бен Кисма в отговор на предложението на някакъв човек, молещ го да се премести да живее на онова място, където живее той самият, и предлагащ му за това хиляда хиляди златни динара. И отговорил му раби Йоси Бен Кисма: «Дори ако ми дадеш цялото сребро и злато, всички скъпоценни камъни и бисери на целия свят, аз няма да живея никъде, освен на място, където изучават кабала».

На пръв поглед, тези думи ни се струват прекалено възвишени за нашето просто разбиране. Та как е могъл да се откаже от хиляда хиляди златни динара заради такава дреболия, и не е поискал да живее в града, където не изучават кабала, докато самият той е бил много знаещ и велик мъдрец, и вече не е бил длъжен да се учи от когото и да било? Велико чудо.

Но същността на казаното е много проста и достойна, за да живее във всеки от нас. Въпреки че във всеки от нас има «своя основа», в действителност нейната сила винаги се проявява само под въздействие на обкръжението, в което се намира, както в случая с пшеницата, посята в почвата. Силите заложени в нея, се проявяват реално само под въздействие на обкръжаващата среда: земята, дъжда и слънцето. Затова раби Йоси Бен Кисма прекрасно е преценил, че ако остави своето благоприятно обкръжение, което е избрал, и премине в лошо обкръжение, носещо вреда, тоест в града, където няма изучаващи кабала, то той не само ще изгуби своята предишна мъдрост – всички скрити в неговата основа сили веднага ще спрат реално да се проявяват и ще останат неразкрити. Тъй като няма да имат подходящо обкръжение, за да може да ги задейства и превърне от потенциални сили в действащи. И както бе казано по-горе, само с избора на обкръжение се определя цялата власт на човека над себе си, за което той е достоен за награди или наказания.

Така че, няма нищо удивително в това, че такъв мъдрец като раби Йоси Бен Кисма е избрал по-доброто и е пренебрегнал лошото. И не се съблазнявай от материалните неща и понятия, както е казано в заключение, че «след смъртта не остават с човека нито парите, нито златото, нито скъпоценните камъни и бисерите, а само поправянето и добрите дела». И тук мъдреците ни предупреждават: «Направи си рав и си купи другар». И както е известно, изборът на книги също има значение.

Тъй като само изборът на обкръжение може да донесе успех или позор на човека. Но след като е избрал обкръжение, той се оставя в неговите ръце - както глината в ръцете на грънчаря.

Власт на разума над тялото

И е известно мнението на съвременните първоразрядни учени, които след като са разгледали по-горе споменатия въпрос и са видели, че разумът на човека не се явява нищо друго освен плод, израстващ от жизнените ситуации, стигнали до извода, че разумът няма никаква власт над тялото. Житейските събития, записани в материалните клетки на мозъка – ето какво властва и привежда човека в действие. А разумът на човека прилича на огледало, приемащо формата на онова, което се намира пред него. И въпреки че това огледало се явява носител на тези форми, то никак не може да повлияе или да въздейства на онова, което се отразява в него.

Така и разумът, въпреки че житейските събития във всички свои причинно-следствени отношения са запазени и са му известни, сам по себе си изобщо няма власт над тялото. Такава, която може да го приведе в движение, тоест да приближи тялото към полезното и да го отдели от вредното - защото материалното и духовното са абсолютно далечни едно от друго. И никога няма да бъде създадено никакво средство за връзка между тях, така че духовният разум да може да приведе в действие и да въздейства на тялото, което е материално. И това е описано надълго и нашироко.

Но там, където е остротата на техния ум, там е и тяхната грешка, тъй като въображението в човека се използва от разума така, както микроскопа от очите, които без него не виждат нищо вредящо заради малките му размери. Но след като с помощта на микроскопа е видял вредящото му създание, човек се отдалечава от този вредител.

По такъв начин, микроскопът позволява на човек да избегне вредата, а не усещането, тъй като вредителят не се чувства. И от тази гледна точка, разумът действително напълно властва над тялото на човека, позволявайки му да избегне лошото и да се приближи към доброто. Тоест там, където възможностите на тялото не са големи и не е в състояние да разпознае вредата или ползата, възниква необходимостта от разума.

Нещо повече, в степента, в която човек разбира, че разумът – това е правилен признак за жизнен опит, той е способен да приеме разума и мъдростта на човек, на когото се доверява, издигайки това в ранг на закон, въпреки че неговият собствен жизнен опит е недостатъчен за придобиване на такава мъдрост. Подобно на това, как човекът пита за съвет лекаря, изслушва го и изпълнява съвета – въпреки че нищо не разбира със своя разум. По такъв начин, той се ползва от разума на другите, което помага не по-малко от неговия собствен разум.

И както вече пояснихме по-рано, съществуват два пътя на управление, които гарантират на човека, че ще постигне прекрасната цел:

- пътят на страданията;

- пътят на Кабала.

И цялата яснота на пътя на Кабала изхожда от това, тъй като тази отчетлива разумност се е разкрила и проявила, и е станала известна след огромна и дълга верига от житейски събития на кабалистите, а човекът идва и се възползва от това в пълна степен, и извлича с помощта му полза, сякаш този разум се е появил в резултат на неговия собствен жизнен опит.

И така, вие виждате, че с това човекът се избавя от горчивия жизнен опит, който би бил длъжен да придобие, докато не се развие в него самия този здрав смисъл. А ако е така, то по този начин се освобождава и от страданията, и печели време.

И това може да се сравни с болния, който не иска да слуша съветите на лекаря, докато не разбере по какъв начин този съвет ще му помогне да се излекува и затова започва сам да изучава медицина. Но нали може да умре от болестта преди да успее да я изучи.

Такъв е пътят на страданията, в сравнение с пътя на Кабала. Онзи, който не вярва на мъдростта, която кабалистите го съветват да приеме без собствено разбиране, трябва сам да стигне до нея и може да направи това само по пътя на собственото включване във веригата от причинно-следствени житейски перипетии. Докато в същото време съществува опит, значително ускоряващ този процес, позволяващ да развие в него усещане за осъзнаване на злото, както вече бе обяснено по-рано, не при отсъствие на собствен избор, а вследствие на усилията за избиране на добро обкръжение, което ще доведе до появата на правилни мисли и дела.

Отворена дискусия

Как според вас можем да изберем нашата среда?

Как се опитвате да изградите духовна среда за себе си?

Клипове

РАБАШ, Статия № 17 - "За важността на другарите" >>

Въпроси за семинар:

1) Какво според вас е "единство" между приятели?

2) Как можем да увеличим важността на другарите в нашата духовна среда?

Ще се видим следващата седмица