Урок Локална среща #31 - Продължаваме Курса за десетките и статията "Свобода на волята"

Локална среща #31 - Продължаваме Курса за десетките и статията "Свобода на волята"

Тази седмица продължаваме изучаването на автентични кабалистични текстове в голяма група, по-специално четвърта част от "Свобода на волята" от рав Йехуда Лейб Алеви Ашлаг (Баал Сулам). Също така ще разгледаме и обсъдим темите, разглеждани в Курса за десетките.

Съдържание на урока
Материали
Плейлист

В първата част на локалната среща ще се върнем към ключова точка от статията: 

Избор на правилната среда

Заедно с нови видеоклипове от уроците на Рав Д-р Михаел Лайтман.

Във втората част ще работим върху централна тема от Курсът за десетки в сряда:

Любовта към другарите

Локална среща

"Свобода на волята"


Тази седмица продължаваме с четене на разясненията на Баал Сулам относно свободата на избор.

Както споменахме по-рано, Баал Сулам е писал обширно, за да помогне на учениците да постигнат целта на творението - постигане на подобие с качествата на Твореца (любов и отдаване). Тази седмица ще четем за избора на правилната среда.

На локалната среща ще прочетем някои откъси от статията и ще се опитаме да разберем какво се случва в текста, последвано от още четене и дискусии по темите заедно.

Имаме също допълнителни клипове с Рав Д-р Михаел Лайтман, като важни разяснения към статията.

Освен това ще проведем един или два семинара по темата от курса за десетките.

Първо, бърз преглед от миналата седмица.


Четири фактора

  • Според Баал Сулам, реалността е разделена на четири фактора.
  • Тези фактори се различават по начина, по който влияят на човека.
  • Всеки човек е повлиян от своя ‘източник’ (‘първичната материя’, основа) и как се развива тя.
  • Човек не може да определи нищо за своя източник или неговото развитие.
  • Източникът е основната, неизменна субстанция: желанието заа получаване.

Втори фактор

  • Как източникът се развива самостоятелно — запазвайки основния вид през всички промени.
  • Тези два фактора (източник и неговото самостоятелно развитие) функционират независимо.
  • Те предшестват човека, определят неговото съществуване и от тях той е създаден.

Трети и четвърти фактори

  • Трети фактор: Влиянието на вътрешната среда — фактори, които се свързват с източника и добавят нови качества.
  • Четвърти фактор: Влиянието на външни чужди елементи — като съседи и обкръжаваща среда.

Свободен избор

  • Според Баал Сулам, човек няма свободен избор.
  • Ако имаше, положението му щеше да е още по-лошо.
  • В статията “Свобода на волята” точката на свободния избор е разяснена стъпка по стъпка.
  • Разбирането къде съществува свободният избор, позволява на човек да управлява правилно материалния и духовния си живот.

Следващата стъпка

  • Ще продължим да разясняваме четирите фактора:
    • Два вътрешни: основата и нейното развитие.
    • Два външни: средата и нейното развитие.
  • Чрез това самото състояние ще стане ясно.
  • Ще открием къде е тесният процеп — малкото действие, което ни позволява да живеем свободно.

"Свобода на волята"

 Баал Сулам

Наследствени фактори

Фактор първи – това е основата, тоест неговият първичен материал. Тъй като човекът е създаден като „съществуващо от съществуващото”, тоест от самите сърцевини, които го пораждат, то в съответствие с това, в определена степен той се явява тяхно копие, препечатващо се от книга в книга. Тоест почти всичко, което е било прието и постигнато от бащите и дедите, преминава също и към него, и се отпечатва в него.

Но разликата е в това, че става загубване на формата - аналогично на посятата пшеница, която е годна за появата на новото семе само, след като е изгнила и загубила предишната форма. Така е и в капката семе, от което се ражда човекът – в нея няма нищо повече от формата на бащата, освен тези скрити сили.

И онези знания, които са били в бащата, за сина стават предразположеност и се наричат инстинкти или навици, които той дори не знае как да използва, защо прави това – тъй като това са скритите сили, които е наследил от бащата. Но не само мтериалните придобивки се наследяват от нас, но и духовните, и всички знания, способстващи за тези придобивки също се наследяват от нас, преминавайки от поколение в поколение.

Така се формират и проявяват различните наклонности, които откриваме в хората. Например: склонността да се доверяват или недоверчивостта, склонността да са удовлетворени от материалния живот или стремежа към знания, презрение към живота, когато нямат желание за него, скъперничество, отстъпчивост, дързост или стеснителност.

Така, всички тези прояви в хората се явяват не техни собствени придобивки, а само обикновено наследство, доставяно им на части от бащите и дядовците. Както е известно, в мозъка на човека има особена област, отговаряща за наследствеността, наречена «продълговат мозък» или подсъзнание, където се проявяват всички тези склонности.

Но тъй като знанията на нашите бащи, явяващи се плодове на техния опит, в сина стават просто склонности, то те са подобни на посятата пшеница, губеща предишната си форма и ставаща в чист вид сили, скриващи се в нея, които са способни сега да получат нова форма, което в нашия случай съответства на предразположенията, способни да придобият формата на знания. И това се явява първичен материал – основен първи фактор, наречен «основа», и в него са съсредоточени всички сили на особените наклонности, наследени от родителите, официално наречени наследственост.

И знай, че сред тези предразположения има и обратни проявления, тоест противоположни на това, което е било в бащата. И затова казват, че всичко, което е скрито в сърцето на бащата, в сина се проявява открито.

Смисълът на тези неща е в това, че основата губи предишната си форма, за да се облече в нова, и затова е близка до противоположността на формата на знание на бащите, както пшеницата, изгниваща в земята, която губи цялата своя форма на пшеница. И същевременно, всичко това зависи и от трите останали фактора.


Отворена дискусия

Какви са вашите впечатления от прочетеното?

Как можем да се възползваме от ученето заедно?


Влияние на обкръжението

Фактор втори – това е пряката последователност от причини и следствия, отнасящи се към собствените качества на основата, която не се променя. Това може да се поясни с описания по-горе пример със зърното пшеница, което се разлага, намирайки се в земята. Обкръжаващата среда, в която се намира основата са земята, солите, дъждът, въздухът и слънцето. Тя дълго време, бавно и стъпаловидно въздейства на зърното, в съответствие с последователността от причини и следствия, изменяйки сътояние след състояние, докато то не стигне до определен стадий. И тогава, основата се връща към своята първоначална форма, тоест към формата на зърно на пшеницата, но с изменения в количеството и качеството. Основата изобщо не се променя – така че от пшеницата няма да израсне овес или друго растение, макар че някоя нейна част се променя както количествено (например, от едно зърно могат да излязат 10 или 20 зърна), така и качествено (качеството може да бъде по-добро или по-лошо, отколкото в предишната пшеница).

По същия начин човекът, като основа, се намира в обкръжаващата среда, тоест в обществото. И той задължително е подложен на неговото влияние, както пшеницата е подложена на влиянието на обкръжаващата я среда. Защото основата – това е единствено и само суровина, която контактувайки непрекъснато с външната среда и обществото, претърпява стъпаловидни изменения, преминавайки от състояние към състояние, в съответствие със закона за причината и следствието.

В същото време се променят и наклонностите, съдържащи се в неговата основа, придобивайки формата на знание. Например, ако е получил по наследство склонност към скъперничество, то когато порасне ще създаде за себе си разумни оправдания, позволяващи му да стигне до правилния извод, че за човека е добре да бъде стиснат. И вече е известно, че макар неговият баща да е бил щедър, той може да наследи от него противоположното качество – скъперничество, защото противоположното – това е същото наследство, както и съществуващото.

Или онзи, който е наследил от прадедите си склонност към свободомислие, изгражда за себе си обосновка, позволяваща му да стигне до заключението, че за човека е добре да бъде свободен. Но откъде взема тези съждения, аналогии и заключения? Всичко това, той неосъзнато взема от обкръжението, влияещо на неговото мнение и вкус чрез постепенни преходи от причината към следствието.

Така човекът мисли, че това са негови собствени открития, до които е стигнал по пътя на свободното изучаване, но и тук, както и в случая със зърното пшеница, има една неизменна обща част, наречена основа, тоест в края на краищата в него остават наследените наклонности, които се проявяват така, както са се проявявали и в прадедите му. Ето това и се нарича втори фактор.


Клипове


ЗА ЛЮБОВТА КЪМ ДРУГАРИТЕ

РАБАШ, Статия 2, 1984

1. Необходимостта от любов към другарите... 

2. По каква причина избрах точно тези другари;... и защо моите другари избраха мен... 

3. Трябва ли всеки от другарите да разкрива любовта, която има към групата или е достатъчно, че има любов в сърцето си и работи в любов към своите другари „скромно“, следователно не трябва да разкрива какво е в сърцето му. Както се знае, „скромността“ е нещо голямо. 

Или да кажем, напротив, той трябва да разкрие любовта, която е в сърцето му на своите другари, защото с това разкриване той води до пробуждане на сърцето на другар по отношение на (другите) приятели, така че другарите също да почувстват, че всеки се занимава с любов към своите другари. И ползата от това е, че по този начин той получава по-голяма сила да действа с любов към своите другари, с повече енергия и мощ, защото силата на любовта на всички е включена в неговия другар. 

Откриваме според това, че вместо да има една сила, която му позволява да действа с любов към своите другари, се оказва, че ако групата се състои от десет другари, тя сега включва десет сили, които разбират необходимостта да действат с любов към другарите. Докато, ако всеки не разкрие на групата, че е зает да обича своите другари, той няма силата на групата, тъй като е много трудно да прецени другаря си по скалата на заслугите и всеки мисли за себе си, че е праведен човек и само той е зает да обича своите другари. Оказва се, че той има само малка сила, която му позволява да работи в любов към ближния. От това следва, че тази конкретна работа трябва да бъде явна, а не скромна. 

Човек обаче трябва постоянно да си напомня за целта на групата, в противен случай тялото е склонно да замъглява целта, тъй като тялото винаги е загрижено за собствената си полза. Трябва да помним, че цялата група е създадена на базата на постигане на любов към ближния, което е трамплин към любовта към Твореца. 

И това се (постига) именно с помощта на това, че той си казва, че има нужда от групата, да може да отдаде на своя другар без никакво възнаграждение. В противен случай, ако на него му трябва групата, за да му помага, да му дава подаръци и други подобни, така че благодарение на това желанието за получаване на тялото ще бъде доволно. Но такова общество е изградено на основата на егоистична любов и такава група му носи само развитието на получаващите келим, защото сега той вижда, че има възможности придобивките му да се увеличат от това, че приятелят му помага да получава материални придобивки. 

От горе написаното трябва да помним, че тази група е създадена на основата на любовта към ближния, тоест, така че всеки да получи от групата любов към ближния и ненавист към себе си. И това, че той вижда, че някой другар полага усилия да отмени себе си и да обича ближния си - това води до факта, че всеки ще включи намерението на другаря си. Излиза, че ако групата се основава например на десет другари, всеки ще включва десет сили, които се занимават с отмяната на себе си, с ненавист към себе си и любов към ближния. 

В противен случай той остава само със собствената си сила за любов към ближния, тъй като не вижда другарите си да правят това, защото другарите му действат в любовта към ближния в скромност. И дори напротив, това го кара да губи собствените си сили, да иска да следва пътят на любовта към ближния и да се учи от делата им и попада под властта на егоистичната любов. 

4. Трябва ли всеки да знае какво конкретно липсва на всеки от неговите другари, за да знае с какво може да ги напълни - или е достатъчно да действа в любов към другарите си като цяло?


Клипове


Въпроси за семинар

1) Защо реализацията на целта на творението се изразява в любовта към другарите?

2) "Любовта все още е нещо, което се дава на сърцето, а сърцето не е съгласно с това по природа" - какво можем да направим, за да обичаме другарите? По какъв начин се изразява нашата взаимопомощ в десетката /в групата/, един към друг, така че заедно всички да достигнем до любов към другарите?


Ще се видим следващата седмица.