Курс за десетките - Урок #2:

Тема: Откъде получаваме гориво за духовния път?

Относно величието и важността на целта по пътя

1. РАБАШ, Статия 1 (1984), "Цел на групата – 2"

Тъй като човек е създаден с кли, наречено "себелюбие", то когато не вижда полза за себе си от дадено действие, той няма мотивация да направи дори най-малкото движение. И без да анулира любовта към себе си, е невъзможно да постигне двекут [сливане] с Твореца, което означава подобие по форма.

И тъй като това е срещу нашата природа, ни е необходимо общество, което ще формира голяма сила, за да можем заедно да работим над анулирането на желанието за получаване, наречена "зло", защото то пречи на постигането на целта, за която е създаден човекът.

2. РАБАШ, Статия 24, "Главното, от което се нуждаем"

Главното, от което се нуждаем, и за което нямаме гориво за работа, е че липсва важността на целта. Тоест не знаем как да оценим нашата служене, за да знаем на кого отдаваме. Също така ни липсва осъзнаването за величието на Твореца, за да знаем колко сме щастливи, че имаме привилегията да служим на Царя, тъй като нямаме нищо, с което да можем да разберем неговото величие.

В думите на Зоар това се нарича „Шхина [Божествеността] в праха“, което означава, че отдаването на Него е толкова важно за нас, колкото праха. Естествено нямаме гориво да работим, защото без наслаждение няма енергия за работа.

3. РАБАШ, Статия 4 (1984) "Човек да помогне на ближния"

Трябва да се разбере, с какво човек може да помогне на другаря си. Този въпрос именно там ли се решава, където има бедни и богати, умни и глупави, силни и слаби и тем подобни? Но ако всички са богати, или всички са умни, или всички са силни и тем подобни, с какво човек може да помогне на другия? 

Ние виждаме, обаче, че има едно нещо, което е присъщо на всички - състоянието на духа. Казано е: "Тревогата в сърцето на човека - нека разкаже за нея на другите". Защото да бъде в приповдигнато състояние на духа, на човек не ще му помогнат нито богатството, нито мъдростта, нищо от подобните на тях.

Човек може да помогне на другия именно когато вижда, че той е изпаднал в униние. Казано е: "Не може човек сам да извади себе си от затвора.", а именно другарят може да предизвика в него приповдигнато състояние на духа. 

Казано другояче, другарят го издига от състоянието, в което се намира до състоянието на дух на живот. И той отново започва да придобива силата на увереността в живота и богатството. И започва пътя, сякаш целта му вече е близо.

И излиза, че всеки трябва да обръща внимание и да мисли с какво може да помогне на своя другар, да повдигне неговото настроение. Защото в това, което се отнася до разположението на духа, всеки може да намери в другаря място на недостиг, което е способен да напълни.

4. РАБАШ, Писмо 24

Трябва винаги да стоите на стража, както през деня, така и през нощта, когато усещате състояние на ден или усещате състояние на нощ.

Казваме на Твореца: „Твой е денят и Твоя е също нощта.“ По този начин, нощта, тоест тъмнината на нощта, също идва от Твореца в полза на човека, както е написано: „Денят на деня носи реч, нощта на нощта разкрива знание ..“

Следователно трябва да пробуждш сърцата на другарите, докато пламъкът не се издигне от само себе си […]. Чрез това ще бъдеш възнаградени с пробуждането на любовта на Твореца към нас.

5. РАБАШ, Статия No. 30 (1988), “Какво да търсим в събранието на другарите“

Всеки трябва да се опита да внесе в обществото дух на живот и надежда, и да влива енергия в групата. Така всеки от другарите ще може да си каже: „Сега започвам на чисто в работата.“ С други думи, преди да дойде в групата, той е бил разочарован от напредъка в работата за Твореца, но сега групата го е изпълнила с живот и надежда.

Така, чрез групата, той е придобил увереност и сила , защото сега усеща, че може да постигне съвършенство. И всички негови мисли — че е изправен пред висока планина, която не може да бъде завладяна, и че това са наистина огромни пречки — сега усеща, че не са нищо. И той е получил всичко това от силата на групата, защото всеки се е опитал да създаде дух на увереност и  нова атмосфера в групата.

6. РАБАШ, Статия No. 17 (1986), "Дневният ред на събранието-2"

Цялата основа, върху която можем да получим наслада и удоволствие, и от която ни е позволено да се наслаждаваме — и дори е задължително — е да се наслаждаваме от действията на отдаване. Така че има една точка, върху която трябва да работим — ценността на духовното. Това се изразява в това да знам към кого се обръщам, с кого говоря, чиито заповеди изпълнявам и чии закони уча, което означава търсене на съвети как да цени Даващия Тора.

И преди да придобие някакво сияние отгоре сам по себе си, човек трябва да търси подобни хора, които също търсят да издигнат важността на всеки контакт с Твореца по какъвто и да е начин. И когато много хора го правят, всеки може да получи помощ от другаря си.

7. Рабаш. статия 30 (1988) "Какво да изискваме от събранието на другарите"
Другарите трябва да говорят помежду си главно за величието на Твореца, защото според мярката за величието на Твореца, която човек си представя, в същата мярка той естествено отменя себе си пред Твореца. В природата виждаме, че малкият се отменя пред големия. Но това не важи за духовното, а се отнася и за светските хора. Това означава, че Творецa е направил така в природата. Оказва се, че когато приятелите говорят за величието на Твореца, у тях се събужда желанието да отменят себе си пред Твореца, защото започват да изпитват порив и силно желание да се свържат с Него.

8. Баал Сулам, от ръкописа "Последното поколение"
Във всеки човек, дори светски, има непонятна искра, която изисква единение с Твореца. Когато тя се пробуди за известно време, тя събужда у човека страстта да познае Твореца или да Го отрече, което по същество е едно и също... И ако човек намери някой, който да задоволи тази страст, той ще се съгласи на всичко. Към това трябва да прибавим и въпроса за безсмъртието на душата и наградата в бъдещия свят, както и личното уважение и националната гордост - така че човек да прослави своя народ.