Локална среща

"Свобода на волята"

В статията тази седмица ще прочетем изясненията на Баал Сулам относно свободата на избора.

Както бе споменато по-рано, Баал Сулам пише обширно, за да помогне на учениците да достигнат целта на творението - постигане на подобие по форма с качествата на Твореца (любов и отдаване) - без да се отклоняват от пътя.

Първо ще прочетем някои откъси от статията и после ще се опитаме да разберем какво се случва в текста, последвани от още едно четене и обсъждане по темите заедно.

"Свобода на волята"

Рав Йехуда Ашлаг, Баал Сулам

Чети не „изсечено” („харут”), а „свобода” („херут”), което означава – освободили са се от ангела на смъртта”

Казаното изисква разяснение, тъй като е неясно по какъв начин, с получаването на методиката на кабала човек се освобождава от смъртта? И освен това, как се е случило, че след като сме получили тази методика, сме се удостоили с вечно тяло, над което не властва смъртта, върнали сме се назад и сме го загубили? Може ли вечното да изчезне?

Свобода на волята

Но за да разберем дълбочината на израза „свобода от ангела на смъртта”, е необходимо първо да разберем какво означава терминът „свобода” в неговото обичайно, човешко разбиране. При общото разглеждане на свободата можем да я отнесем към закона на природата, пронизващ всички страни на живота. Защото виждаме, че животните, уловени от нас, умират, когато ги лишим от свобода.

И това е вярно свидетелство за това, че Висшето управление не е съгласно с поробването на което и да е творение. И не случайно, човечеството е воювало през стоте последни години, докато не е постигнало в определена степен свобода на личността.

Но във всеки случай, нашата представа за понятието, изразено с думата „свобода”, е много мъгливо и, ако се задълбочим във вътрешното съдържание на тази дума, от нея почти нищо няма да остане. Тъй като, преди да искаш свобода на личността, ти трябва да предположиш наличието на свойството, наричано „свобода” във всяка личност като такава, тоест че тя може да действа по свой избор, в свободно желание.

Отворена дискусия

Как се отнасяме към потенциално объркващите термини в статията?

Наслаждение и страдание

Но ако проанализираме действията на човека, ще видим, че всички те се явяват принудителни и са били извършени по принуда. И той няма никаква възможност за избор. И по това прилича на вариво, кипящо на котлона, което няма никакъв избор. То е длъжно да се свари. Защото Висшето управление е поставило целия живот между два огъня: наслаждението и страданието. И животните нямат никаква свобода на избора – да изберат страданията или да отхвърлят наслажденията. И цялото предимство на човека над животните е в това, че човекът е способен да види отдалечената цел, тоест да се съгласи сега на известен дял страдания при избора на бъдещото наслаждение или ползата, която ще получи след известно време.

Но в края на краищата, тук няма нищо освен сметка, която на пръв поглед се явява комерсиална. Тоест оценявайки бъдещите наслаждения или полза, намират в тях толкова предимства и предпочитания над болката, причинявана от страданията, че са съгласни да я понесат сега. И цялата работа е в разликата - когато изваждайки бедите и страданията от очакваното наслаждение, получават определен остатък.

Защото непременно биват привлечени към наслаждението. Но понякога се случва да страдат, тоест сравнявайки постигнатите наслаждения с понесените страдания, не намират предполагаемия „остатък”. И остават на загуба, както е обичайно за търговците.

Отворена дискусия

Спрямо Вашето разбиране, каква е разликата между човека и животните в свободата на избора?

И от всичко това следва, че няма разлика между човека и животните, а ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. Просто привличащата сила ни тегли към наслажденията, случайно проявяващи се в една или друга форма, и ни гони от страданието. И с помощта на тези две сили, Висшето управление води всички натам, накъдето иска, без да пита абсолютно никого.

И нещо повече, дори определянето на характера на наслажденията и ползите се случва абсолютно не по избора и свободното желание на индивида, а в съответствие с желанията на другите, когато те искат, а не той.

Например, аз седя, обличам се, говоря, ям – всичко това е не защото аз искам така да седя или така да се обличам, да говоря или така да ям, а защото другите искат да седя или да се обличам, или да говоря, или да ям по този начин. Всичко това се случва в съответствие с желанията и вкусовете на обществото, а не на моето свободно желание. Нещо повече, аз правя всичко това, подчинявайки се на мнозинството, въпреки моето желание. Та нали ми е по-удобно да се държа просто, с нищо не обременявайки се, но всички мои движения са сковани от железните вериги на вкусовете и маниерите на другите, тоест на обществото.

Отворена дискусия

"И така, кажете, къде е свобода на волята?"

И ако е така, то кажете ми, моля: къде е моята свободна воля? А от друга страна, ако предположим, че няма свобода на желанието, то всеки от нас не е нищо друго, освен някакъв вид машина, създадена и действаща по указанията на външни сили, заставящи я да работи именно по този начин. Това значи, че всеки от нас е заключен в затвора на Висшето управление, което с помощта на двамата свои надзиратели - наслаждението и страданието – ни привлича и подтиква към своето желание натам, накъдето иска то. Така че, изобщо няма никакво „аз” в този свят. Тъй като тук въобще няма такъв, който има право и притежава макар и някаква самостоятелност.

Аз не съм стопанин на своето действие и правя не защото искам да направя, а защото така ми въздействат, принуждавайки ме - и то без моето съгласие. И ако е така, тогава излиза, че го заобикалят и възнаграждението, и наказанието.

И целта на всичко това е неразбираема не само за религиозните хора, вярващи в управлението на Твореца, които по неволя вярват в Него и Му се доверяват, смятайки, че в ръководения така от Него порядък има добра и желана цел. Това нещо е още по-странно за вярващите в природата. Защото в съответствие с казаното, всеки от нас е окован в оковите на сляпата природа, в която няма нито разум, нито сметки. А ние, избраните и разумни същества сме станали играчки в ръцете на сляпата природа, водеща ни по измамен път. И кой знае – къде?

Въпроси за семинар
(избрани на основа на хода на срещата)

Къде ни води статията?

Как бихте описали мотивацията в изучаването?

Според наученото в статията, как можем да усилим желанието си за равенство по форма с Твореца?

Къде намираме своята отговорност за духовно развитие?

Ще се видим следващата седмица!