Местна среща №25 - Продължаваме в подем - Към ново стъпало по пътя

Подбрани откъси от източниците

1. РАБАШ, статия №34 (1988), "Какво са ден и нощ в духовната работа?"

Човек трябва да знае, че трябва да почувства какво е тъмнина, или няма да е в състояние да се наслаждава на светлината, тъй като във всичко, което човек иска да усети някакъв вкус, дали си струва да се използва, трябва да научи едното от другото, както е написано, „като предимството на светлината от тъмнината“. По същия начин човек не може да се наслаждава на почивка, освен ако не знае какво е умора.

Поради тази причина, човек трябва да премине през процес на възходи (подеми) и спадове (падения). Въпреки това, той не трябва да се впечатлява от спадовете. Вместо това, той трябва да се усили и да не избяга от духовната работа. Поради тази причина, въпреки че по време на работата той трябва да знае, че ги има двете  състояния и в края вижда, че светлината и тъмнината са като два крака, които водят човек към целта.

2. РАБАШ, статия №22 (1989), "Защо се задават четири въпроса именно през нощта на Пасха?"

Не знаем как да оценяваме възхода (подема). Това е,  че не разбираме ценността на момента, в който имаме силата да вярваме в Твореца и да имаме някакво усещане за величието на Твореца. В състояние на възход, желаем да се анулираме пред Него без никакъв смисъл и причина, като свещ пред факла. Естествено, не можем да се наслаждаваме на факта, че Творецът ни е доближил и ни е дал някаква близост, от която трябва да черпим радост и възвишение, което тя би трябвало да ни донесе. Но тъй като нямаме важност за да я оценим, можем да се наслаждаваме само според важността [...].

Затова са ни дадени спадовете (паденията): за да можем да се научим на важността на възходите, както е написано, „като предимството на светлината от тъмнината“. Специално чрез паденията може човек да достигне до осъзнаване и оцени подемите.

Въпрос за семинар

Как можем да си помагаме един на друг да продължаваме към целта с приповдигнат дух?

4. Баал а-Сулам, Шамати, статия №172, "Препятствия и пречки”

Всички препятствия и пречки, които се виждат и откриват пред нашите очи, не са нищо повече от знаци за приближаване към Твореца, говорещи за това, че Творецът желае да ни приближи към Себе си. И всички тези препятствия ни водят само към сближаване, иначе не би съществувал никакъв начин да се приближиш към Него. Защото от страна на природата нищо не може да ни отдели от величайшата висота на Твореца, освен този материал, който е заложен в нас при създаването. И само като започне да се приближава към Твореца, човек може да оцени тази пропаст, която ги разделя. А всяко преодоляно препятствие съкращава този път.

5. РАБАШ, статия №6 (1990), "Кога трябва да се използва гордост в работата?"

Човек трябва да обърне внимание на това и да вярва, че Творецът се грижи за него и го води по пътеката, която води до двореца на Царя. Затова трябва да е щастлив, че Творецът се грижи за него и му дава също и падения. Тоест, човек трябва да вярва, доколкото може да разбере, че Творецът му дава подемите, тъй като със сигурност, човек не може да каже, че сам ги е постигнал, но Творецът иска да го приближи; затова Му дава подеми.

Дискусия

Как можем да се организираме да се грижим един за друг чрез местните срещи?