Урок #25. Чрез възходи и падения – Към нова стъпка по пътя

Избрани откъси от първоизточниците

1. Рабаш. Статия 34 (1988) "Какво е ден и нощ в духовната работа"

Човек трябва да познае, или по-точно да почувства какво е тъмнина, иначе няма да може да се наслаждава на светлината, защото всяко нещо, чийто вкус човек иска да изпита, (за да разбере) дали си заслужава да го използва, той трябва да опознае чрез контраста – както е казано: „Като предимството на светлината от тъмнината.“ Точно както човек не може да се наслаждава на покоя, ако не знае какво е умора. 

Затова човек е задължен да премине през процес на подеми и падения, но не трябва да се впечатлява (обезсърчава) от паденията, а да полага усилия, за да не избяга от бойното поле. Затова въпреки, че в хода на духовната работа той трябва да осъзнава, че това са две (различни) неща, но в края на работата той вижда, че светлината и тъмнината са като два крака, които го водят към целта.

2. РАБАШ, Статия 22 (1989): „Какво означава, че именно в навечерието на Песах се задават четири въпроса“

Ние нямаме разум, който да ни позволи да оценим важността на подема. С други думи, не разбираме колко струва един-единствен миг, в който имаме сили да вярваме в Твореца и да усещаме Неговото величие. В състояние на възход у нас се появява стремеж да се отменим пред Него без никакъв разум или мнение – просто като свещ пред факла. И все пак, тъй като не умеем да ценим това състояние, ние не можем да се насладим истински от факта, че Творецът ни е приближил, дори и само с едно малко приближаване, което трябва да ни донесе радост и въздигане на духа. Но понеже не притежаваме усещане за важност, за да оценим това, не можем да се насладим от него в пълна степен. Затова ни се дават падения, за да можем да научим важността на възходите, както е казано: „Както предимството на светлината се постига от тъмнината.“ Именно чрез паденията човек започва да разпознава и цени възходите.

3. Рабаш. Статия 6 (1989) "Какво означава „над знанието“ в духовната работа"

По време на работата, когато човек трябва да каже: „Ако не аз за себе си, то кой за мен?“, в такова състояние на работа те мислят, че сами извършват подемите и паденията. Тоест че те са воини, наречени „войнство“, „храбри герои“. Но после, когато вече са спасени (т.е. когато излязат от объркването и падението и виждат картината по-ясно), тогава разбират, че Твореца е Този, който воюва. С други думи: всички подеми и падения, които са  преживели, са били  от Твореца. Това означава, че паденията също идват от Твореца. Не е случайно, че човек преминава през толкова много падения и подеми, а Твореца извършва всички тези „изходи“. И тези изходи могат да се нарекат “изходи” от светостта, а входовете - влизане в светостта. Всичко прави Твореца.

4.  Баал аСулам. Шамати. 172. "Препятствия и пречки"

Всички препятствия и пречки, които се виждат и откриват пред нашите очи, не са нищо повече от знаци за приближаване към Твореца, говорещи за това, че Творецът желае да ни приближи към Себе си. И всички тези препятствия ни водят само към сближаване, иначе не би съществувал никакъв начин да се приближим до Него. Защото от страна на природата нищо не може да ни отдели от великата висота на Твореца, освен този материал, който е заложен в нас при създаването. И само като започне да се приближава към Твореца, човек може да оцени тази пропаст, която ги разделя. А всяко преодоляно препятствие съкращава този път.

5. Рабаш. Статия 6 (1990) "Кога човек трябва да се ползва от гордостта в духовната работа"

Човек трябва да обърне внимание на това и да вярва, че Твореца се грижи за него и го води по пътя, който води към Двореца на Царя. Следователно той трябва да бъде щастлив, че Твореца го наблюдава и дори му дава падения. Тоест човек трябва да вярва, доколкото може да разбере, че Твореца му дава подеми, защото разбира се, човек не може да каже, че сам постига подемите, а че Творецът иска да го приближи и затова Му дава тези подеми.