Урок 39. Мъжът и жената в науката кабала

Част 1: Мъжът и жената в науката кабала

Подбрани откъси от първоизточниците

1. "Зоар за всички", глава "Лех Леха", 204:

"Всички души в света, които са плод на действията на Твореца, всички те са едно цяло. Тоест отгоре все още не се различават в тях свойствата захар и некева. Но когато те се спускат в света, всички души пребивават в свойствата захар и некева. И всяка душа е захар и некева, съединени като едно цяло."

2. "Зоар за всички", глава "Берешит-2", 369:

"Във всяко място, където свойствата захар и некева не се намират заедно, не пребивава Tвореца. И благословиите са само на мястото, където има свойствата захар и некева. Защото се казва: «И благослови ги Той, и им даде името Адам в деня на тяхното сътворение». Не се казва «и благослови го Той, и му даде името Адам». Това ни учи че дори с името Адам (човек) той се нарича само тогава, когато свойствата захар и некева са заедно".

3. "Сфат Эмет". Глава Пинхас

"За Адам се казва, че са били създадени две творения, тоест в силите на човека е да привлече сияние от бъдещия свят. И това е мъжката сила, привличаща душата от висшия свят. А женската сила завършва поправянето на действието в този свят".

4.Рав Елияу Деслер. Писмо от Елияу

"Всички дни на Сара бяха безукорни в работата на Твореца, тя подчиняваше всяко мигновение от своя живот и всяка искра от силите си на работата на Твореца, като не оставяше нищо на властта на злото начало, това е истинската мярка на малхут".

**5. От - Ялкут Шимони, за Псалмите**

"Раби Акива заяви: „По заслугите на праведните жени Исраел излезе от Египет“."

– Обяснение от Рав Лайтман от урока на 13.11.22:

Въпрос: Казва се, "По заслугите на праведните жени" — какво означава това допълнение, "по заслугите"?

Рав: Думата заслуга (зхут) идва от еврейската дума за чистота (закут). Това означава, че те се пречистват чрез поправяне на своето его. И чрез тази заслуга, те могат да излязат от егото, да се издигнат над него — и това се нарича "Изход от Египет."

6. От - Мидраш Зута, Рут 4:11:

"Поколенията се изкупуват само чрез заслугата на праведните жени на поколението."

7. От **Баал аСулам, Десет Сфирот, Част 8, Таблица на отговорите за значението на думите, Раздел 3:**

"Зеир Анпин и Нуква на Ацилут се считат за едно взаимовключващо се свойство. Макар че Нуква е изцяло Гвурот, все пак, цялостта на Зеир Анпин зависи от неговата връзка с нея. Светлината на Ейн Соф не пребивава върху Зеир Анпин освен по време на неговото единение с Нуква. Така те се считат за едно взаимовключващо се цяло и Светлината на единството на Твореца пребивава /върху него/ само при тяхното взаимно съчетание."

Част 2. Структурата на висшите светове

Параграфи 57-64 от "Въведение в науката кабала ( Птиха) Кабала" >>

57) И знай, че в тези три парцуфим няма още и намек за създаването на четирите свята АБЕ”А, за тях даже още не е имало място, защото Галгалта на света А”К достига до точката на нашия свят. Все още не се е разкрил коренът на желаното поправяне, заради което е бил извършен Ц”А, с цел да се даде възможност на бхина далет да приема Висшата светлина, и след това от нея (бхина далет) да създаде човека, който с помощта на изпълняване на Тора и Заповедите заради Твореца, ще може да промени получаването на отдаване.

Тогава бхина далет отново може да стане съсъд за получаване на Висшата светлина и да се слее с нея по свойства в едно. Обаче в света А”К още не се е разкрил дори корена на това поправяне. Затова е необходимо, човек да се състои не само от бхина далет, т.е. от желание за получаване, но също така и от свойството, което се отнася към първите девет сфирот, т.е. от желание за отдаване, за да може в него да се появи възможност да „върши добри дела”, т.е. да отдава.

Ако човекът беше възникнал от състоянието, в което се намирали парцуфим де А”К, то той би останал напълно без светлина, защото бхина далет, явяваща се корен на духовното тяло на човека, напълно се намирала под сиюм на света А”К, в абсолютна тъмнина и била напълно противоположна на светлината по своите свойства.

И ако човекът беше създаден от такъв „материал”, то той никога не би могъл да се поправи, поради отсъствието в него на искри от желание за отдаване и би се считал за животно, живеещ само заради себе си. Подобно на грешниците, които са затънали в желание да получат всичко заради себе си, дори вършейки добри дела, и затова се наричат мъртви още приживе.

58) В началото замисълът на Твореца е бил да създаде света снабденсъс свойството „дин”(осъждане). Това означава, че ако някой е създаден от „материал” взет от първите девет сфирот, то той ще има само желание да отдава, а ако някой е създаден от „материал” взет от под табур, то в него ще има само желание за получаване.

Но после Творецът „видял”, че светът не може да съществува и смесил желанието за получаване и отдаване. Какво означава това? Творецът не е ли знаел отрано, че така светът не може да съществува? Всичко, което е било го има и ще бъде, всичко, което е създадено и ще бъде създадено – цялото мироздание е построено на принципа „причина и следствие”. Няма начало и край, а има само причина и следствие.

Затова Той повдигнал в бина свойството съд, т.е. силата на ограничаването, която съществува в малхут, и ги размесвал дотогава, докато бхина далет не включила в себе си искрите от желанието за отдаване, които са в бина. Това позволило на човека, който впоследствие бил създаден от бхина далет, също да придобие искрите на отдаването, за да може след това, занимавайки се с добри дела, да може окончателно да промени своите свойства, т.е. желанието за получаване, в свойства, отнасящи се към желанието за отдаване и с това да даде възможност на света да съществува.

59) Взаимодействието на свойствата на малхут и бина в парцуф СА”Г причинило Цимцум Бет в световете под него, което се характеризира с появяване на нов край на Висшата светлина в мястото, където се намира бина. А малхут която ограничава разпространението на светлината в края на Галгалта, на нивото на нейните нозе, намирайки се малко над точката на този свят, повдигнала се в бина де гуф на парцуф Некудот де СА”Г и ограничила разпространението на светлината в горната половина на бина де гуф, която се нарича тиферет.

В действителност, хесед, гвура и тиферет съответстват на кетер, хохма и бина де гуф, излиза че бина де гуф е тиферет. Малхут, която била в пе де рош, се повдигнала в никвей ейнаим (зениците), тоест на линия отделяща отдаващите съсъди (Г”Е) от получаващите съсъди (АХА”П) в главата на бина, и направила там зивуг, необходим за създаването на парцуф М”А де А”К, наречен свят Некудим (или долния М”А).

60) Цимцум Бет се нарича също и Цимцум НеХИ”М де А”К (ако се раздели парцуф Галгалта на десет сфирот, ще се получи, че рош е КаХа”Б, тох е ХаГа”Т, а соф – НеХИ”М), защото Некудот де СА”Г, които завършвали там, където и парцуф Галгалта, тоест над точката на нашия свят, сега, при издигането на малхут в бина и съвместното им действие, завършват под табур на Галгалта, в тиферет на гуф на Галгалта, където се издигнала малхут, ограничаваща разпространението на светлината.

А под малхут се образувало празно пространство, без абсолютно всякаква светлина в мястото на егоистичните желания НеХИ”М де СА”Г, които се съкратили и останали без светлина. АХА”П де рош де СА”Г се отделил от Г”Е и започнал да играе ролята на гуф. Десетте сфирот де рош се издигат от никвей ейнаим (границата между ГА”Р де бина и ЗА”Т де бина) и по-нагоре, а по-надолу се образувал гуф, който може да получава само едно слабо светене, идващо от главата.

Десетте сфирот, които възникнали в резултат от зивуг де акаа, извършен в никвей ейнаим де СА”Г, се наричат десетте сфирот на света Некудим, които се спуснали надолу от никвей ейнаим и заели своето място под табур на света А”К. Там те се разделили на рош и гуф. Мястото, под което сега ор хохма не може да се разпространява, се нарича „парса”. Светът Некудим се нарича „външна част”. Парцуфим М”А и БО”Н от света А”К, се наричат вътрешни сфирот.

61) Трябва да се разбере, че така, както 10-те сфирот от света Некудим и М”А от света А”К излезли от никвей ейнаим в главата на СА”Г (границата между „отдаващите” съсъди и съсъдите за получаване – ГА”Р и ЗА”Т де бина), то те били длъжни да облекат СА”Г от пе на главата и надолу по същия принцип, както излизали предишните парцуфим – всеки по-нисш се облича върху по-висшия, от пе на главата и надолу. Защо тук те се спуснали по-надолу и се облекли под табур де А”К? За да разберем това трябва да знаем, как е протекло взаимното проникване между бина и малхут, довело до тяхното обединение в едно цяло.

62) Работата е там, че когато излязъл парцуф де СА”Г, той целият завършвал над табур на Галгалта по същия принцип като А”Б, защото не могъл да се спусне под табур и надолу, където властва бхина далет на Галгалта, във вид на десет сфирот де сиюм. А парцуфим А”Б и СА”Г нямат нищо общо с бхина далет.

Но когато започнали да излизат некудот де СА”Г, след отслабването на масаха от бет де авиют и гимел де итлабшут до алеф де авиют и бет де итлабшут и изчезнали таамим де СА”Г, тогава излязло нивото некудот ВА”К (шест сфирот), тоест З”А, в когото липсват трите първи сфирот. Там няма ор хохма, а само хасадим.

Това състояние напълно съответства на свойството на десетте сфирот де сиюм под табур, които също се намират в състояние ВА”К. Ние знаем, че съответствието на свойствата в духовното ги обединява в едно. Затова Некудот де СА”Г се спуснали под табур и там се смесили със ЗО”Н (З”А и малхут) от света А”К, в едно цяло.

63) Но трябва да се разбере, че между Некудот де СА”Г и НеХИ”М на Галгалта все пак съществува осезаема разлика. В Некудот де СА”Г има бхина бет де авиют и няма нищо общо с бхина далет, която се намира под табур, макар и двете да са на ниво З”А, но с различна степен на авиют.

Работата е там, че авиют изобщо не се проявява в парцуфа, когато той е запълнен със светлина, която потиска желанието, съсъда. Но след излизането на светлината от парцуфа, в него се проявява необходимия авиют, даващ възможност на Некудот де СА”Г да се спусне надолу, под табур и да се смеси с НеХИ”М на Галгалта. Това е спомогнало за Ц”Б и образуването на новия сиюм в мястото на бина де гуф на парцуфа. Изменило се също и мястото на зивуга, малхут се преместила от пе де рош в никвей ейнаим.

64) Получава се така, че източник на съвместното действие на малхут и бина, който се нарича Ц”Б, се проявил едва под табур на света А”К, при разпространението там на парцуф Некудот де СА”Г. Затова десетте сфирот от света Некудим, появили се по законите на Ц”Б, не могли да се разпространят над табур на света А”К, тъй като нищо не може да се прояви над своя източник, над своя корен. И доколкото Ц”Б властва от табур и надолу, светът Некудим бил принуден да се разпространи точно там.