Урок №24 - Подготовка за Международен Конгрес по Кабала „Съединяваме се с Няма никой освен Него“ - Май 2025
Урок #24 - Подготовка за Международния Конгрес на Кабала "Съединяваме се с Няма никой освен Него" - май 2025 г.
Избрани откъси от първоизточниците
Урок #2: Вярваме, че Твореца е Добър и Творящ добро
1. Баал Сулам. Шамати. 34. "Предимството на земята е във всичко"
От кабалистичните книги е известно, че Твореца е Добър и твори само Добро. Тоест Неговото управление се постига от низшите като добро. И в това сме длъжни да вярваме.
Ето защо, когато човек гледа на случващото се в обкръжаващия го свят, на себе си и на другите, и вижда доколко всички страдат от висшето управление, а не се наслаждават, както трябва да изхожда от доброто управление, на него му е трудно да каже, че висшето управление е добро, действа с добра цел и ни изпраща само добро.
Но е необходимо да знае, че в случай, когато човек не може да каже, че Твореца изпраща на своите творения добро, той се нарича грешник, защото усещаното страдание го заставя да осъжда Твореца. И само в случай, че Твореца му изпраща наслаждение, той Го оправдава, както е казано: “Праведник се нарича този, който оправдава действията на Твореца”, т.е. твърди, че Твореца управлява света правилно.
2. Рабаш. Статия 44 (1990) "Война за власт в духовната работа - 2"
Човек трябва да вярва, че скриването, когато човек не усеща присъствието на Царя на света, е създадено от Твореца и се нарича "поправяне чрез съкращение". Но човек трябва да вярва и да полага големи усилия за това, докато не почувства в органите си, че Твореца управлява света. И не просто управлява, а човекът трябва да вярва, че Неговото управление е добро и творящо добро. И човекът трябва да направи всичко възможно, докато не се появи възможност да го постигне.
Урок #3: Ако не аз за себе си, то кой за мен?
3. От - Баал Сулам, Писмо 16:
Вече казах опирайки се на думите на Баал Шем Тов, че преди изпълнението на заповедта в никакъв случай не бива да се мисли за лично управление, а напротив, човек е длъжен да си каже: „Ако не аз за себе си, то кой за мен“. След действието обаче човек е длъжен да утвърди вътрешно и да повярва, че не съм изпълнил тази заповед със собствени сили, а само със силата на Твореца, който предварително е планирал всичко за мен и съм бил принуден да направя така.
Същият е редът на нещата и в този Свят, защото духовното и материалното са подобни, така че преди човек да отиде на пазара, за да заработи дневната си заплата, той трябва да отклони мислите си от личното управление и в този момент да си каже: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?“ И да приложи всички прийоми, които хората прилагат, за да спечели парите си, като тях. Но вечерта, когато се прибере вкъщи и заработеното е при него, не дай си боже да си помисли, че с многобройните си похвати го е заработил, и дори да беше лежал цял ден в кревата, заработеното също щеше да е в ръцете му. Защото това е замислил предварително Твореца за него и така трябва да бъде.
И въпреки че за външния разум тези неща са противоположни и не се приемат от сърцето, все пак човек е длъжен да вярва по този начин, защото така е установил за него Творецът в своята Тора, според мъдреците и според книгите.
И това се нарича единство „Авая - Елоким“, където Авая означава личен упр вление - че Твореца създава всичко и не се нуждае от обитателите на глинени [друго значение: материални] къщи, за да Му помагат. И думата „Елоким“ „Всесилен“ има същата числова стойност като думата „природа“, а човек, който действа според природата, която [Творецът] е заложил в системите на материалните небе и земя, и спазва техните закони като останалите хора, и същевременно вярва в името Авая, т.е. личното управление, се оказва, че ги обединява заедно, „и те ще бъдат единни в ръката Му“, и с това доставя голямо удоволствие на Твореца, и внася светлина във всички светове.
4. Баал Сулам. Шамати. 217. Ако аз не си помогна, то кой ще ми помогне?
„Ако аз не си помогна, кой ще ми помогне? Но ако го правя за себе си - то кой съм аз?“ И това са взаимно отричащи се противоречия в работата на човек.
Човек трябва да извършва цялата си работа така, като че ли никой не може да му помогне, освен той самият, и няма кой да го спаси. Както е казано: „Да бъде словото в устата твоя и в сърцето твое, за да го изпълняваш“ (Дварим). Тоест нужно е да прилага усилия, както при управлението с възнаграждение и наказание. Но в себе си трябва да знае: „Но ако го правя за себе си - то кой съм аз?“, т.е. той е напълно зависим от личното управление на Твореца, и никой няма сили да промени нещо.
Но ако всичко се случва само от управлението свише, в какво е смисълът на работата: „ако аз не си помогна, кой ще ми помогне?“ Въпросът е в това, че работейки така, сякаш никой не може да му помогне, освен той самият, човек постига личното управление и разбира, че всичко се случва за поправяне. И това разделение между дълг и Тора, наречено „синове на Твореца“, е скрито и се разкрива само след усилията „ако аз не си помогна, кой ще ми помогне?“.
5. Рабаш. Статия 18 (1986) "Кой е причина за молитвата"
Човек не може да каже: "Чакам Твореца да ми даде пробуждане отгоре. Тогава ще имам възможност да върша святата работа." Защото Баал Сулам е казал, че по отношение на бъдещето човек е длъжен да вярва във възнаграждението и наказанието. Това означава, че той трябва да си каже: "Ако не аз за себе си, то кой за мен? И когато е за себе си, то кой съм аз? И ако не сега, то кога?"
В такъв случай човек не трябва да чака нито миг повече. И човек трябва да каже: „Ако не сега, то кога?“ И човек не трябва да чака по-подходящо време и „тогава ще се започна да изпълненявам святото дело“. А както са казали нашите мъдреци: „И не казвайте: “Когато имам време, ще се уча" - защото е възможно то да не се появи“.
Текстове на видеоклиповете
Клип #1 – "Ако не аз за себе си, то кой за мен?"
Рав: Не знаем какво е духовността, какво означава да бъдем над собствения си ум и сърце. Не знам какво е качеството на отдаването, какво е вярата. Това е нещо, което не мога да разбера — не е вътре в мен. Не мога да видя този резултат или феномен извън себе си, никъде, защото всичко, което възприемам, го възприемам чрез желанието си да получа.
И така, отдаването е проблем сам по себе си. Не знам какво е истинското отдаване. Дори когато отдавам, все още приемам — получавам. Не го оценяваме по формата на даване нещо на някого, защото по същество аз приемам — винаги приемам. Каквото и да виждам или не виждам, каквото и да е действието, типа, формата — това винаги е приемане само за мен, за мен, за мен. Когато гледам нещо, когато виждам нещо — как да се възползвам, как да преуспея, да се насладя, как да напълня — това е подходът на желанието да получавам, който живее в мен и ръководи всичко, което правя. И в съзнателни, и в неосъзнати начини. Сърцето ми, което бие, тялото ми, което се поддържа, клетките, органите — всичко функционира от желанието да получавам, постоянно приемайки.
Така че въпросът е: как да постигнем свойството отдаване, което е противоположното?
Казано е: Имате част, наречена “Ако не аз за себе си, то кой за мен?” — и тази част ти трябва да изпълниш. Това включва действия за сближаване с другите, изграждане на група, изграждане на десетка, и въздействане един на друг колкото се може повече.
Втората част — е дадена от Създателя.
Клип № 2
Ученик: Не е ясно, къде минава границата между «Ако не аз за себе си, то кой за мен» и «Няма никой освен Него»?
Рав: Там, където човекът определя. Няма такъв закон, граница или бариера — ето една страна на Твореца, а ето — творението. Това го определя самият човек, докато не отнесе всичко към Твореца — и с това той стига до пълна връзка, до сливане.
Ученик: Къде започва и завършва работата на човека, и къде започва работата на Твореца?
Рав: Човекът действа, а след това той трябва да предаде всичко на Твореца. И после, до такава степен, доколкото той сякаш може да вземе от Твореца и сам да изпълнява и задържа това, той стига до състояние, когато всичко, което се случва между тях — от едната страна той го отнася към Твореца, а от другата — той е готов сам да осъществи всичко това. Това е пълното сливане. Още трябва да обясним същността на това, но това е така.
Ученик: „Ако не аз за себе си, то тогава кой за мен“ и „Няма никой освен Него“ — това едно след друго ли е или са два паралелни състояния?
Рав: „Ако не аз за себе си, то тогава кой за мен“ — това е в началото, когато аз наистина искам да видя себе си организиращ и изпълняващ законите на природата като едно цяло, като един закон. И аз всичко изграждам и поддържам така, че Творецът да бъде единствената сила, заставаща в центъра на цялата реалност. И когато всичко това изграждам и наблюдавам, аз постепенно разкривам: „Няма никой освен Него“ — че всичко, което съм правил, съм го правил само за да разкрия тази Единна Сила, която изначално действаше като Единна. И до такава степен, че именно Той ми поставяше всички прегради, Той ме заблуди, Той всичко това правеше и ме обучаваше като добър учител — за да осъзная, до каква степен Неговата уникалност се проявява във всички ъгли на моя разум и чувства.
Клип № 3: Кабалистичен конгрес във Вилнюс, ноември 2017
Навън вали дъжд непрестанно.
Преминаваме през безкрайни гори. Но тук, на конгреса, се усеща такова топло и такива сърца, че забравяш за студа и усещаш, че си у дома.
Брайт Кейт (Великобритания):
„Това е конгрес, обединяващ хора от всички слоеве на живота. Няма нищо подобно в света“.
Тук пристигнаха представители от 31 страни — от Европа, Америка и голяма делегация от Израел.
Това е световният конгрес Кабала ла-Ам.
Вишня Марушич (Хърватия):
„Това, което чувствам тук, не го чувствам никъде другаде по света“.
Оттук идват радостните лица, прегръдки, щастие в очите.
Саид Гахар (Иран/Норвегия):
„Когато съм се родил в Иран — е имашло война. Дойдох в Европа, настаниха ме в гето — беше хаос. Но преди четири години открих кабала и това ми даде равновесие в живота. Пълен съм с надежда за бъдещето“.
Изведнъж осъзнаваш — тук няма различни страни, няма граници между хората — те така искат да живеят.
Три дни продължава това вълшебство. Не става въпрос за лекции — а за съвместна работа, когато отговорите се раждат от връзката и общото търсене на участниците. Рав само ги на Лайтман ги сочва към целта. Това се нарича „събитие“.
Йерганат Алимкулов (Казахстан): «Ти можеш да бъдеш християнин, можеш да бъдеш мюсюлманин — най-важното е самата човешка природа. А тази връзка между хората дава решение за всичко».
Рой Тауб (Хърватия): «Точно методът от Израел — "Възлюби ближния си като самия себе си" — ти виждаш как той се реализира тук. Няма значение кой си и какъв си, дали живееш в Израел или не, дали си евреин или не — това няма значение».
Хелена Гарсия (Испания): «Знам, че този метод е дошъл от Израел — това е страна със специално сърце».
Бернд Брехт (Германия):
„Аз се чувствам част от Израел".
Рав Лайтман започва. Зад него стоят четиридесет години на преподаване на мъдростта на кабала.
Андрей Алексеевич (Русия):
„Това, което дава доктор Лайтман — не съм изпитвал никъде другаде".
Бернд Брехт (Германия):
„Той усеща аудиторията, връзката между хората и силите, действащи тук".
Неговите учители, великите кабалисти, не са могли да си представят, че това ще стане възможно.
Такава група ученици от цял свят — която се издига и изгражда ново общество, ново човечество, основано не на разделение, а на съединение.
Рой Тауб (Хърватия):
«Тази Европа е студена, с множество държави, множество езици... Виж какво се случва тук: толкова държави седят заедно, свързват се - въпреки всички различия. А в Европа различията са колосални: само пресичаш границата - и това вече е съвсем различен свят».
И именно сега — това толкова липсва на Европа, която се разпада на части, толкова различни по манталитет, характер, цвят. Но именно тук усещаш обединена Европа. Това е истинската наука кабала — дошла, за да обедини света.
Барбара Фраоне (Италия):
«Чувствам, че това ни е необходимо — в Европа и в света. Всички ние трябва да намерим в себе си човешката част».
Тук всичко работи на практика и показва, че е възможно да се изгради друга реалност — реалност, основана на истинско обединение и връзка между хората.
Рав Лайтман:
«Не помня такъв топъл конгрес — той наистина беше като едно сърце. Мисля, че така можем да живеем винаги — целият свят, цяла Европа».
Клип 4 - Конгрес в България, ноември 2019 г.