Урок № 23. Подготовка за Международен конгрес  «Кабала ле-Ам» “Няма никой освен Него”" - май 2025 година.

Подбрани откъси от първоизточниците

Урок 1: Няма никой освен него
 

1. Баал Сулам. Шамати. 1. "Няма никой освен Него"

Написано е: "Няма никой освен Него", което означава, че няма никаква друга сила в света, която да има възможност да направи нещо против Твореца. А това, което човек вижда, че в света съществуват неща и сили, отричащи съществуването на Висшите сили, причината за това е, че такова е желанието на Твореца. И това е начин на поправяне, който се нарича "лявата ръка отблъсква, а дясната приближава" - и това, че лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето. Това означава, че в света съществуват неща, които от самото начало са дошли с намерението да отклонят човек от правилния път и чрез тях той се отблъсква от светостта.

А ползата от тези отблъсквания е в това, че с тяхна помощ човек получава потребност и пълно желание Творецът да му помогне, тъй като в противен случай вижда, че пропада. И не само че не напредва в работата, но вижда, как върви назад, т.е. дори "заради себе си" няма сили да изпълнява Тора и заповедите. И само чрез истинско преодоляване на всички препятствия с вяра над знанието, може да изпълнява Тора и заповедите. Но не винаги в него има сила за преодоляване с вяра над знанието, тоест е принуден да се отклони от пътя на Твореца, дори с намерението "заради себе си".

2. Баал Сулам "Имената на Твореца"

Ела и се учи на истинската мъдрост, че причината за цялата тази сложност е, че самият Творец е напълно недостъпен за нашата мисъл. И смисълът на това е прост, защото всички мисли, които идват в главата на човека, по същество са действия на Твореца, т.е. не е така, както се усеща от човека, че той ги привлича отнякъде другаде или че те се раждат в него отвътре - това е лъжа и начало на всички лъжи. И най-малката мисъл се изпраща от самия Творец в човешкия мозък и Той е силата, която движи човека, животното и всички живи същества. Тоест Твореца, желаейки да приведе в движение даден жив организъм, действа в него, като му изпраща определена мисъл, и тази мисъл го раздвижва в зависимост от нейното свойство. Както изпраща дъжд на земята, но земята не е в състояние да усети кой ѝ изпраща дъжда, така и човекът по никакъв начин не е в състояние да усети кой му е изпратил дадена мисъл, защото не я е усещал, преди тя да дойде и да стане притежание на въображението на неговия ум. И тъй като вече е негово притежание, то тя му се струва като част от самия него. Затова разбери, че мисълта не е способна да Го постигне, просто защото Твореца няма желание да ни изпрати такава мисъл, която да е готова да Го постигне. Той обаче е подготвил за нас такъв ред на мислите, който ни задължава в крайна сметка да Го постигнем в истинска степен.

3.  Рабаш. Писмо 76

Известно е, че „пълна е земята с Неговата слава“. И така всеки човек трябва да вярва, както е казано: „небето и земята Аз напълвам“. Но Твореца прави скриване, така че да не могат да го видят и причината е, за да има избор, и тогава има място за вяра - да се вярва, че Твореца „напълва всички светове и управлява всички светове“. И след като човек се занимава с Тора и заповедите и изпълнява заповедта за избор, тогава Твореца се разкрива на човека и тогава той вижда, че Твореца властва над света. 

Оказва се, че тогава човек прави така, че Царят да властва над него. Това означава, че човек усеща Твореца, че Той управлява целия свят. И тогава се нарича, че човек прави Твореца Цар над себе си. Защото през цялото време, докато човекът не е стигнал до това усещане, се оказва, че Царството на Твореца е скрито. 

Урок 2: Да вярваме, че Твореца е Добър и Творящ добро

1. Баал аСулам. Шамати. 34. "Предимството на земята е във всичко"

От книгите и мъдреците е известно, че Твореца е Добър и твори само добро. Тоест Неговото управление се разкрива от низшите като добро и творящо добро. И в това сме длъжни да вярваме.

Ето защо, когато човек гледа на случващото се в обкръжаващия го свят, на себе си и на другите и вижда доколко всички страдат от висшето управление, а не се наслаждават, както трябва да изхожда от доброто управление, на него му е трудно да каже, че висшето управление е добро, действа с добра цел и ни изпраща само добро.

Но е необходимо да знае, че в случай, когато човек не може да каже, че Твореца изпраща на своите творения само добро, той се нарича грешник, защото усещаното страдание го заставя да осъжда Твореца. И само в случай, че Твореца му изпраща наслаждение, той Го оправдава, както е казано: «Праведник се нарича този, който оправдава действията на Твореца», т.е. твърди, че Твореца управлява света праведно.

2. Рабаш.  Статия 44 (1990) "Война за власт в духовната работа - 2"

Човек трябва да вярва, че скриването, когато човек не усеща присъствието на Царя в света, е създадено от Твореца и се нарича "поправяне чрез съкращение". Но човек трябва да вярва и да полага големи усилия за това, докато не почувства в органите си, че Твореца управлява света. И не просто управлява, а човекът трябва да вярва, че Неговото управление е добро и творящо добро. И човек трябва да направи всичко възможно, докато му стане възможно да го постигне.

Урок 3: Ако не аз за себе си, то кой за мене?

1. Баал Сулам. Писмо 16

Вече казах опирайки се на думите на Баал Шем Тов, че преди изпълнението на заповедта в никакъв случай не бива да се мисли за лично управление, а напротив, човек е длъжен да си каже: „Ако не аз за себе си, то кой за мен“. След действието обаче човек е длъжен да утвърди вътрешно и да повярва, че не съм изпълнил тази заповед със собствени сили, а само със силата на Твореца, който предварително е планирал всичко за мен и съм бил принуден да направя така.

Същият е редът на нещата и в този Свят, защото духовното и материалното са подобни, така че преди човек да отиде на пазара, за да заработи дневната си заплата, той трябва да отклони мислите си от личното управление и в този момент да си каже: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?“ И да приложи всички прийоми, които хората прилагат, за да спечели парите си, като тях. Но вечерта, когато се прибере вкъщи и заработеното е при него, не дай си боже да си помисли, че с многобройните си похвати го е заработил, и дори да беше лежал цял ден в кревата, заработеното също щеше да е в ръцете му. Защото това е замислил предварително Твореца за него и така трябва да бъде.

И въпреки че за външния разум тези неща са противоположни и не се приемат от сърцето, все пак човек е длъжен да вярва по този начин, защото така е установил за него Творецът в своята Тора, според мъдреците и според книгите.

И това се нарича единство „Авая - Елоким“, където Авая означава личен упр вление - че Твореца създава всичко и не се нуждае от обитателите на глинени [друго значение: материални] къщи, за да Му помагат. И думата „Елоким“ „Всесилен“ има същата числова стойност като думата „природа“, а човек, който действа според природата, която [Творецът] е заложил в системите на материалните небе и земя, и спазва техните закони като останалите хора, и същевременно вярва в името Авая, т.е. личното управление, се оказва, че ги обединява заедно, „и те ще бъдат единни в ръката Му“, и с това доставя голямо удоволствие на Твореца, и внася светлина във всички светове.