Част 1: Строим следващото си духовно ниво

Избрани откъси от първоизточниците

1. Баал Сулам "Същността на религията и нейната цел":

"И както се изясни в статията „Даряването на Тора“, т. 9 и 11:

1. Основата на наслаждението и удоволствието се определят според степента на подобие по форма със своя Създател,

2. Основата на страданията и нетърпимостта се определя според степента на различие по форма със своя Създател.

И затова егоизмът ни е отвратителен и го чувстваме изключително болезнено, тъй като е противоположен на Твореца по форма. Това отвращение обаче не е еднакво за всички, а се разпределя между нас според определена мярка.

Защото дивият, съвсем неразвит човек в никаква степен не признава егоизма като лошо свойство и затова го използва открито без никакъв срам и без всякакви граници. Той граби и убива на публичен показ при всяка възможност.

А малко по-развитият човек вече усеща определена доза от своя егоизъм като зло и поне се срамува да го използва открито, като граби и убива хора публично. Поне в тайна той все още готов да извърши всякакво престъпление, стараейки се обаче никой да не го види.

Намираме, че още по-развитият човек чувства егоизма като явление наистина отвратително, до такава степен, че не може да го търпи в себе си, съвсем пропъждайки и отделяйки го от себе си в степента, в която го осъзнава, дотолкова, че не желае и не е способен да получава наслада от чуждия труд. И тогава в него започват да се пробуждат искри на любов към ближния, наречен „алтруизъм“, който е общото свойство на доброто.

Това също се пробужда в него по реда на постепенно развитие, т.е. в началото у него се развива чувство на любов и отдаване към роднините и семейство, както е казано: „И не се отвръщай от своя родственик“. А когато се развие повече, у него се развива свойството на отдаване към всички хора в обкръжението му, т.е. на жителите на неговия град или на сънародниците му. И така той се развива, докато не развие такава любов към ближния, която се разпространява към цялото човечество".

2. Баал Сулам. Свобода на волята

"Когато човечеството постигне своята цел, тоест издигне се на съвършеното стъпало на любов към ближния, когато всички хора по света се сплотят като единно тяло, единно сърце (както е казано за това в статията «Мир») – само тогава ще се разкрие в цялата своя пълнота щастието, очакващо човечеството.".

3. „Знаме на стана на Ефраим”, Глава Шлах

"Човек, който иска наистина да работи за Твореца, трябва да се включи във всички творения и да се свърже с всички души и да се включи в тях, а те в него. Това означава да остави за себе си само това, което е необходимо за връзка с Шхина. И за това е необходимо да се свърже със всички хора, със всички творения и всичко да издигне към техния корен за поправяне на Шхина".

4. Рабаш. Статия 3 (1984) "Любов към другарите - 1"

«И го намерил един човек, докато бродил из полето;

„И човекът го попитал, като казал:"Какво търсиш?" Тоест, как мога да ти помогна? "И той отговорил: "Търся братята си»»1, тоест благодарение на това, че ще бъда заедно с моите братя, с други думи, благодарение на това, че ще бъда в група, в която има любов към другарите, ще мога да поема по пътя, водещ до дома на Твореца.

И този път се нарича път на отдаването и този път противоречи на нашата природа. И за да постигнете това, няма друг съвет освен любовта към другарите, защото благодарение на това всеки може да помогне на своя другар.

5. Рабаш. Статия 28 (1986) "Няма общност по-малка от десет "
"Мъдреците са казали: „Във всяка десетка Шхина пребивава“. Известно е, че малхут се нарича „десета“. Също така е известно, че получаващото кли се нарича с името сфира малхут, която е десетата сфира, получаваща висше изобилие. Тя се нарича също „желание да получава“, и всички творения произлизат само от нея. Ето защо няма общност по-малка от десет души, защото всички материални клони произлизат от висшите корени, според правилото „Няма светлина, в която да няма десет сфирот“ – затова и в материалния свят не се нарича „общност“ и не се счита за важна, ако няма там десет души".

6. Рабаш. Статия 17 (1986) "Ред на събранието"

"Казано е: „В множеството на народа е величието на Царя“. Следва, че колкото по-голямо е това множество, толкова повече силата му действа, тоест те създават по-мощна атмосфера на величие и важност на Твореца. И тогава тялото на всеки [човек] чувства, че всички действия, които иска да извърши заради светостта, което означава да отдава на Твореца, ще се считат за него велико богатство, защото му се е паднала честта да влезе в среда от хора, удостоили се да служат на Царя. И тогава всяко малко действие, което той извършва, е изпълнено с радост и наслада от това, че сега има с какво да служи на Царя".

7. Антология на рабби Нахман от Бреслав

Човек трябва да бъде много упорит в работата за Твореца, дори ако нещо се случи с него. И запомни това много добре, защото ще бъде необходимо, когато започнеш работа за Твореца. Защото се изисква голяма настойчивост, да бъдеш силен и смел, да господстваш над себе си, да стоиш на своето, дори ако го отхвърлят всеки път, без да си позволиш да паднеш изобщо в никакъв случай. Защото всички тези спускания и падания, и обърквания и други – е необходимо да се преминат, преди да влезеш в портите на светостта, както и истинските праведници са преминали през всичко това. И знай, че човек трябва да прекоси много тесен мост, и най-важното е да не се страхува изобщо.

Част 2. Структура на духовните светове

Пункти 57-64 от "Въведение в наука кабала" [Птиха] >>

57) И знай, че в тези три парцуфим Галгалта, АБ и САГ де-АК няма още дори корен за четирите свята АБЕА, защото дори място за трите свята БЕА още не е имало тук, тъй като вътрешният парцуф АК се простираше чак до "точката на този свят" (некуда де-олам аЗе). А също още не се разкри коренът за желаното изправяне, поради което се случи съкращението. Защото цялата желана цел на съкращението, което беше направено в бхина далет, се заключаваше в нейното изправяне - за да няма в нея никакво различие по форма при получаването на висшата светлина (както е казано в т. 14). Тоест, за да се създаде "гуф на Адам" (желанието на човека, буквално "тялото на човека") от тази бхина далет, за да може той чрез своите занимания с Тора и заповеди за доставяне на наслаждение на Твореца да обърне силата на получаване, която е в бхина далет, така, че тя да бъде насочена заради отдаването, тъй като по този начин ще уподоби формата на получаване на абсолютното отдаване. И тогава ще се случи окончателното изправяне, защото благодарение на това бхина далет ще се върне и ще стане получаващ кли за висшата светлина, а също ще бъде в абсолютно сливане със светлината, без каквото и да било различие по форма, както беше казано по-горе.

Обаче до сега още не се разкри коренът на това изправяне, защото за това човекът трябва да се състои също от висши бхинот, които са над бхина далет, за да има в него способността да извършва добри дела - действия на отдаване. А ако човекът би възникнал от състоянието на парцуфим АК, той би бил целият празен [без светлина], защото бхина далет, която трябва да стане корен на "тялото на човека", би се намирала цялата напълно под раглей (краката) на АК във вид на празно, свободно от светлина пространство, тъй като е противоположна по форма на висшата светлина и затова се счита за свойство на отделеност и смърт. И ако човекът беше сътворен [само] от нея, той не би могъл да изправи своите действия изобщо, защото не би имало в него никакви искри на отдаване, и той би бил подобен на животните, които съвсем нямат нищо общо с отдаването, които живеят само за себе си. И подобен на грешниците, потопени в страстта на получаването за себе си, и дори доброто, което правят, те го правят за себе си, и за тях е казано, че грешниците приживе се наричат мъртви, тъй като са противоположни на Източника на Живота.

58) И в това е смисълът на казаното от мъдреците (мидраш Берешит раба, 12:15): първоначално възникна [у Твореца] замисълът да сътвори света в свойството съд, но виждайки, че светът [така] не може да съществува, Той постави преди [свойството съд] свойството милосърдие и го съедини със свойството съд.

Обяснение: всички [временни понятия] "първоначално и след това", за които се говори в духовното, означават причина и следствие. И в това е смисълът на казаното, че първата причина на световете, тоест парцуфите на света Адам Кадмон (АК), създадени в началото на всички светове, са били създадени в свойството съд, тоест само в едно свойство Малхут, което се нарича свойство съд. И това е бхина далет, която се съкрати и излезе във вид на празно пространство и сиюм (завършек) за раглей (краката) на АК. И в това е същността на понятието "точка на този свят" (некуда де-олам аЗе), която се намира под сиюма на раглей АК във вид на празно, свободно от всякаква светлина пространство, както беше казано по-горе. И видя Той, че светът [така] не може да съществува, тоест, както беше казано по-горе, в такъв вид няма да има никаква възможност за човека, който трябва да бъде сътворен от тази бхина далет, за да може той да извършва действия на отдаване, благодарение на което светът би могъл да съществува в мярата на желаното изправяне. Затова Той постави преди [свойството съд] свойството милосърдие и го съедини със свойството съд.

Обяснение. Сфира Бина се нарича свойство милосърдие, а сфира Малхут се нарича свойство съд, тъй като върху нея беше направено съкращение. И Създателят издигна свойството съд, тоест силата на ограничението, установено в сфира Малхут, и го издигна (свойството съд) в Бина, в свойството милосърдие, и ги съедини заедно, включвайки ги един в друг така, че благодарение на това взаимовключване също и бхина далет, представляваща свойството съд, започна да съдържа в себе си искри на отдаване, присъщи на кли Бина (както беше казано в т. 5, виж там). И с това беше направена подготовката за гуфа на Адам (желанието на човека), произхождащ от бхина далет, за да включва в себе си също и свойството на отдаване, и да може да извършва добри дела, за да доставя наслаждение на своя Създател, докато не превърне свойството получаване в него, така че то напълно да стане [използвано] за отдаване. И посредством това ще се осъществи в света желаното изправяне, заради което беше създаден светът, както беше казано по-горе.

59) И ето, този "шитуф" (взаимовключване, партньорство, съучастие) на Малхут и Бина се случи в парцуфа САГ де-АК и доведе до "цимцум бет" (второ съкращение, ЦБ) в световете, от него и по-надолу, тъй като в него се образува нов сиюм (завършек) на висшата светлина, който се случи в мястото на Бина. И се получава, че Малхут месаемет, която стоеше в сиюма на раглей САГ де-АК над "точката на този свят", се издигна и завърши разпространението на висшата светлина в мястото на половината на Бина де-гуф САГ де-АК, наричана Тиферет, защото КАХАБ де-гуф се нарича ХАГАТ, и излиза, че Тиферет – това е Бина де-гуф. И също Малхут мездавегет, която се намираше в мястото пе де-рош САГ де-АК, се издигна в мястото никвей ейнаим де-АК – в мястото на половината на Бина де-рош, и там се случи зивуг за МА де-АК, който се нарича свят Некудим − в мястото никвей ейнаим.

60) И това [съкращение] се нарича също "цимцум НЕХИ де-АК", защото САГ де-АК, който завършваше на едно ниво с парцуфа Галгалта де-АК над "точката на този свят", благодарение на включването и издигането на Малхут в мястото на Бина, започна да завършва над табура на вътрешния АК, тоест в мястото на половината Тиферет, която е половината на гуфа на Бина на вътрешния АК, защото там се издигна Малхут месаемет и задържа висшата светлина, за да не се разпространява по-долу от нея. И вследствие на това се образува там празно свободно пространство без светлина. И ние намираме, че ТАНХИ де-САГ се съкратиха и опустошиха от висшата светлина. И затова цимцум бет се нарича цимцум НЕХИ де-АК, защото поради новия сиюм, който беше направен в мястото на табура, се опустошиха НЕХИ де-САГ де-АК от своите светлини.

А също се изясни, че АХАП (озен, хотем, пе) де-рош САГ излязоха от степента рош САГ и започнаха да се считат за негов гуф. Защото Малхут мездавегет се издигна в никвей ейнаим, и излязоха десет сфирот де-рош от екрана, който е в никвей ейнаим и по-нагоре. А от никвей ейнаим и по-надолу това вече се нарича гуф на парцуфа, защото може да получи само свечение от никвей ейнаим и по-надолу, и това е гуф.

И ето, степента на тези десет сфирот, която излезе в никвей ейнаим САГ де-АК - това са десет сфирот, които се наричат свят Некудим. И те слязоха надолу от никвей ейнаим де-САГ и дойдоха на своето място, намиращо се под табура на вътрешния АК, и се разпространиха там: рош и гуф. И знай, че този нов, гореспоменат сиюм, образуван в мястото на Бина де-гуф, се нарича "парса". И има тук вътрешно и външно. И само външните десет сфирот се наричат свят Некудим. А вътрешните десет сфирот се наричат МА и БОН на самия АК.

61) Но трябва да се разбере, че така, както 10-те сфирот от света Некудим и М”А от света А”К излезли от никвей ейнаим в главата на СА”Г (границата между „отдаващите” съсъди и съсъдите за получаване – ГА”Р и ЗА”Т де бина), то те били длъжни да облекат СА”Г от пе на главата и надолу по същия принцип, както излизали предишните парцуфим – всеки по-нисш се облича върху по-висшия, от пе на главата и надолу. Защо тук те се спуснали по-надолу и се облекли под табур де А”К? За да разберем това трябва да знаем, как е протекло взаимното проникване между бина и малхут, довело до тяхното обединение в едно цяло.

62) Работата е там, че когато излязъл парцуф де СА”Г, той целият завършвал над табур на Галгалта по същия принцип като А”Б, защото не могъл да се спусне под табур и надолу, където властва бхина далет на Галгалта, във вид на десет сфирот де сиюм. А парцуфим А”Б и СА”Г нямат нищо общо с бхина далет.

Но когато започнали да излизат некудот де СА”Г, след отслабването на масаха от бет де авиют и гимел де итлабшут до алеф де авиют и бет де итлабшут и изчезнали таамим де СА”Г, тогава излязло нивото некудот ВА”К (шест сфирот), тоест З”А, в когото липсват трите първи сфирот. Там няма ор хохма, а само хасадим.

Това състояние напълно съответства на свойството на десетте сфирот де сиюм под табур, които също се намират в състояние ВА”К. Ние знаем, че съответствието на свойствата в духовното ги обединява в едно. Затова Некудот де СА”Г се спуснали под табур и там се смесили със ЗО”Н (З”А и малхут) от света А”К, в едно цяло.

63) Но трябва да се разбере, че между Некудот де СА”Г и НеХИ”М на Галгалта все пак съществува осезаема разлика. В Некудот де СА”Г има бхина бет де авиют и няма нищо общо с бхина далет, която се намира под табур, макар и двете да са на ниво З”А, но с различна степен на авиют.

Работата е там, че авиют изобщо не се проявява в парцуфа, когато той е запълнен със светлина, която потиска желанието, съсъда. Но след излизането на светлината от парцуфа, в него се проявява необходимия авиют, даващ възможност на Некудот де СА”Г да се спусне надолу, под табур и да се смеси с НеХИ”М на Галгалта. Това е спомогнало за Ц”Б и образуването на новия сиюм в мястото на бина де гуф на парцуфа. Изменило се също и мястото на зивуга, малхут се преместила от пе де рош в никвей ейнаим.

64) Получава се така, че източник на съвместното действие на малхут и бина, който се нарича Ц”Б, се проявил едва под табур на света А”К, при разпространението там на парцуф Некудот де СА”Г. Затова десетте сфирот от света Некудим, появили се по законите на Ц”Б, не могли да се разпространят над табур на света А”К, тъй като нищо не може да се прояви над своя източник, над своя корен. И доколкото Ц”Б властва от табур и надолу, светът Некудим бил принуден да се разпространи точно там.