Урок № 37. Отношенията между другарите в кабалистична група - Practical Kabbalah

Част 1: Отношенията между другарите в кабалистичната група

Подбрани откъси от първоизточници

Цел на групата

1. Рабаш, статия 2 (1984)

Човек обаче трябва постоянно да си напомня за целта на групата, в противен случай тялото е склонно да замъглява целта, тъй като тялото винаги е загрижено за собствената си полза. Трябва да помним, че цялата група е създадена на базата на постигане на любов към ближния, което е трамплин към любовта към Твореца.

И това се (постига) именно с помощта на това, че той си казва, че има нужда от групата, да може да отдаде на своя другар без никакво възнаграждение. В противен случай, ако на него му трябва групата, за да му помага, да му дава подаръци и други подобни, така че благодарение на това желанието за получаване на тялото ще бъде доволно. Но такова общество е изградено на основата на егоистична любов и такава група му носи само развитието на получаващите келим, защото сега той вижда, че има възможности придобивките му да се увеличат от това, че приятелят му помага да получава материални придобивки.

От горе написаното трябва да помним, че тази група е създадена на основата на любовта към ближния, тоест, така че всеки да получи от групата любов към ближния и ненавист към себе си. И това, че той вижда, че някой другар полага усилия да отмени себе си и да обича ближния си - това води до факта, че всеки ще включи намерението на другаря си. Излиза, че ако групата се основава например на десет другари, всеки ще включва десет сили, които се занимават с отмяната на себе си, с ненавист към себе си и любов към ближния.

2. Рабаш, статия 6 „Любовта към другарите - 2” (1984)

… когато се съберат, всеки ще си помисли, че е дошъл сега с цел да отмени самолюбието, т. е. да не мисли как да напълни желанието си за получаване, а сега бих мислил, доколкото е възможно, само за любовта към ближния, (в крайна сметка) само благодарение на това той може да придобие желанието и потребността, от които се нуждае, за да получи ново качество, наречено желание за отдаване. И от любов към своите другари той може да достигне до любов към Твореца, т. е. когато иска да достави удоволствие на Твореца.

Човек да помогне на ближния

3. Рабаш, статия 4, 1984 г. „Човек да помогне на ближния“

Трябва да се разбере, с какво човек може да помогне на другаря си. Този въпрос именно там ли се решава, където има бедни и богати, умни и глупави, силни и слаби и тем подобни? Но ако всички са богати, или всички са умни, или всички са силни и тем подобни, с какво човек може да помогне на другия?

Ние виждаме, обаче, че има едно нещо, което е присъщо на всички - състоянието на духа. Казано е: „Тревогата в сърцето на човека - нека разкаже за нея на другите“. Защото да бъде в приповдигнато състояние на духа, на човек не ще му помогнат нито богатството, нито мъдростта, нищо от подобните на тях.

Човек може да помогне на другия именно когато вижда, че той е изпаднал в униние. Казано е: „Не може човек сам себе си да извади от затвора“, а именно другарят може да му създаде приповдигнато настроение.

Казано другояче, другарят го издига от състоянието, в което се намира до състоянието на дух на живота. И той отново започва да придобива силата на увереността в живота и богатството. И започва да усеща, сякаш целта вече му е близка.

И излиза, че всеки трябва да обръща внимание и да мисли с какво може да помогне на своя другар, да повдигне неговото настроение. Защото в това, което се отнася до разположението на духа, всеки може да намери в другаря място на недостиг, което е способен да напълни.

4. Рабаш, писмо 37

… Подобно на този, който отива да празнува някакво радостно събитие с приятеля си, без да прави изчисления със себе си: дали е в настроение или не, но трябва да участва в празника, да сподели радостта на приятеля си и не може да покажете на приятеля си раздразнение или безпокойство - трябва да покаже усмивка. Същото е и тук, където съюзът на другарите трябва да бъде такъв, че всеки да иска да угоди на другаря си и то именно в материалните неща, тъй като точно това е принципът на „купи си другар“.

5. Рабаш. Статия 30 (1988) „Какво да искаме от срещата на другарите“

Всеки трябва да се опита да внесе дух на живот, пълен с надежда и да вложи енергия в групата, за да може всеки другар да си каже: сега отварям нова страница в работата. Тоест, преди да дойде в групата, той беше разочарован от напредъка си в духовната работа. Докато сега неговите другари му вдъхват дух на живот, изпълнен с надежда и с помощта на групата той придобива увереност и сила да преодолява. В крайна сметка сега той чувства, че е способен да постигне съвършенство. И всичките му мисли, че пред него има огромна планина, която той не може да преодолее, и че тези препятствия са наистина силни, сега му се струват просто незначителни и несъществуващи. И той получава всичко това от силата на групата, благодарение на факта, че всеки се стреми да внесе дух на насърчение и да поддържа атмосфера на обновяване в групата.

6. Рабаш. Статия 10 (1987) „Каква е тежестта на злословието и срещу кого е насочено то“

При злословие човек не си прави сметка за самото действие, т.е. че той разказва клюки, а цялата му сметка е как да принизи ближния в очите на другите хора. Оказва се, че целият му разчет е само омраза, защото има закон, според който не се говори лошо за този, който е обичан. Следователно именно злословието води до омраза към ближния, а след това и до омраза към Твореца. И затова грехът на злословието е толкова тежък, че на практика води до унищожаването на света.

7. Рабаш. Статия 10 (1987) „Каква е тежестта на злословието и срещу кого е насочено то“

Злословието убива трима:

1. Говорещият

2. Този, който обръща внимание

3. И този за когото се злослови

8. Рабаш. Статия 10 (1987) „Каква е тежестта на злословието и срещу кого е насочено то“

Ако злослови срещу ближния си, с това си действие той „се връща назад“, т.е. не само не обича ближния си, но и прави обратното, т.е. извършва действия, които водят до "омраза към ближния", като злослови срещу него. Защото в света е прието да не се говори зло срещу този, когото обичаме, защото това води до разделяне на сърцата и затова човек не желае да говори зло срещу този, когото обича, за да не се наруши съществуващата между тях любов, защото злословието води до омраза.

Част 2: Структура на висшите светове

Цимцум Бет, наречен Цимцум НеХ”И де А”К

56) И така, изяснихме смисъла на Ц”А, който се извършил на бхина далет – кли малхут, която престанала да приема Висша светлина. Също говорихме за това, какво е масах и неговият зивуг де акаа с Висшата светлина, която издига ор хозер, изпълняващ ролята на нов съсъд за получаване вместо бхина далет.

Също така говорихме за отслабването на масах де гуф в резултат на удара между ор макиф и ор пними. Тези процеси водят до образуването на таамим, тагин и отиет де гуф във всеки парцуф, издигане на масах в пе де рош, неговото включване в зивуг де акаа с Висшата светлина, в резултат на което се ражда втори парцуф, по-нисък с една степен в сравнение с предходния, и по-нататъшното създаване по същия принцип на третият парцуф. Тези парцуфим на света А”К се наричат Галгалта, А”Б и СА”Г, при това всеки следващ от тях се облича върху предходния от пе де рош и надолу.

57) И знай, че в тези три парцуфим няма още и намек за създаването на четирите свята АБЕ”А, за тях даже още не е имало място, защото Галгалта на света А”К достига до точката на нашия свят. Все още не се е разкрил коренът на желаното поправяне, заради което е бил извършен Ц”А, с цел да се даде възможност на бхина далет да приема Висшата светлина, и след това от нея (бхина далет) да създаде човека, който с помощта на изпълняване на Тора и Заповедите заради Твореца, ще може да промени получаването на отдаване.

Тогава бхина далет отново може да стане съсъд за получаване на Висшата светлина и да се слее с нея по свойства в едно. Обаче в света А”К още не се е разкрил дори корена на това поправяне. Затова е необходимо, човек да се състои не само от бхина далет, т.е. от желание за получаване, но също така и от свойството, което се отнася към първите девет сфирот, т.е. от желание за отдаване, за да може в него да се появи възможност да „върши добри дела”, т.е. да отдава.

Ако човекът беше възникнал от състоянието, в което се намирали парцуфим де А”К, то той би останал напълно без светлина, защото бхина далет, явяваща се корен на духовното тяло на човека, напълно се намирала под сиюм на света А”К, в абсолютна тъмнина и била напълно противоположна на светлината по своите свойства.

И ако човекът беше създаден от такъв „материал”, то той никога не би могъл да се поправи, поради отсъствието в него на искри от желание за отдаване и би се считал за животно, живеещ само заради себе си. Подобно на грешниците, които са затънали в желание да получат всичко заради себе си, дори вършейки добри дела, и затова се наричат мъртви още приживе.

58) В началото замисълът на Твореца е бил да създаде света снабденсъс свойството „дин”(осъждане). Това означава, че ако някой е създаден от „материал” взет от първите девет сфирот, то той ще има само желание да отдава, а ако някой е създаден от „материал” взет от под табур, то в него ще има само желание за получаване.

Но после Творецът „видял”, че светът не може да съществува и смесил желанието за получаване и отдаване. Какво означава това? Творецът не е ли знаел отрано, че така светът не може да съществува? Всичко, което е било го има и ще бъде, всичко, което е създадено и ще бъде създадено – цялото мироздание е построено на принципа „причина и следствие”. Няма начало и край, а има само причина и следствие.

Затова Той повдигнал в бина свойството съд, т.е. силата на ограничаването, която съществува в малхут, и ги размесвал дотогава, докато бхина далет не включила в себе си искрите от желанието за отдаване, които са в бина. Това позволило на човека, който впоследствие бил създаден от бхина далет, също да придобие искрите на отдаването, за да може след това, занимавайки се с добри дела, да може окончателно да промени своите свойства, т.е. желанието за получаване, в свойства, отнасящи се към желанието за отдаване и с това да даде възможност на света да съществува.

59) Взаимодействието на свойствата на малхут и бина в парцуф СА”Г причинило Цимцум Бет в световете под него, което се характеризира с появяване на нов край на Висшата светлина в мястото, където се намира бина. А малхут която ограничава разпространението на светлината в края на Галгалта, на нивото на нейните нозе, намирайки се малко над точката на този свят, повдигнала се в бина де гуф на парцуф Некудот де СА”Г и ограничила разпространението на светлината в горната половина на бина де гуф, която се нарича тиферет.

В действителност, хесед, гвура и тиферет съответстват на кетер, хохма и бина де гуф, излиза че бина де гуф е тиферет. Малхут, която била в пе де рош, се повдигнала в никвей ейнаим (зениците), тоест на линия отделяща отдаващите съсъди (Г”Е) от получаващите съсъди (АХА”П) в главата на бина, и направила там зивуг, необходим за създаването на парцуф М”А де А”К, наречен свят Некудим (или долния М”А).

60) Цимцум Бет се нарича също и Цимцум НеХИ”М де А”К (ако се раздели парцуф Галгалта на десет сфирот, ще се получи, че рош е КаХа”Б, тох е ХаГа”Т, а соф – НеХИ”М), защото Некудот де СА”Г, които завършвали там, където и парцуф Галгалта, тоест над точката на нашия свят, сега, при издигането на малхут в бина и съвместното им действие, завършват под табур на Галгалта, в тиферет на гуф на Галгалта, където се издигнала малхут, ограничаваща разпространението на светлината.

А под малхут се образувало празно пространство, без абсолютно всякаква светлина в мястото на егоистичните желания НеХИ”М де СА”Г, които се съкратили и останали без светлина. АХА”П де рош де СА”Г се отделил от Г”Е и започнал да играе ролята на гуф. Десетте сфирот де рош се издигат от никвей ейнаим (границата между ГА”Р де бина и ЗА”Т де бина) и по-нагоре, а по-надолу се образувал гуф, който може да получава само едно слабо светене, идващо от главата.

Десетте сфирот, които възникнали в резултат от зивуг де акаа, извършен в никвей ейнаим де СА”Г, се наричат десетте сфирот на света Некудим, които се спуснали надолу от никвей ейнаим и заели своето място под табур на света А”К. Там те се разделили на рош и гуф. Мястото, под което сега ор хохма не може да се разпространява, се нарича „парса”. Светът Некудим се нарича „външна част”. Парцуфим М”А и БО”Н от света А”К, се наричат вътрешни сфирот.

61) Трябва да се разбере, че така, както 10-те сфирот от света Некудим и М”А от света А”К излезли от никвей ейнаим в главата на СА”Г (границата между „отдаващите” съсъди и съсъдите за получаване – ГА”Р и ЗА”Т де бина), то те били длъжни да облекат СА”Г от пе на главата и надолу по същия принцип, както излизали предишните парцуфим – всеки по-нисш се облича върху по-висшия, от пе на главата и надолу. Защо тук те се спуснали по-надолу и се облекли под табур де А”К? За да разберем това трябва да знаем, как е протекло взаимното проникване между бина и малхут, довело до тяхното обединение в едно цяло.

62) Работата е там, че когато излязъл парцуф де СА”Г, той целият завършвал над табур на Галгалта по същия принцип като А”Б, защото не могъл да се спусне под табур и надолу, където властва бхина далет на Галгалта, във вид на десет сфирот де сиюм. А парцуфим А”Б и СА”Г нямат нищо общо с бхина далет.

Но когато започнали да излизат некудот де СА”Г, след отслабването на масаха от бет де авиют и гимел де итлабшут до алеф де авиют и бет де итлабшут и изчезнали таамим де СА”Г, тогава излязло нивото некудот ВА”К (шест сфирот), тоест З”А, в когото липсват трите първи сфирот. Там няма ор хохма, а само хасадим.

Това състояние напълно съответства на свойството на десетте сфирот де сиюм под табур, които също се намират в състояние ВА”К. Ние знаем, че съответствието на свойствата в духовното ги обединява в едно. Затова Некудот де СА”Г се спуснали под табур и там се смесили със ЗО”Н (З”А и малхут) от света А”К, в едно цяло.

63) Но трябва да се разбере, че между Некудот де СА”Г и НеХИ”М на Галгалта все пак съществува осезаема разлика. В Некудот де СА”Г има бхина бет де авиют и няма нищо общо с бхина далет, която се намира под табур, макар и двете да са на ниво З”А, но с различна степен на авиют.

Работата е там, че авиют изобщо не се проявява в парцуфа, когато той е запълнен със светлина, която потиска желанието, съсъда. Но след излизането на светлината от парцуфа, в него се проявява необходимия авиют, даващ възможност на Некудот де СА”Г да се спусне надолу, под табур и да се смеси с НеХИ”М на Галгалта. Това е спомогнало за Ц”Б и образуването на новия сиюм в мястото на бина де гуф на парцуфа. Изменило се също и мястото на зивуга, малхут се преместила от пе де рош в никвей ейнаим.

64) Получава се така, че източник на съвместното действие на малхут и бина, който се нарича Ц”Б, се проявил едва под табур на света А”К, при разпространението там на парцуф Некудот де СА”Г. Затова десетте сфирот от света Некудим, появили се по законите на Ц”Б, не могли да се разпространят над табур на света А”К, тъй като нищо не може да се прояви над своя източник, над своя корен. И доколкото Ц”Б властва от табур и надолу, светът Некудим бил принуден да се разпространи точно там.