Урок # 22: Напредък чрез величието на целта
Урок #22: Напредък чрез величието на целта
Избрани откъси от източниците
1. РАБАШ, Статия 1 (1984), "Цел на групата – 2"
Тъй като човек е създаден с кли, наречено "себелюбие", то когато не вижда полза за себе си от дадено действие, той няма мотивация да направи дори най-малкото движение. И без да анулира любовта към себе си, е невъзможно да постигне двекут [сливане] с Твореца, което означава подобие по форма.
И тъй като това е срещу нашата природа, ни е необходимо общество, което ще формира голяма сила, за да можем заедно да работим над анулирането на желанието за получаване, наречена "зло", защото то пречи на постигането на целта, за която е създаден човекът.
2. РАБАШ, Статия 24, "Главното, от което се нуждаем"
Главното, от което се нуждаем, и за което нямаме гориво за работа, е че липсва важността на целта. Тоест не знаем как да оценим нашата служене, за да знаем на кого отдаваме. Също така ни липсва осъзнаването за величието на Твореца, за да знаем колко сме щастливи, че имаме привилегията да служим на Царя, тъй като нямаме нищо, с което да можем да разберем неговото величие.
В думите на Зоар това се нарича „Шхина [Божествеността] в праха“, което означава, че отдаването на Него е толкова важно за нас, колкото праха. Естествено нямаме гориво да работим, защото без наслаждение няма енергия за работа.
3. РАБАШ, Статия 4 (1984) "Човек да помогне на ближния"
Трябва да се разбере, с какво човек може да помогне на другаря си. Този въпрос именно там ли се решава, където има бедни и богати, умни и глупави, силни и слаби и тем подобни? Но ако всички са богати, или всички са умни, или всички са силни и тем подобни, с какво човек може да помогне на другия?
Ние виждаме, обаче, че има едно нещо, което е присъщо на всички - състоянието на духа. Казано е: "Тревогата в сърцето на човека - нека разкаже за нея на другите". Защото да бъде в приповдигнато състояние на духа, на човек не ще му помогнат нито богатството, нито мъдростта, нищо от подобните на тях.
Човек може да помогне на другия именно когато вижда, че той е изпаднал в униние. Казано е: "Не може човек сам да извади себе си от затвора.", а именно другарят може да предизвика в него приповдигнато състояние на духа.
Казано другояче, другарят го издига от състоянието, в което се намира до състоянието на дух на живот. И той отново започва да придобива силата на увереността в живота и богатството. И започва пътя, сякаш целта му вече е близо.
И излиза, че всеки трябва да обръща внимание и да мисли с какво може да помогне на своя другар, да повдигне неговото настроение. Защото в това, което се отнася до разположението на духа, всеки може да намери в другаря място на недостиг, което е способен да напълни.
4. РАБАШ, Писмо 24
Трябва винаги да стоите на стража, както през деня, така и през нощта, когато усещате състояние на ден или усещате състояние на нощ.
Казваме на Твореца: „Твой е денят и Твоя е също нощта.“ По този начин, нощта, тоест тъмнината на нощта, също идва от Твореца в полза на човека, както е написано: „Денят на деня носи реч, нощта на нощта разкрива знание ..“
Следователно трябва да пробуждш сърцата на другарите, докато пламъкът не се издигне от само себе си […]. Чрез това ще бъдеш възнаградени с пробуждането на любовта на Твореца към нас.
5. РАБАШ, Статия No. 30 (1988), “Какво да търсим в събранието на другарите“
Всеки трябва да се опита да внесе в обществото дух на живот и надежда, и да влива енергия в групата. Така всеки от другарите ще може да си каже: „Сега започвам на чисто в работата.“ С други думи, преди да дойде в групата, той е бил разочарован от напредъка в работата за Твореца, но сега групата го е изпълнила с живот и надежда.
Така, чрез групата, той е придобил увереност и сила , защото сега усеща, че може да постигне съвършенство. И всички негови мисли — че е изправен пред висока планина, която не може да бъде завладяна, и че това са наистина огромни пречки — сега усеща, че не са нищо. И той е получил всичко това от силата на групата, защото всеки се е опитал да създаде дух на увереност и нова атмосфера в групата.
6. РАБАШ, Статия No. 17 (1986), "Дневният ред на събранието-2"
Цялата основа, върху която можем да получим наслада и удоволствие, и от която ни е позволено да се наслаждаваме — и дори е задължително — е да се наслаждаваме от действията на отдаване. Така че има една точка, върху която трябва да работим — ценността на духовното. Това се изразява в това да знам към кого се обръщам, с кого говоря, чиито заповеди изпълнявам и чии закони уча, което означава търсене на съвети как да цени Даващия Тора.
И преди да придобие някакво сияние отгоре сам по себе си, човек трябва да търси подобни хора, които също търсят да издигнат важността на всеки контакт с Твореца по какъвто и да е начин. И когато много хора го правят, всеки може да получи помощ от другаря си.
7. ״Исмех Моше, Параша ВаЙера, страница 47 А
Всеки човек има избор и има такъв, който придобива своя свят и степен в един миг.
8. ״Бе'ер Майим Хаим, Параша Ре'ех, Глава 12
Мъдреците са казали (Авода Зара 17): "Има такъв, който придобива своя свят в един миг", защото целият негов свят, в който е живял до този момент и в който живее оттук нататък, той придобива в този миг. Тъй като, изпълнява наслаждението и желанието на Твореца, който го е създал в света, именно за това, и желанието му става такова и придобива своя свят в този час.
Стенограма /текст на клиповете/:
Клип No. 1: "Защо не може човек да учи сам?" (от Основни принципи на групата) >>
Орен: Тази идея в Кабала за "учене в група" - Чух, че през поколенията, кабалистите учели в групи и го предпочитали пред ученето сами.
Защо е невъзможно да се учи кабала сам? Защо е необходима група?
Рав: Невъзможно е да се учи сам. Може би можем да научим това, което е написано в книгите или да слушаме мъдри хора, но да постигнем действителната мъдрост на кабала, да постигнем възприятието и усещането на висшия свят - това може да се случи само при условие и в степента, в която се свързваме един с друг.
Орен: Ако Ви попитам: мога ли да Ви взема като мой личен учител по кабала, тъй като разбирате кабала, мъдър сте в кабала - „учeте ме, и ще се опитвам искрено да слушам и изпълнявам всичко, което казвате“ - възможно ли е да ме обучаватe? Ще можете ли да ми помогнете?
Рав: Няма да мога.Първо бих ти обяснил, че трябва да имаш група.
Орен: Помогнете ми да разбера този момент: защо, ако вие сте ми като личен учител, не бих успял да науча кабала?
Рав: Не бих могъл да те науча, защото цялото учение зависи от това да имаш другари - да се свържеш с тях емоционално, с взаимно влияние, взаимна връзка.
И по този начин, когато хората се свързват един с друг, започват да усещат вътрешната концепция за „група“, за „свързване“, за „единство“, за „взаимна гаранция“ (Арвут).
Това са концепции, които са много дълбоки в мъдростта на кабала, не можеш да ги обясниш в един разговор. Само постепенно, когато хората се свързват помежду си, започват да усещат колко дълбоки и наистина специални са тези концепции. И ако студентите не достигнат тези състояния и не ги усетят, ако всеки не се посвети на групата, тогава нямат съсъд, средство за разкриване на Висшия свят или Твореца.
Клип No. 2
Рав: Първият принцип в мъдростта на кабала е, че цялото творение е една система.
Тя е разделена на четири части съответствени на буквите на Тетраграматона (Юд-Хей-Вав-Хей): неживо, растителено, животинско и говорящо - както физически, така и духовно - но като цяло, това е една единствена система.
За да разпознаем тази система, за да бъдем наистина на най-високото й ниво, нивото на „говорящото“, трябва да преминем през процеса от разрушаване до поправяне и в рамките на това поправяне трябва да изпитаме всички етапи на разрушаване, и съответно всички етапи на поправяне.
Тогава цялото сътворение и всички поправки ще бъдат завършени в една велика, красива система, която включва всичко вътре в себе си, наречена "Адам" (Човек).
Но за да разпознаем тази система и да достигнем нивото на Адам, т.е. да станем подобни на Твореца (тъй като думата Адам идва от доме, "подобен"), е нужно чрез нашите собствени усилия да усетим всяко състояние по пътя.
Затова на специални души е дадена възможността от Твореца да се свързват в групи по десет, защото десет е цялостен духовен Партзуф (структура) - десет, не девет; десет, не единадесет и вътре в тази малка група от десет, като в мини-свят, те могат да изследват, учат, усещат и подготвят себе си да станат Адам.
Защото в крайна сметка, всичко се фокусира върху работата по свързването.
Това се обсъжда на много нива и на много езици: „Обичай ближния като себе си,“ „Не прави на другите това, което не искаш за себе си,“ и така нататък.
Това е, което мъдростта на Кабала разкрива.
(Откъс от: Вечер на единството – "Целта на обществото", Вечерно занятие, 14 юли 2019 г. – Рав д-р Михаел Лайтман)
Клип No. 3
Рав: Първият въпрос, който човек с точка в сърцето си задава, когато не може да напредне, защото му липсва силата да продължи напред е:
Как може да ценя духовността?
Въпросът "Как да ценя духовността?" го води към друг въпрос: "Как да ценя Даващия Тора?"
Човек няма силата да оцени Даващия (Твореца), и затова му е нужен приятел.
Ако седне и говори с другаря за това как да цени Твореца и те изясняват между тях, че това е техният общ проблем, тогава вече има някаква работа между тях.
В един човек сам, това не се брои; нужни са поне двама. Тогава вече има Итарута Де-Летата (пробуждане отдолу), което означава издигане на МАН (молба за духовно поправяне).
И върху това издигане на МАН идва отговор - пробуждане отгоре.
Пробуждането отгоре се усеща, когато започват да усещат лек контакт с Твореца.
Оттам започва прогресът.
Има последователност от действия, които трябва да преминем.
Както е написано: „В множеството на народа е величието на Царя.“
Колкото по-силна и голяма е групата, толкова по-голяма е подкрепата, както в Итарута Де-Летата (пробуждане отдолу), така и в получаването и поемането на Итарута Де-Лейла (пробуждане отгоре).
Затова трябва да работим върху всички тези аспекти.
С други думи, ако човек има дори малко желание за духовност, то е достатъчно, за да започне да търси, да започне да изяснява какво наистина е духовността.
„Духовност“ означава усещане на Твореца, величие на Твореца.
Без това той не може да напредне.
Но дори това не е достатъчно, защото той не може да напредне сам и може да му отнеме дълго време, за да осъзнае това.
Едва когато стане отчаян, достига до разбирането, че се нуждае от приятели - група.
Тогава се присъединява към група.
И ако се анулира пред тях, ако ги цени, те могат заедно да започнат да развиват молитва, да молят Твореца за Неговото величие.
И тогава започват да получават усещане за величието на Твореца, наречено Итарута Де-Лейла (пробуждане отгоре).
Размерът и силата на групата определят колко това впечатление се абсорбира в тях.
Клип No. 4
Рав: Първо и най-важно, трябва да увеличите важността на целта.
Няма нищо на света и наистина няма, дори ако мислите за това с вашия земен ум, няма нищо по-важно от постигането на духовния свят и свързването с Твореца.
Защото именно чрез това човек издига себе си над цялото творение и няма по-високо, по-голямо, по-почетно, или по-ценно състояние от това.
До степента, в която групата пробужда важността на духовната цел, в тази степен всеки другар може да получи гориво от групата, от десетката, и да напредва.