Част 1: Разпространението на науката кабала като ключ към духовното поправяне

Избрани откъси от първоизточници

1. Баал Сулам. "Последното поколение"

Съществува притча за група хора, които се загубили в пустинята и изпитвали силен глад и жажда. Един от тях намерил напълнена с всевъзможни блага обител и тогава си спомнил за нещастните си събратя. Обаче той до такава степен се бил отдалечил от тях, че не знаел къде се намират. И какво направил? Започнал да крещи с всичка сила и да тръби в рог – надявал се, че може би нещастните му и гладни другари ще чуят гласа му, ще се доближат до него и също ще влязат в тази обител, пълна с всякакви благини.

Същата картина стои и пред нас: загубили сме се в ужасната пустиня заедно с цялото човечество и сега сме намерили голяма съкровищница, пълна с всякакви благини. Става дума за кабалистичните книги в тази съкровищница, които хранят жадните ни души, напълващи ни с животворен нектар и упоение, докато не се наситим напълно. И все пак помним за нашите другари, които са останали в ужасната пустиня без съвет как да си помогнат. Обаче огромно е разстоянието помежду ни и не достигат гласовете ни един до друг. А затова сме приготвили този «рог», за да затръбим гръмко, може би ще ни чуят братята ни, ще се доближат до нас и ще бъдат щастливи като нас.

 2. Баал Сулам. "Пророчеството на Баал Сулам"

"И след като преминаха тези дни, се отнасях със много силно внимание към всички обещания и уверения, предоставени ми от Твореца, но не намирах в тях удовлетворение и език, на който да говоря с населяващите този свят, за да ги доведа до желанието на Твореца, което ми съобщи Той. И не можех да се сдържам, разхождайки се сред хората, неизпълнени с нищо и обвиняващи Него и Неговото творение. А аз, сит и въздаващ хвала, ходя и се радвам, сякаш се надсмивам над тези нещастници. И ме трогнаха тези неща до самото сърце. И тогава се появи съгласие в сърцето ми: да бъде, каквото ще бъде, нека дори сляза от високото си стъпало, длъжен съм да излея гореща молитва към Твореца, за да ми даде постижение и знание в пророчествата, и мъдрост, и език, за да помогна на нещастните жители на света и да ги издигна на висотата на мъдростта и наслаждението, които имам аз". 

3. Баал Сулам. "Предисловие към Учението на десетте сфирот (ТЕС)", п. 1

"Преди всичко, следва да кажа, че намирам за крайно необходимо да взривя желязната стена, която ни отделя от науката кабала, от времената, когато е бил разрушен Храма и до сегашното поколение. Тази стена твърде сериозно ни е обременила и събужда опасението, дали кабала не е била напълно забравена ..."

4. Баал Сулам. Предисловие към книгата «Паним Меирот у-Масбирот», п. 5

"Първо, ние се нуждаем от голямо разпространение на науката на истината <...>.

А в такъв случай, ние сме длъжни да отваряме школи и да пишем книги, за да ускорим разпространението на тази наука сред широките маси от народа". 

5. "Дегел махане Ефраим" (Знамето на стана на Ефраим). Глава Шлах

"Човек, който наистина иска да служи на Твореца, трябва да се включи във всички творения, и трябва да се обедини с всички души и да включи себе си в тях, а те в него. Тоест да остави за себе си само това, което е необходимо за връзката с Шхина, защото за това е необходимо сближаването на много хора, защото колкото по-голям е броят на хората, работещи повече за Твореца, толкова повече се разкрива пред тях светлината на Шхина. И за това е необходимо да се обедини с всички хора, с всички творения, и всички да ги издигне към техния корен за поправянето на Шхина". 

6. Баал Сулам. Писмо 4

"Нямаш недостиг на нищо, а [остава само] да излезеш в «полето, благословено от Твореца», да събереш всички тези паднали части, които се отделили от твоята душа и да ги съединиш в едно тяло".

7. Баал Сулам. Предисловие към книгата "Паним Меирот у-масбирот", п. 22

"Човек живее не заради себе си, а заради цялата верига като цяло, така че всяко звено в веригата не получава светлината на живота за себе си, а само предава светлината на живота във цялата верига като цяло".

Част 2. Строеж на духовните светове

Параграфи 56-64 от "Въведение в науката кабала" [Птиха] >>

Цимцум бет, наричан цимцум НеХ"И де А"К

56) И така, изяснихме смисъла на Ц”А, който се извършил на бхина далет – кли малхут, която престанала да приема Висша светлина. Също говорихме за това, какво е масах и неговият зивуг де акаа с Висшата светлина, която издига ор хозер, изпълняващ ролята на нов съсъд за получаване вместо бхина далет.

Също така говорихме за отслабването на масах де гуф в резултат на удара между ор макиф и ор пними. Тези процеси водят до образуването на таамим, тагин и отиет де гуф във всеки парцуф, издигане на масах в пе де рош, неговото включване в зивуг де акаа с Висшата светлина, в резултат на което се ражда втори парцуф, по-нисък с една степен в сравнение с предходния, и по-нататъшното създаване по същия принцип на третият парцуф. Тези парцуфим на света А”К се наричат Галгалта, А”Б и СА”Г, при това всеки следващ от тях се облича върху предходния от пе де рош и надолу.

57) И знай, че в тези три парцуфим няма още и намек за създаването на четирите свята АБЕ”А, за тях даже още не е имало място, защото Галгалта на света А”К достига до точката на нашия свят. Все още не се е разкрил коренът на желаното поправяне, заради което е бил извършен Ц”А, с цел да се даде възможност на бхина далет да приема Висшата светлина, и след това от нея (бхина далет) да създаде човека, който с помощта на изпълняване на Тора и Заповедите заради Твореца, ще може да промени получаването на отдаване.

Тогава бхина далет отново може да стане съсъд за получаване на Висшата светлина и да се слее с нея по свойства в едно. Обаче в света А”К още не се е разкрил дори корена на това поправяне. Затова е необходимо, човек да се състои не само от бхина далет, т.е. от желание за получаване, но също така и от свойството, което се отнася към първите девет сфирот, т.е. от желание за отдаване, за да може в него да се появи възможност да „върши добри дела”, т.е. да отдава.

Ако човекът беше възникнал от състоянието, в което се намирали парцуфим де А”К, то той би останал напълно без светлина, защото бхина далет, явяваща се корен на духовното тяло на човека, напълно се намирала под сиюм на света А”К, в абсолютна тъмнина и била напълно противоположна на светлината по своите свойства.

И ако човекът беше създаден от такъв „материал”, то той никога не би могъл да се поправи, поради отсъствието в него на искри от желание за отдаване и би се считал за животно, живеещ само заради себе си. Подобно на грешниците, които са затънали в желание да получат всичко заради себе си, дори вършейки добри дела, и затова се наричат мъртви още приживе.

58) В началото замисълът на Твореца е бил да създаде света снабденсъс свойството „дин”(осъждане). Това означава, че ако някой е създаден от „материал” взет от първите девет сфирот, то той ще има само желание да отдава, а ако някой е създаден от „материал” взет от под табур, то в него ще има само желание за получаване.

Но после Творецът „видял”, че светът не може да съществува и смесил желанието за получаване и отдаване. Какво означава това? Творецът не е ли знаел отрано, че така светът не може да съществува? Всичко, което е било го има и ще бъде, всичко, което е създадено и ще бъде създадено – цялото мироздание е построено на принципа „причина и следствие”. Няма начало и край, а има само причина и следствие.

Затова Той повдигнал в бина свойството съд, т.е. силата на ограничаването, която съществува в малхут, и ги размесвал дотогава, докато бхина далет не включила в себе си искрите от желанието за отдаване, които са в бина. Това позволило на човека, който впоследствие бил създаден от бхина далет, също да придобие искрите на отдаването, за да може след това, занимавайки се с добри дела, да може окончателно да промени своите свойства, т.е. желанието за получаване, в свойства, отнасящи се към желанието за отдаване и с това да даде възможност на света да съществува.

59) Взаимодействието на свойствата на малхут и бина в парцуф СА”Г причинило Цимцум Бет в световете под него, което се характеризира с появяване на нов край на Висшата светлина в мястото, където се намира бина. А малхут която ограничава разпространението на светлината в края на Галгалта, на нивото на нейните нозе, намирайки се малко над точката на този свят, повдигнала се в бина де гуф на парцуф Некудот де СА”Г и ограничила разпространението на светлината в горната половина на бина де гуф, която се нарича тиферет.

В действителност, хесед, гвура и тиферет съответстват на кетер, хохма и бина де гуф, излиза че бина де гуф е тиферет. Малхут, която била в пе де рош, се повдигнала в никвей ейнаим (зениците), тоест на линия отделяща отдаващите съсъди (Г”Е) от получаващите съсъди (АХА”П) в главата на бина, и направила там зивуг, необходим за създаването на парцуф М”А де А”К, наречен свят Некудим (или долния М”А).

60) Цимцум Бет се нарича също и Цимцум НеХИ”М де А”К (ако се раздели парцуф Галгалта на десет сфирот, ще се получи, че рош е КаХа”Б, тох е ХаГа”Т, а соф – НеХИ”М), защото Некудот де СА”Г, които завършвали там, където и парцуф Галгалта, тоест над точката на нашия свят, сега, при издигането на малхут в бина и съвместното им действие, завършват под табур на Галгалта, в тиферет на гуф на Галгалта, където се издигнала малхут, ограничаваща разпространението на светлината.

А под малхут се образувало празно пространство, без абсолютно всякаква светлина в мястото на егоистичните желания НеХИ”М де СА”Г, които се съкратили и останали без светлина. АХА”П де рош де СА”Г се отделил от Г”Е и започнал да играе ролята на гуф. Десетте сфирот де рош се издигат от никвей ейнаим (границата между ГА”Р де бина и ЗА”Т де бина) и по-нагоре, а по-надолу се образувал гуф, който може да получава само едно слабо светене, идващо от главата.

Десетте сфирот, които възникнали в резултат от зивуг де акаа, извършен в никвей ейнаим де СА”Г, се наричат десетте сфирот на света Некудим, които се спуснали надолу от никвей ейнаим и заели своето място под табур на света А”К. Там те се разделили на рош и гуф. Мястото, под което сега ор хохма не може да се разпространява, се нарича „парса”. Светът Некудим се нарича „външна част”. Парцуфим М”А и БО”Н от света А”К, се наричат вътрешни сфирот.

61) Трябва да се разбере, че така, както 10-те сфирот от света Некудим и М”А от света А”К излезли от никвей ейнаим в главата на СА”Г (границата между „отдаващите” съсъди и съсъдите за получаване – ГА”Р и ЗА”Т де бина), то те били длъжни да облекат СА”Г от пе на главата и надолу по същия принцип, както излизали предишните парцуфим – всеки по-нисш се облича върху по-висшия, от пе на главата и надолу. Защо тук те се спуснали по-надолу и се облекли под табур де А”К? За да разберем това трябва да знаем, как е протекло взаимното проникване между бина и малхут, довело до тяхното обединение в едно цяло.

62) Работата е там, че когато излязъл парцуф де СА”Г, той целият завършвал над табур на Галгалта по същия принцип като А”Б, защото не могъл да се спусне под табур и надолу, където властва бхина далет на Галгалта, във вид на десет сфирот де сиюм. А парцуфим А”Б и СА”Г нямат нищо общо с бхина далет.

Но когато започнали да излизат некудот де СА”Г, след отслабването на масаха от бет де авиют и гимел де итлабшут до алеф де авиют и бет де итлабшут и изчезнали таамим де СА”Г, тогава излязло нивото некудот ВА”К (шест сфирот), тоест З”А, в когото липсват трите първи сфирот. Там няма ор хохма, а само хасадим.

Това състояние напълно съответства на свойството на десетте сфирот де сиюм под табур, които също се намират в състояние ВА”К. Ние знаем, че съответствието на свойствата в духовното ги обединява в едно. Затова Некудот де СА”Г се спуснали под табур и там се смесили със ЗО”Н (З”А и малхут) от света А”К, в едно цяло.

63) Но трябва да се разбере, че между Некудот де СА”Г и НеХИ”М на Галгалта все пак съществува осезаема разлика. В Некудот де СА”Г има бхина бет де авиют и няма нищо общо с бхина далет, която се намира под табур, макар и двете да са на ниво З”А, но с различна степен на авиют.

Работата е там, че авиют изобщо не се проявява в парцуфа, когато той е запълнен със светлина, която потиска желанието, съсъда. Но след излизането на светлината от парцуфа, в него се проявява необходимия авиют, даващ възможност на Некудот де СА”Г да се спусне надолу, под табур и да се смеси с НеХИ”М на Галгалта. Това е спомогнало за Ц”Б и образуването на новия сиюм в мястото на бина де гуф на парцуфа. Изменило се също и мястото на зивуга, малхут се преместила от пе де рош в никвей ейнаим.

64) Получава се така, че източник на съвместното действие на малхут и бина, който се нарича Ц”Б, се проявил едва под табур на света А”К, при разпространението там на парцуф Некудот де СА”Г. Затова десетте сфирот от света Некудим, появили се по законите на Ц”Б, не могли да се разпространят над табур на света А”К, тъй като нищо не може да се прояви над своя източник, над своя корен. И доколкото Ц”Б властва от табур и надолу, светът Некудим бил принуден да се разпространи точно там.