Урок 16 - Книгата Зоар
На този урок ще се запознаем с най-важния, основополагащ кабалистичен първоизточник - Книгата Зоар. Ще прочетем избрани откъси от предговора на Книгата Зоар и ще отбележим основните моменти за правилното изучаване на тази особенна книга. 1. История на създаването на Книгата Зоар; 2. Езикът на Книгата Зоар; 3. Четири правила за изучаване на Книгата Зоар; 4. Коментари към Книгата Зоар, За това, както и за много други неща ще научите на този урок.
Урок 16 - Книгата Зоар
СЛАЙД #2
4) „В началото“. Раби Шимон заговори пръв: „На земята се появиха кълнове, дойде време за подрязване на клоните и гласът на гургулицата се чува в нашата земя.“ „Кълновете“ са действието на началото на сътворението. „Появиха се на земята - кога?“ - на третия ден, както е написано: "И от земята израснаха филизи" и тогава те се появиха на земята. „Настъпи времето за подрязване (замир) на клоните“, това е четвъртият ден, в който се случи „свалянето (змир) на тираните“ и затова е написано за това: „Да бъдат светилата (меорот מארת) ” без буквата „вав - ו”, което означава „проклятие”. А „гласът на гургулицата” е петият ден, за който е написано: „Нека водите да текат”, за да раждат поколения. „Чуто” е шестият ден, за който е писано: „Да направим човека” – който трябва да предхожда слушането с действие. „В нашата земя“ е съботният ден, който е подобен на земята на живота, т.е. бъдещ свят.
РАШБИ, Предговор към книгата Зоар, „Кълнове“, п. 4. Зоар за всички. Том 1.
СЛАЙД #3
Езикът Агада е лесен за разбиране, тъй като се основава на алегорични образи, които са много подходящи за [описване] на желаната концепция и ако се разбира повърхностно, той е дори по-лесен за разбиране от езика Танах. Въпреки това е много труден език за пълно разбиране, тъй като той изобщо не следва реда на клоните и корените, а се основава само на алегория, характеризираща се със забележителна острота на езика. Въпреки това, той е много богат на решения [на проблема с] необичайните и трудни понятия относно същността на степента в нейното състояние по отношение на себе си, които не могат да бъдат обяснени на езика на Танах или Алаха.
(Баал Сулам „Учението кабала и неговата същност“)
СЛАЙД #4
Тайните на Тора са облечени в притчи (алегории) и гатанки поради разпространението на Тора и нейното спускане (падение) от висотата на добродетелта в този материален свят.
Р. Моше Кордоверо (Рамак), „Познай Твореца, твоя Отец“, 14
СЛАЙД #5
Раби Шимон казал: "Горко на човека, който казва, че Тора е дадена просто за да разказва истории за събития от живота. Но всички събития в Тора са висши слова и висши тайни."
Зоар, глава Беаалотха, п. 58
СЛАЙД #6
155. И човек трябва да попита: защо кабалистите са задължили всеки да изучава науката кабала? Защото в това се крие велико и достойно за разкриване нещо, тъй като има безценно и чудотворно свойство за занимаващите се с науката кабала, и въпреки че не разбират това, което учат, но благодарение на силното си желание и стремеж да разберат изучавания материал , те събуждат светлините, обкръжаващи душите им.
СЛАЙД #7
А докато човек не бъде възнаграден със своето съвършенство, тези светлини, които предстои да достигнат него, се определят като обкръжаващи светлини. И значението им е, че те стоят готови за него, но чакат човек да изчисти съсъда си от получаване и тогава тези светлини ще се облекат в подготвените съсъди.
СЛАЙД #8
И затова в момента, когато на човек не му достигат съсъди и той се занимава с тази наука, споменавайки имената на светилините и съсъдите, свързани с душата му, те му светят в определена степен. Те обаче светят за него, без да се обличат във вътрешността на душата му, тъй като няма достатъчно съсъди, подходящи за приемането им. И все пак светенето, което получава всеки път по време на занятията, привлича висшето очарование към него и го изпълва с духовност и чистота, които много повече приближават човек до постигането на съвършенство.
СЛАЙД #9
156. Има обаче строго условие за заниманието с тази наука: да не се овеществяват понятията с въображаеми и материални неща...
Баал Сулам, Предисловие към ТЕС, п. 155-156
СЛАЙД #10
Роза
1) Пръв заговори раби Хизкия: „Писано е: „Като роза сред бодли“1. Какво е "роза"? Това е Кнесет Исраел” – Малхут. „Но има роза и има роза. Както в розата сред бодлите има червено и бяло, така и в Кнесет Исраел има съд (дин) и милосърдие (рахамим).
СЛАЙД #11
Точно, както розата има тринадесет венчелистчета, така и Кнесет Исраел има тринадесет свойства на милосърдието, които го заобикалят от всички страни. И така също Всесилния (Елоким) в откъса: "В началото Всесилния (Елоким) сътворил" - от момента, в който Той е споменат, извел тринадесет думи, за да обгради Кнесет Исраел и да го защитава. А това са думите: „Небето и земята. Земята била пуста и хаотична, и тъмнина над бездната и духът (ет а-шамаим ве-ет а-арец ве-а-арец аита тоу ва-воу ве-хошех ал пней теом ве-руах)»2. Преди думите: „(на) Всесилния витаеше над водата“.
СЛАЙД #12
Обяснение на казаното. Има десет сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод и Малхут. Но само пет от тях са основни: Кетер-Хохма-Бина-Тиферет-Малхут, защото сфира Тиферет включва шест сфирот - Хесед-Гвура-Тиферет (ХаГа”Т) Нецах-Ход-Йесод (НеХ”И). И те станали пет парцуфа: Арих Анпин, АВ”И, З”А и Нуква (ЗО”Н). Кетер се нарича Арих Анпин. Хохма и Бина се наричат АВ”И. Тиферет и Малхут – „З”А и Нуква (ЗО”Н)3.
СЛАЙД #13
„Седемте дни на творението” са два парцуфа, З”А и Нуква на света Ацилут. И те включват седемте сфирот – ХаГа”Т НеХ”И и Малхут. И в описанието на действието в начало на сътворението става ясно как АВ”И, т.е. Хохма и Бина ги създават от началото на тяхното образуване, докато стигнат до завършването на голямото състояние (гадлут), което се извършва в продължение на шест хиляди години.
РАШБИ, Предисловие към книгата Зоар, “Роза”, Зоар за всички, Том 1
СЛАЙД #14
Водач на магарета
74) „Раби Елазар тръгнал да се види с раби Йоси, син на раби Шимон бен Лакуния, своя тъст. И заедно с него - раби Аба. И един човек ги следвал, водейки магаретата им” – т.е. насочвал техните магарета. „Раби Аба казал: „Нека отворим вратите на Тора, именно сега настъпи време да поправим нашия път.“
„Водещ“ означава „ръчкащ“. И така наричат "водещият магаретата", защото той обикновено убожда магаретата с върха на пръчка, за да побързат, когато вървят.
СЛАЙД #15
75) Започнал да говори раби Елазар: „Съботите Мои спазвайте.” Открива се на постигащия: Твореца създал света за шест дни и всеки ден разкривал Своето деяние и давал Своята сила в този ден. Кога Той разкрил Своето деяние и Своята сила? На четвъртия ден. Защото първите три дни били напълно скрити и не се разкривали. А когато настъпил четвъртият ден, Той проявил действие и сила на всички заедно.
СЛАЙД #16
Пояснение. „На този ден“ означава „в съботния ден“. „Шест дни“ това се ХаГа”Т НеХ”И. И те разкриват съвършенството на извършената в тях работа и своята сила в съботния ден, т.е. в Малхут.
И той казва: „Кога Той разкрил Своето деяние и дал Своята сила? На четвъртия ден" - но по-рано той казал, че "всеки ден Той разкривал Своето действие" в съботния ден. Защо говори тук, че е било едва на четвъртия ден?
СЛАЙД #17
Въпросът е, че Малхут се нарича четвърта и седма: тя е четвърта по отношение на праотците, т.е. сфирот ХаГа”Т и седма относно синовете, сфирот НеХ”И. Но по-рано раби Шимон казал2, че „кълновете“ – т.е. ХаГа”Т, "се появили на земята" - на третия ден и "настъпило времето за подрязване на клоните" - това е четвъртият ден. И тогава Малхут се съкратила и се издигнала за второ зараждане (ибур). Това показва, че Малхут е създадена от ХаГа”Т на третия ден и е била поправена на четвъртия ден, с помощта на Нецах З“A, наречен четвърти ден. И затова в това състояние тя се нарича четвърта по отношение на праотците.
СЛАЙД #18
И както е написано "Гласът на гургулицата се чул на земята наша". "На земята наша" – този дене е съботния, който е подобен земята на живота. И от тук е видно, Малхут, наречена „земя“, е свойството „съботния ден“ и тя е „седма“ по отношение на синовете. И тези понятия, "четвърти" и "седми", се изясняват тук.
СЛАЙД #19
Ето защо (Раби Елазар) казва: „Тъй като първите три дни били напълно скрити и не се разкривали”, тъй като през цялото време, през което на Малхут липсва степен, тя се смята за скрита и непозната, а когато достигне Малхут, тя придобива неговото съвършенство. А това означава шестте дни на творението и съботата. Защото на пръв поглед шестте дни на творението би трябвало да са по-важни от съботния ден – тъй като ХаГа”Т НеХ”И, т.е. шест дни на творението, са по-важни от Малхут, съботния ден.
СЛАЙД #20
Но въпросът е, че всяка седмица е стъпало само по себе си и през делничните дни й липсва Малхут. Ето защо тази степен е скрита и в нея няма святост, защото при липсата на Малхут недостига и ГА”Р на светлините. И само с разкриването на Малхут на тази степен, т.е. с настъпването на съботния ден се разкрива светостта на цялата степен, т.е. също и шестте дни на творението, а светостта пребивава през цялата седмица.
СЛАЙД #21
И същото нещо е в шестте дни от началото на творението. Когато били създадени първите три дни, т.е. ХаГа”Т, преди да се разкрие тази Малхут, те били скрити и светостта не се проявявала в тях. Но след създаването на Малхут, на четвъртия ден, се разкрила светостта на всичките четири дни.
И затова той казва: “А когато настъпи четвъртият ден, Той проявил действието и силата на всички заедно” - т.е. светостта на извършената работа и силата на всичките четири дни била разкрита, защото Малхут довършва това стъпало.
РАШБИ, Предисловие към книгата Зоар, „Водач на магарета”, п.74-75. Зоар е за всички. Том 1.