Слайд #2

Ицхак Лурия (АРИ)

Дървото на Живота

Знай, до началото на творението била само висшата,
запълваща всичко със себе си светлина.

И нямало свободно незапълнено пространство -

Само безкрайна, равномерна светлина заливала всичко със себе си.

И когато Тя решила да сътвори световете и населяващите ги създания,

Разкривайки с това Своето съвършенство,

Което се явило причина за създаването на световете,

Съкратила Тя себе си в своята централна точка -

И свила се светлината и се оттеглила,

Оставяйки свободно, с нищо незапълнено пространство.

Слайд #3

Тъй като такова било съкращаването на светлината.

И ето след това свиване в центъра
на запълненото със светлина пространство

Се образувала кръгла пустота, едва тогава

Се появило място, където да могат създанията
и творенията да съществуват.

И ето протегнал се от безкрайната светлина пряк лъч,

Отгоре надолу се спуснал вътре в това пусто пространство.

Протегнала се, спускайки се по лъча, светлината безкрайна надолу,

И в това пространството пусто сътворила абсолютно всички светове

Слайд #4

Преди тези светове била Безкрайната,

Толкова прекрасна в своето съвършенство,

Че в създадения няма сили да постигне Нейното съвършенство -

Наистина не може създаденият разум да Я постигне.

Нали за Нея няма място, граници и време.

И с лъч спуснала се светлината

Към световете, в черното пространство пусто, в което се намира всичко.

И всеки кръг от всеки свят и близките до светлината - са важни,

Докато не намерим нашия свят на материята в точката централна,

Вътре във всички окръжности в центъра на зеещата пустота.

Слайд #5

И тъй отдалечен от Безкрайното - най-далеч от всички светове,

И затова материално тъй окончателно низш -

Та нали вътре във всички окръжности намира се той

В самия център на зеещата пустота...

Ари, Дървото на живота, Първа част, Първа врата

Слайд #6

Намерението по време на обучението

И следва да попитаме: защо кабалистите са задължили всеки да изучава науката кабала? Обаче в това се крие велико и достойно за разгласяване нещо, тъй като съществува безценно чудодейно свойство за занимаващите се с науката кабала. И макар да не разбират онова, което учат, благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, пробуждат върху себе си светлината, заобикаляща душите.

Слайд #7

И цялото светене, което получава всеки път по време на занятия, привлича към него Висшето очарование и го преизпълва с духовност и чистота, които изключително много приближават човека към постигането на съвършенството.

– Баал аСулам “Въведение в изучаването на десетте сфирот”, стр. 155

Слайд #8

Въведение в науката Кабала

5) Както беше казано по-горе, творението се развива съгласно четирите стадия, бхинот, които са закодирани в името АВА”Я и се наричат хохма, бина, тиферет и малхут. Бхина алеф (1), която се нарича „хохма”, съдържа в себе си и светлината и съсъда, състоящ се от желание за получаване. Този съсъд съдържа в себе си цялата светлина, която се нарича ор хохма (светлината на мъдростта) или ор хая (светлината на живота). Защото цялата светлина на живота се намира вътре в творението.

При това, бхина алеф все още се смята за светлина, а съсъдът заключен в нея, още почти не се проявява, той се намира в нея потенциално. Той все още е много тясно преплетен и свързан със светлината, самоанулирайки се по отношение на нея като свещ пред факел.

Слайд #9

След нея (бхина алеф), идва бхина бет (2), която възниква в резултат на това, че хохма в края на своето развитие поискала да придобие сходство със свойствата на светлината, намираща се вътре в нея. Пробудило се желанието да отдава на Твореца.

Тъй като природата на светлината е чистото желание за отдаване, в отговор на възникването на това желание, което се пробудило в бхина бет, от Твореца дошла нова, качествено различна светлина, която се нарича ор хасадим (светлина на милосърдието).

Слайд #10

Затова бхина алеф почти се е избавила от ор хохма, която и е давал Творецът. Ор хохма може да се намира само вътре в подходящия съсъд, т.е. в желанието за получаване. И така, и светлината и съсъдът в бхина бет напълно се отличават от тези, които са били в бхина алеф. Защото съсъдът в бхина бет се явява желание за отдаване, а светлината е ор хасадим. Ор хасадим е удоволствието от сходството с Твореца.

Желанието за отдаване води до сходство със свойствата на Твореца, а сходството на свойствата в духовните светове води към сливане.

Слайд #11

След това идва бхина гимел. След като светлината вътре в творението се смалила до нивото на ор хасадим, при практическо пълно отсъствие на ор хохма, а както е известно, именно ор хохма се явява основата на жизнената сила в творението, бхина бет е почувствала нейния недостатък. В края на своето развитие тя притеглила определена порция светлина ор хохма, за да може да започне да свети вътре в ор хасадим.

Слайд #12

Затова бхина бет отново пробудила вътре в себе си определена порция желание за получаване, която сформирала новия съсъд, наричащ се „бхина гимел” или „тиферет”. А светлината, която се намира в съсъда се нарича „ор хасадим със светене ор хохма”, защото главната част в тази светлина се явя-ва ор хасадим, а малката част – ор хохма.

След това идва бхина далет. Защото съсъдът на бхина гимел в края на своето развитие, също поискал да притегли към себе си ор хохма, но вече в цялата пълнота, в същия този размер, който е бил при бхина алеф.

Получава се, че отново пробудилото се желание води до това, че в бхина далет се появява: страстното желание за получаване, което е било и при бхина алеф; към което се добавя, че творението, след като вече веднъж е изгонило светлината от себе си, сега знае колко е лошо отсъствието на светлината хохма и затова желае тази светлината много повече, отколкото в стадия бхина алеф.

И така, разпространението на светлината, а след това нейното изгонване създава съсъда. Получава се, че ако сега съсъдът отново приеме светлина, той ще бъде първичен по отношение на нея, ще предшества светлината. Затова бхина далет се явява окончателния стадий на създаването на съсъда, който се нарича „малхут” (царство).

Баал Сулам. “Въведение в науката кабала”, п. 5

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Слайд #13

Слайд #14

Слайд #15

Слайд #16

Слайд #17

Слайд #18

Слайд #19

Слайд #20

Въведение в науката Кабала (стр. 15)

“15)… За да се обясни това, ще разгледаме пример от нашия свят. Човекът по своята природа уважава желанието за отдаване и обратно, на него му е неприятно да получава от някой друг, без да отдава нещо в замяна. Да допуснем, че човек попада в дома на свой приятел и той му предлага да обядва. Естествено, че гостът, сякаш не е гладен, се отказва от храната, защото му е неприятно да усеща себе си получаващ, който нищо не отдава в замяна.

Слайд #21

Въведение в науката Кабала (стр. 15)

Домакинът обаче, започва да го уговаря, да го убеждава, че ако си изяде храната, това ще му достави огромно удоволствие. Когато гостът започва да чувства, че действително е така, той се съгласява да изяде предложената му храна, защото вече не се чувства получаващ. Нещо повече, сега гостът чувства, че дава на домакина, доставяйки му удоволствие с това, че се съгласява да се храни. Получава се, че ако пренебрегнем факта, че гостът е бил гладен (а именно гладът е истинския съсъд за получаване на храна), той от срам не могъл дори да опита ястието, докато домакинът не го уговорил.

Слайд #22

Въведение в мъдростта на Кабала (стр. 15)

Така, ще видите, че макар гладът и апетитът да са съдове за получаване, предназначени за ядене, и този човек имаше достатъчен глад и апетит да приеме храната на своя приятел, той все още не можа да опита нищо поради срама. Въпреки това, докато приятелят му го молеше и го отхвърляше, започнаха да се формират нови съдове за ядене в него, тъй като силата на молбите на приятеля му и силата на собственото му отхвърляне, когато се натрупали, в крайна сметка добавят достатъчно количество, което променяше мярката на приемането в мярката на даване.

Слайд #23

Въведение в мъдростта на Кабала (стр. 15)

И така, виждаме, как се появява нов съсъд за получаване на храна. Силата на убеждение от страна на домакина и силата на съпротивление от страна на госта нараства, и в края на краищата превръща получаването в отдаване. Именно силата на отблъскване, а не чувството на глад, което се явява истинския съсъд за получаване, става основа за получаване на угощение.

Баал Сулам. “Въведение в науката кабала”, п. 15

Слайд #24