Величие на Учителя в мъдростта на кабала  

Урок № 14

Ако колона от хиляда слепци върви по пътя и начело на нея има поне един зрящ, всички те са сигурни, че ще вървят по правилния път и няма да попаднат в капани и клопки, следвайки зрящия, който е пред тях.

Ако обаче нямат този човек, няма никакво съмнение, че ще се препънат във всичко, което им се изпречи на пътя, и всички ще паднат в погребната яма.

Баал Сулам. „Предговор към книгата Зоар“, п. 57

Обаче онези, които все още не са прозрели виждането на висшия и които не са наясно с връзката на клоните на този свят с техните корени във висшите светове, тук се намират в положението на слепци, които опипват стена, защото няма да разберат нито една дума в истинския ѝ смисъл - защото всяка дума е име на клон, който се отнася към своя корен. Освен ако не получат обяснение от някой виден мъдрец, който открива в себе си възможността да обясни понятието на разговорен език, което е абсолютно необходимо, както при превода от език на език - от езика на клоните на разговорния език, защото тогава той ще може да обясни духовното понятие такова, каквото е.

Баал Сулам „Учение за десетте сфирот“, част 1, глава 2. „Вътрешно съзерцание“

...Човек има избор да отиде там, където са праведните и да приеме тяхната власт. Тогава той ще получи силите, които му липсват по рождение. И той ще ги получи от праведниците. И това е ползата, че Той ги е „разпръснал по всички поколения“, така че във всяко поколение да има към кого да се обърне и да се прилепи, и да получи от тях силите, които са необходими, за да се издигне до нивото на праведника. И благодарение на това след това самите те стават праведници.

Баал Сулам, Шамати 99

...Когато човек слуша думите на Тора от своя учител, той веднага се съгласява с мнението на учителя и поема върху себе си изпълнението на думите на учителя си с [цялото] сърце и душа. След това обаче, когато излезе в атмосферата на [околния] свят, той вижда, жадува и се прилепва към желанията на мнозинството, което се скита по света. [...] Те преобладават над него и той се смесва с техните желания.

[...] И той няма избор, и е длъжен да мисли, и да иска, и да желае, и да се стреми към всичко, което иска мнозинството. И тогава той избира техните чужди мисли и омерзителни желания и страсти [...].

И тогава има за него само един съвет - нека се прилепи към своя учител и книгите [...]. И само държейки се за тях, той може да промени знанията си и желанието си към по-добро. Но нито споровете, нито хитрите разсъждения ще му помогнат тогава да промени мнението си, а [това може да стане] само благодарение на сливането…

Баал Сулам. Шамати. 25. „Това, което идва от сърцето.“

Човек трябва да се уповава на мнението на своя учител и да вярва на това, което му казва учителят. С други думи, той трябва да прави това, което учителят му казва да прави.

И макар да вижда много логически съображения и да вижда много теории, които не са съгласни с мнението на учителя му, той въпреки това трябва да разчита на мнението на учителя си.

Баал Сулам. Шамати. 40. „Каква трябва да бъде мярката за вяра в учителя?“

Праведният човек, от цялата си праведност, предава добрите си желания и мисли на другите, за да могат и те да имат желание да се слеят с Твореца с цялото си сърце. А това, че той предава желанието си на другите, вече означава действие, защото желанието му у другите води до действие. И това е обяснението на фразата - „протяга ръце и дава желание на всички живи същества“, защото праведният човек привлича доброто от световете към всички хора и затова действа по този начин - предава желанието си на другите. И излиза, че всички стават праведници благодарение на него и така могат да привлекат към себе си големи светлини - праведникът отваря ръцете на Твореца, за да даде на света. И по какъв начин той ги отваря? И обяснява израза - „и предава на всички живи същества желание“ с това, че той предава на всички желанието за любов към Твореца.

Ноам Елимелех. Сборник на Розата

Казано е: „Синедрионът бил под формата на полукръг, за да се виждат един друг." Защото главното в любовта е да се виждат един друг и да не страдат изобщо, че не се виждат помежду си. Защото, когато се виждат един друг, те получават един от друг. А това означава, както са казали нашите мъдреци, „или общност (група), или смърт“.

Р. Нахман от Бреслав. „Сборник със закони“