1. Рабаш. Статия 17 (1986 г.) „Ред на събранието“

Както е казано, „в множеството на народа е величието на Царя“. Оказва се, че колкото по-голямо е това множество, толкова по-голяма е силата на неговото въздействие, т.е. те създават по-мощна атмосфера на величието и важността на Твореца. И тогава тялото на всеки [човек] усеща, че всички действия, които иска да извърши в името на светостта, което означава отдаване на Твореца, ще се считат за голямо богатство за него, защото има честта да влезе сред хората, които са били удостоени с честта да служат на Царя. И тогава всяко малко действие, което извършва, е изпълнено с радост и възторг от факта, че сега има с какво да служи на Царя.

2. Шамати 225. Да повдигнеш себе си

Не е възможно е човек да се издигне сам и да се откъсне от своя кръг. Затова, желаейки да се издигне, той трябва да се храни от своето обкръжение и да прилага по-големи усилия по пътя на Тора. И ако човек избира добро обкръжение за себе си, то печели време и усилия, защото се устремява след своето добро обкръжение.

3. Баал Сулам. Свобода на волята
Съществува свобода на волята да избере среда от такива книги и учители, които ще извикат в него добри мисли. И ако не направи това, а бъде готов да влезе във всяка случайна среда и да чете която и да е случайна книга, то разбира се ще попадне в лошо обкръжение или ще прекарва времето в четене на безполезни книги, които са навсякъде и са му подръка, в резултат на което попада под влиянието на отрицателни и лоши понятия, което ще го доведе до грях и злодеяние.
И със сигурност ще бъде наказан - не за лошите мисли и дела, за които той няма избор, а за това, че не е избрал добро обкръжение, тъй като в това безусловно има избор, както се изясни по-горе.

Затова, полагащият усилия в своя живот и всеки път избиращ по-добра среда, е достоен за похвали и награди. Но и тук, не заради добрите му мисли и дела, принудително възникващи в него без всякакъв избор от негова страна, а за старанието да избере всеки път по-добро обкръжение, довеждащо до появяване на такива мисли и дела в него. Както е казал рав Йешуа бен Пархия:  «Направи си рав и си купи другар».

4. Сборник със закони. Закони на Дома на събранието

Главното в издигането на душата и нейното усъвършенстване е, когато всички души се включат една в друга и всички  станат едно цяло, защото тогава те се издигат в светостта. Защото светостта е една и затова молитвата, т.е. свойството на душата, зависи главно от обединението на душите. Затова основната молитва е в  обществото, а не в уединение, за да не бъде всеки сам за себе си, което е противоположно на светостта. Необходимо е само да се обединят в едно свято общество и  ще станат едно цяло. А това е молитвата в обществото, именно в дома на събранието, където душите се събират и обединяват, и тогава това е съвършена молитва.

5. Рабаш. Ред за събиране на групата
Статия 17, част 2, 1984 

В началото, когато се събират, трябва да има дневен ред. Тоест всеки, доколкото е способен, да говори за важността на групата. Тоест каква полза ще му донесе групата. И според това доколко се надява, че групата ще му донесе важни неща, това което той сам не може да постигне и в съответствие с това той цени групата.

6. Баал аСулам. Писмо 13

Трябва да знаете, че във всеки от групата има много искри на святост и когато съберете всички тези искри святост на едно място в събранието, където братята седят в любов и приятелство, със сигурност в този момент ще имате ниво на святост, много по-важно от светлината на живота.

7. Човек да продаде покрива на своя дом
Статия 9, 1984 

Във всеки от тях има искра на любовта към ближния. Но искрата не би могла да запали огъня на любовта, така че да свети на всеки един поотделно. Затова се съгласили тогава, че благодарение на тяхното съединяване заедно, от всички искри заедно, ще се разгори един голям пламък.

8. „Маор ва Шемеш". Глава „Ваехи“

Основното в събранието е всички да са в единство и да искат заедно само едно - да намерят Твореца, защото във всяка десетка присъства Шхина. И разбира се, ако са повече от десет, има по-голямо разкриване на Шхина. И нека всеки да се обедини с другаря и да отиде при него, за да чуе от него нещо за работата за Твореца и как да намери Твореца, и да отмени себе си пред другаря, а  другарят пред него, и всички да направят същото. И когато срещата се провежда с това намерение, се получава, че дори повече, отколкото телето иска да яде, кравата иска да го нахрани. Със сигурност  Твореца се приближава до тях и се намира с тях.

9. Рабаш, член 17 (1986 г.) „Ред на събранието“

Човек трябва първо да похвали събранието. А след това трябва да провери какво печели от това действие. Както е посочено по-горе в думите на нашите мъдреци: „Човек винаги трябва [първо] да възхвалява Твореца и след това да се моли“. С други думи, в началото на събранието, т.е. в началото на разговора, който е началото на откриването на събранието, човек трябва да говори за прослава на групата. И всеки трябва да се постарае да даде привкус и обяснение на достойнството и важността, които има в тях. И да не говори за нищо друго освен за прослава на групата.

И така, докато славата на групата не бъде разкрита на другарите. Тогава трябва да се каже: „Сега приключихме първия етап на събранието на другарите“ и да се започне вторият етап. Тоест всеки трябва да каже според собственото си мнение какви действия можем да извършим, действия, които ще позволят на всеки да придобие любов към другарите. С други думи, какво може да направи всеки, за да придобие в сърцето си способността да обича всеки един от групата. И след като приключи вторият етап, т.е. съветите за това какво да се направи за доброто на групата, идва третият етап, т.е. практическото осъществяване на това, което другарите са решили, че може да се направи.

Част 2: Схема на мирозданието

10. Баал Сулам. „Предговор към ТЕС“,п. 155

Когато човек се занимава с тази наука, като споменава имената на светлините и съсъдите, отнасящи се до душата му - те веднага го озаряват в определена степен. Но те  му светят, без да са облечени във вътрешната част на душата му, тъй като там липсват съсъди, подходящи за приемането им. И все пак сиянието, което получава всеки път по време на занятията, привлича към него Висшата прелест и го изпълват с духовност и чистота, които приближават човека много повече към постигането на съвършенството.

ПТИХА

14) За да се избавят творенията от такава отдалеченост от Твореца, възникнал Цимцум Алеф, Ц”А (Първото Съкращение), което отделило бхина далет от духовните обекти. Това е станало по такъв начин, че желанието за получаване се е превърнало в празно от светлината пространство. След Цимцум Алеф всички духовни обекти имат екран на своя съсъд (малхут), за да не получават светлина вътре в бхина далет.

В този момент, когато Висшата светлина се опитва да влезе вътре в творението, екранът я отблъсква назад и този процес се нарича удар (акаа) между Висшата светлина и екрана. В резултат от този удар отразената светлина се повдига отдолу нагоре и се облича в 10-те сфирот на Висшата светлина. Отразената светлина, обличайки се във Висшата светлина става съсъд за получаване вместо бхина далет.

15) И така, след Ц”А вместо бхина далет възникват нови съсъди за получаване. Те възникват от отразената светлина в резултат от ударното взаимодействие на Висшата светлина с екрана. Но на нас ни е нужно да разберем още, по какъв начин тази светлина е станала съсъд за получаване, защото в началото тя е била само светлина, отразена от съсъда за получаване. Тук се получава, че светлината става съсъд, т.е. тя започва да изпълнява точно противоположната функция.

За да се обясни това, ще разгледаме пример от нашия свят. Човекът по своята природа уважава желанието за отдаване и обратно, на него му е неприятно да получава от някой друг, без да отдава нещо в замяна. Да допуснем, че човек попада в дома на свой приятел и той му предлага да обядва. Естествено, че гостът, сякаш не е гладен, се отказва от храната, защото му е неприятно да усеща себе си получаващ, който нищо не отдава в замяна.

Домакинът обаче, започва да го уговаря, да го убеждава, че ако си изяде храната, това ще му достави огромно удоволствие. Когато гостът започва да чувства, че действително е така, той се съгласява да изяде предложената му храна, защото вече не се чувства получаващ. Нещо повече, сега гостът чувства, че дава на домакина, доставяйки му удоволствие с това, че се съгласява да се храни. Получава се, че ако пренебрегнем факта, че гостът е бил гладен (а именно гладът е истинския съсъд за получаване на храна), той от срам не могъл дори да опита ястието, докато домакинът не го уговорил.

И така, виждаме, как се появява нов съсъд за получаване на храна. Силата на убеждение от страна на домакина и силата на съпротивление от страна на госта нараства, и в края на краищата превръща получаването в отдаване. Именно силата на отблъскване, а не чувството на глад, което се явява истинския съсъд за получаване, става основа за получаване на угощение.

16) С помощта на този пример за домакина и госта можем да разберем, какво е зивуг де акаа (ударно взаимодействие), в резултат от което вместо бхина далет възникват нови съсъди за получаване на Висша светлина. Ударът произлиза от това, че Висшата светлина се удря в екрана, желаейки да влезе вътре в бхина далет. Подобно на случая, когато домакинът уговаря госта да приеме трапезата. Тази сила, с която гостът се отказва от храната, прилича на екрана. Също както отказът да се приеме храната се превръща в нов съсъд, така и отразената светлина става нов съсъд за получаване вместо бхина далет, която е била съсъд преди Ц”А.

Но трябва да се има предвид, че така става само в духовните обекти в световете АБЕ”А, а в обектите, отнасящи се към системата на нечистите сили и в нашия свят, бхина далет продължава да бъде съсъд за получаване. Затова нито в системата на нечистите сили, нито в нашия свят има светлина, и причината е в отличието на свойствата на бхина далет от свойствата на Твореца, светлината. Затова клипот (нечистите сили, желание за получаване на светлина без екран) и грешниците се наричат мъртви, защото желанието за получаване на светлина довежда до това, че те са отделени от Живота на Животите, Светлината на Твореца.