Защо има 22 букви в иврита?

Зоар обяснява поправянето на линиите в келим на Зеир Анпин и Нуква (ЗО”Н)

След като изяснява реда на разпространението на Мохин от гледна точка на светлините — съгласно трите поправяния Холам, Шурук, Хирик — Зоар преминава към изясняване на реда на разпространението на Мохин от гледна точка на келим, които се наричат трите линии: дясна, лява и средна линия, която решава между тях.

Десетте сфирот имат много названия според различните отношения между тях.

От гледна точка на обличането на светлините в келим, десетте сфирот се наричат Хохма, Бина, Тиферет, Малхут (ХБ ТМ), или Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод–Малхут (ХаГа”Т НеХ”ИМ).

А от гледна точка на келим десетте сфирот се наричат двадесет и две букви.

Според това те би трябвало да бъдат пет букви (ХБ ТМ) или седем букви (ХаГа”Т НеХ”ИМ). Защо тогава са двадесет и две?

Защото буквите произлизат от седемте сфирот ХаГа”Т НеХ”ИМ на Аба ве-Има (АВ”И). И тъй като в техните Мохин има три различавания — Холам, Шурук, Хирик — от тях произлизат три вида разпространение на седемте келим:

1. Седем келим, произлизащи от точката Холам, съответстващи на дясната линия.
2. Седем келим, произлизащи от точката Шурук, съответстващи на лявата линия.
3. Седем келим, произлизащи от точката Хирик, съответстващи на средната линия.

Общо те образуват двадесет и един келим.

Но в точката Хирик има още едно различаване, освен седемте сфирот ХаГа”Т НеХ”ИМ на АВ”И — това е масахът (екранът) на ЗО”Н. Това допълнително различаване също се счита за кли.

Затова има двадесет и два келим, които се наричат двадесет и две букви.

Следователно двадесет и двете букви по същество представляват едно и също със седемте долни сфирот (ЗА”Т).

Но от гледна точка на самите келим сфирот се наричат „букви“ и са двадесет и две на брой поради поправянето на трите линии в тях, което прави възможно тяхното разпространение и обличане.

Откъс от „Зоар за всички“, Берешит, статия „Да бъде светлина“.