Йом Кипур: Молба за поправяне

Йом Кипур

Йом Кипур е вътрешно състояние на човека, в което той осъзнава, че в него действа единствено непрестанният егоизъм и че трябва да се издигне над самия себе си. Главната заповед на Тора е „Възлюби ближния като себе си“, а ние сме безкрайно далеч от това и дори сме противоположни на него. Затова молим за прошка.

Излиза, че докато се намираме в желанието за получаване, ние сме в несъответствие по форма с Твореца и трябва да преодолеем това зло начало, за да достигнем до сливане с Твореца — да Го признаем като Един и че „няма никой освен Него“.

„Това е смисълът на казаното: „Помислите на човешкото сърце са зли от младостта му“, тоест Твореца го е създал такъв, тъй като желанието за получаване е самото кли [съсъд], но то трябва да бъде поправено.“

РАБАШ, Писмо №14

Тъй като такава степен е напълно противоположна на нашата природа, всичко, което правим, се извършва в желанието за получаване и няма нищо, което само по себе си да може да ни помогне. Ясно е, че ние сами не можем да поправим нищо, а прегрешенията, които сме извършили, всъщност не са наши, защото Твореца е създал злото начало, което властва над нас и ни принуждава да грешим.

Всъщност ние не сме виновни, че сме потопени в егоизма, който всеки път ни подтиква да мислим единствено за себе си, а не за другите или за Твореца. Затова както прегрешенията, така и тяхното поправяне не са нито наша вина, нито наша заслуга, защото всичко извършва Твореца. Той е подготвил за нас всички прегрешения и всички поправяния срещу тях, а ние се намираме между едното и другото, сякаш притиснати в менгеме.

„Трябва да тълкуваме, че прегрешението се състои в това да се каже, че има зло начало вместо „Няма никой освен Него“. Ако човек не е достоен, той бива отблъснат свише. Това идва чрез обличане в желанието за получаване, наречено „зло начало“.“

РАБАШ, Писмо №14

Така на Йом Кипур казваме, че има два начина да молим за прошка — и те са свързани един с друг: молитва и покаяние.

Това, за което молим да ни бъде простено, не е самият факт, че сме получили от Твореца, а че сме получили и възможност да излезем от това зло начало, възможност да Го разпознаем и да се приближим към Него, но не сме използвали тази възможност достатъчно и правилно.

Именно за това трябва да си дадем сметка, да го изясним и да извършим съд над себе си — да изпитаме съжаление и да молим за прошка за онези възможности, които Твореца ни е дал, за да преодолеем желанието си за получаване и чрез неговото преодоляване да научим какво представлява доброто начало.

„Покаяние“ на иврит — „тшува“ (тешува) — произлиза от думата „връщане“:

• защото искаме да се върнем към състоянието на Адам Ришон, както е казано: „Покаянието се отнася до Адам Ришон, който преди прегрешението е бил в сливане, но поради прегрешението се е отдалечил.“
  РАБАШ, Статия №244, „Покаяние“
• и защото искаме да върнем всичко на Твореца, както е казано: „Това, което получава, той не желае да получава заради себе си, а всичко, което получава, е с цел да достави наслаждение на Твореца.“
  РАБАШ, Статия №33, „Какво означава, че Твореца проявява благоволение към някого в работата?“

Следователно нашата работа е да отнесем всичко към Твореца — както прегрешенията, така и поправянията — да върнем всичко обратно към Него. Можем да свържем прегрешението с поправянето само когато разберем и почувстваме, че и двете идват от Твореца, а не от нас. Твореца е над прегрешенията и над поправянията. Това е особена Висша сила, която стои над всичко.

Затова трябва да се молим да видим, че „няма никой освен Него“. Макар да сме в желание за получаване, ние искаме Малхут да придобие същите свойства като З”А — отдаващия. Именно това е цялата ни молба, цялата ни надежда.

„С други думи, както З”А отдава, така и Малхут ще придобие такова поправяне, при което чрез покаянието казваме, че отсега нататък всички действия ще бъдат с цел отдаване, което се нарича Рахамим [милосърдие], подобно на З”А. Излиза, че покаянието прави така, че Малхут, която преди поправянето се нарича „свойство на съда“, след поправянето да стане Рахамим [милосърдие], подобно на З”А.“

РАБАШ, Статия №13 (1990), „Какво означава, че чрез обединението на Твореца и Шхина се изкупват всички прегрешения?“

Цялата ни духовна работа всъщност трябва да ни доведе до молитва, защото всичко идва свише. Всичко, което се случва с нас, е пряко въздействие на Твореца, а ние трябва да отговорим на него. Този отговор се нарича „молитва“: какво искаме, какво мислим, към какво се стремим — всичко това е молитва.

Трябва да убедим Твореца, че сме готови и достойни да се приближим към Него, и според степента, в която можем да Го убедим в това, ставаме достойни да се приближим към Него.

„Ако Твореца не му даде силата да почувства, че „имаме велик Цар“, той няма сили да работи заради Твореца. [...] Затова, когато Твореца му помага и му дава желание за отдаване и той чувства, че има велик Цар, само Твореца може да му даде това. [...] Тоест: „Само Ти можеш да ни дадеш да почувстваме, че имаме велик Цар и че си струва да работим за Него, за да Му доставим наслаждение.““

РАБАШ, Статия №1 (1991), „Какво означава в работата: „Нямаме друг Цар освен Теб“?“

В борбата започваме да усещаме разликата между нас и Твореца, между желанието за получаване и желанието за отдаване. Именно в това изграждаме силата за преодоляване, масаха и цялата система на кдуша (святостта) — тоест системата на отдаването и свързването, която изграждаме в себе си. Чрез тази система на Йом Кипур поправяме всички свои прегрешения и нарушения.

Затова Йом Кипур е ден на особена радост, който ни позволява да се издигнем още по-високо над творението, да се свържем с Висшата сила и да достигнем Нейната степен. Всички прегрешения и целият егоизъм, създадени от Твореца, както и поправянията, които постигаме благодарение на Него, са ни необходими, за да разберем степента, която се намира над злото и доброто начало — тоест да постигнем Твореца, Когото не можем да постигнем по никакъв друг начин.